петък, 31 май 2013 г.

С мисъл за спортсменството

Интересна седмица отминава – имаме ново правителство... Имаме и нов генерален директор на БНР... Първите си впечатления от представянето му пред колегията ще споделя, когато наистина се потвърдят. Засега очакваме да видим концепцията му. Лично аз съм сред немалкото хора, които държат да прочетат вижданията за развитието на БНР и на останалите участници в конкурса, за да стане ясно какво точно е предпочел СЕМ измежду многото варианти. Досега съм видяла концепцията само на един от другите кандидати... Не споделям позицията: „Конкурсът приключи. Забравете!” Винаги е добре да се направи анализ на отминало събитие, макар и погледите ни да са отправени напред. Най-вероятно този анализ ще ни покаже накъде точно вървим.

         На снимката, която прилагам тук, се вижда и сградата на БНР, макар че едва ли ще я различите веднага. Да, това е една от многото софийски сгради, а БНР е една от многото институции в България. Може би на някого не е интересно какво става там, но медията ни е информационен лидер в страната и не е без значение как ще се развива през следващите 3 години и каква атмосфера ще владее в нея. Би било добре, ако атмосферата е спорстменска.

вторник, 28 май 2013 г.

В очакване на юни

В очакване на: новото правителство, новия генерален директор на БНР, утрешното ми радиопредаване и... на месец юни, си припомням за отмора един мой отдавнашен разказ, който няма нищо общо нито с политика, нито с професионални вълнения.

ЮНСКИ СПОМЕН
/от книгата „Откриването на Дагоберта”/

         Всяка година през юни Латина си спомня... един свой измислен спомен!
         Беше го измислила най-неочаквано преди много, много години, когато се готвеше за кандидатстудентските изпити в Софийския университет. Прекарваше по цели дни в четене и развиване на теми, понякога ходеше на частни уроци по български език при една възрастна преподавателка. Латина не се тревожеше за предстоящата сесия и запази от този кандидатстудентски период хубаво, ведро чувство. 
         Една привечер,  след като прецени, че е чела достатъчно и реши да си почине, отиде да смени водата на цветята във вазата. Разсеяно се погледна в огледалото над мивката. Видя се замислена и може би малко тъжна, за миг отражението й просветна в седефено... И тогава най-неочаквано въображението й нарисува нещо, което Латина и досега винаги си спомня, когато настъпи месец юни.
         Представи си, че налива вода не на мивката в софийската им кухня, а от чешмата в някакъв двор в малък провинциален град. Не знаеше кой е градът и никога не се опита да разбере. Чешмата се намираше под голямо дърво, което засенчваше целия двор. Край ниската ограда към улицата растяха рехави храсти. И там, откъм улицата, някой погледна към Латина и тя се видя през неговите очи: замислена и може би малко тъжна, с лице, просветващо в седефено под привечерната сянка на голямото дърво... Човекът, който се загледа в Латина, спря пред оградата - явно бързаше занякъде, но неволно спря... Латина наливаше вода на чешмата и усети, че някой я гледа, но не извърна очи към него, за да види кой е... Може би неин познат, с когото са се виждали често и взаимно не са се забелязвали, докато в една юнска привечер, минавайки покрай техния двор, погледът му разсеяно е попаднал на Латина - замислено-седефена и малко тъжна - и неочаквано за самия себе си се е взрял в нея по-дълго.
         Латина наливаше вода на мивката в софийската кухня, но знаеше, че всъщност е в малък двор в незнаен провинциален град, където някакъв минувач, може би неин далечен познат, случайно я беше открил за себе си в юнската вечер. Чувстваше, че той не може да откъсне очи от нея и се пита: „Това ли е Латина?... Такава ли била Латина?” А тя усеща, че я гледа, но не обръща очи към него, за да разбере кой е...
         Водата в лейката прелива, Латина тръгва към другия край на малкия двор, за да полее лехите с латинки, а човекът зад оградата отминава по пътя си.
         В юнската привечер преди много, много години, когато въображението й нарисува тази случка, Латина се развълнува. Беше вълнение, напомнящо... аромат на люляк. Точно този аромат я караше да се вълнува така.
         На следващия ден продължи да се готви за кандидатстудентските си изпити, а привечер отново отиде в кухнята да смени водата на цветята във вазата... и случката се повтори. Тя наливаше вода на чешмата в същия малък двор някъде в провинцията, край ниската ограда откъм улицата отново мина нейният познат и отново, както вчера, се спря, за да погледа Латина, замислена и малко тъжна, с лице, проблясващо в седефено под сянката на голямото дърво... Само че предишния път той я забеляза случайно, вървейки покрай техния двор, а сега беше дошъл нарочно, за да види Латина - как налива вода на чешмата, а после отива да полее лехите с латинки... И Латина отново не обърна очи към него, за да разбере кой е, само усещаше, че е там и я гледа.
         И това се повтаряше много пъти привечер през някогашния юни, когато Латина, току-що завършила гимназия, скоро щеше да стане студентка.  И оттогава всяка година през юни си спомня тази измислена случка, останала в паметта й по-ярка от други, истински спомени.
         И никога не съжали, че не обърна очи, за да разбере кой я гледа като омаян през оградата. И никога не пожела той да прекрачи прага на двора и да влезе при нея...
         И никога не го забрави...









неделя, 26 май 2013 г.

Пролетно колело













Над павета и плочи,
край тръби водосточни,
по асфалт и алеи
аз летя... Накъде ли?

Сред цветя и капчуци,
под разнежени звуци
и под снажни тополи
аз летя... За какво ли?

Без да питам къде съм
и дали ви харесвам
аз летя с мисълта,
че раздвижвам света!

Гергина Дворецка

26.05.2013 г.

За ползите от неуспеха

Споделям с вас разказа си „Просветление”, който е включен в книгата ми „Откриването на Дагоберта”. Споделям го, защото на всеки се случвало да се заеме с нещо с най-добри намерения и да претърпи провал. Време е да осъзнаем, че неуспехът не е нещо срамно, той е един от възможните изходи във всяка житейска ситуация. Нереално е винаги да побеждаваме. След неуспех можем просто да се поздравим с усилията, които сме положили, и да извлечем поуки за бъдещето. Написах този разказ преди 3 години, когато за първи път се включих в конкурса за генерален директор на БНР. Може би ще опиша и тазгодишното си участие, а може би не, защото много от нещата се повториха. Имаше обаче и разлики! Този път в даден момент от събеседването успях да заинтригувам журито и, без да съм сочена предварително за фаворит, накрая се оказах сред петимата най-добре представили се кандидати. Няма да ви подсказвам каква е поуката! Друга разлика, която учуди самата мен, е, че предишния път, докато се подготвях за конкурса и четях административни документи, изпитвах почти физическо страдание от сухотата на лексиката им. Понякога се чувствах като в омагьосаната гора от приказките, където чепати сухи клони се протягат към теб и искат да те наранят, да ти покажат, че не можеш да продължиш напред... Три години по-късно, преглеждайки такива документи, ги възприемах съвсем нормално, вече бях свикнала с подобни четива и се бях научила да вниквам в дебрите им. Това беше едно от вълнуващите ми тазгодишни преживявания, свързани с конкурса: усещането, че си опитомил враждебната омагьосана гора на административната лексика и тя кротко отстъпва, отваря ти пътеки, по които да я опознаеш...
Но сега се връщам към лятото на 2010 г.

            ПРОСВЕТЛЕНИЕ

         Първоначално, когато си припомняше тази история, я наричаше  „Фарсът”. Всъщност, нямаше никакво желание да описва този фарс. Три-четири пъти сядаше пред компютъра и още преди да напише първото изречение й ставаше толкова отегчително, че отиваше да свърши нещо друго. Но се беше заинатила да разкаже сюжета, в който се включи като главно действащо лице. Най-вече, за да потвърди истината, че в живота нещата се случват един път като трагедия, а после може да се повторят, но вече като фарс.
         Ако на младини някой й беше казал, че ще се кандидатира за генерален директор на Радиото, никога не би му повярвала. Административната кариера изобщо не я привличаше, никога не би се отказала от журналистиката заради изкачване по йерархическата стълбица.    След демократичните промени, когато генералните директори на медията започнаха да се избират чрез конкурс, през определени периоди изживяваше заедно с останалите колеги вълнението кой ще бъде следващият голям началник и винаги очакваше да се случи нещо по-добро. И по-доброто не се случваше. Хора, които с нищо не превъзхождаха по-голямата част от колегите й, освен с неимоверната си амбиция, заставаха начело на Радиото, властваха за три или повече години и си отиваха. Някои от тях се кандидатираха след време отново за високия пост - явно им се беше усладило.
         А всичко си вървеше по старому в държавната медия, независимо от промените в правителствата - вътрешните оценки за професионализъм, повишаванията в длъжност ставаха по напълно неведоми пътища, като печалба от лотарията.
         В някакъв момент на Христина й се стори, че това трябва да се промени. Преди 3 години за първи път й мина мисълта самата тя да участва в конкурса за генерален директор, но тогава бързо реши, че в живота има други, по-интересни неща от ангажиментите на администратора.  
         Последва още един мандат, през който почти нищо не се промени. И най-после Христина реши, че е дошло времето да се намеси в събитията. Процедурата беше достатъчно демократична и позволяваше на всеки да се кандидатира, стига да е имал достатъчен стаж в медията...
         Първоначално някои от колегите й се изненадаха от кандидатурата й, стъписаха се - през всичките години, откакто работеше в Радиото, бяха чували за нея какво ли не... Но постепенно прецениха всички плюсове и минуси... и откриха, че плюсовете май са повече. Каквото и да говореха за Христина, тя беше човек, с когото можеш да намериш общ език и да се надяваш, че ще те разбере.
         Настъпи периодът на еуфория преди конкурса, когато доста нейни колеги започнаха да се надяват, че наистина е възможно всичко да се промени. Спираха я, говореха й за проблемите си, съветваха я, пожелаваха й успех. Самата Христина излъчваше такава увереност в себе си, че и другите започваха все повече да й вярват. Най-после! Един от тях събира сили и... застава начело!
         Докато се подготвяше за конкурса, Христина мислеше как точно ще протече той. Предупреждаваха я, че процедурата е доста неприятна и тя си я представяше като откритите партийни събрания от социалистическо време: журито ще се опита да я разкъса с въпросите си, да я поставя натясно, нищо чудно да й припомни някои от долнопробните клевети, разпространявани по неин адрес, за да бъде елиминирана като професионална конкуренция - тези слухове се бяха оказвали през годините учудващо ефикасни. Но Христина се беше подготвила да отговори, че, в крайна сметка, човек се оказва по-силен от клеветите по негов адрес и нейната поява под прожекторите на конкурса доказва това - никой не би излязъл под толкова ярка светлина, ако се страхува, че ще му открият тъмни петна. „Живяла съм така, че никой не може да ме шантажира! - щеше да заяви Христина. - Човек не може да бъде шантажиран с клеветите по негов адрес! Клеветите са мъгла, която все някога се разсейва.”
         Подготвяше се за конкурса акуратно, както подхождаше към всичко, с което се заемаше. Четеше в интернет годишни отчети и административни документи, които със сухата си книжна лексика дращеха до кръв душата й. „Боже мой! С какво съм принудена да се занимавам!” Но никой не те кара да се занимаваш с това, Христина! Живей си кротко и спокойно и остави други да се оправят с администрацията! „Но не! - водеше своя вътрешен диалог Христина. - Този кух административен език е измислен, за да създаде на съвсем обикновени хора, достигнали до йерархичните височини, ореол на величие сред някакви словесни дебри, в които нормалният човек не може да намери себе си. И затова почти всеки новоназначен началник започва да се чувства като богоизбран и гледа покровителствено тези, които ръководи. Само че това вече не е модерно! - продължаваше Христина размишленията си, които искаше да изкаже и пред журито по време на конкурса. - През последните 3 години ми се случи да пътувам из Европа и не само из нея и да срещам хора, които ръководеха другите, но някак... съпричастно, без да демонстрират административно или каквото и да било друго превъзходство. И от това авторитетът им не страдаше. Искам да бъда като тях! Да казвам добра дума за всяко творческо усилие, да проявявам разбиране към всяка амбиция, защото няма нищо срамно в  амбициите, стига човек наистина да намира чрез тях себе си и да помага на другите.”
         - Всъщност, ти подсигури ли си и подкрепа извън Радиото? - питаха я добронамерени колеги. - Знаеш кой решава в действителност избора за генерален директор!
         - Времената трябва да са се променили! - заявяваше бодро Христина. - Вече живеем в Европейския съюз. Конкурсите трябва да зависят само от качествата на кандидатите!
         - Никога няма да бъде така! - предупреди я една от най-свободомислещите журналистки в Радиото.
         - Все някога трябва да стане така, а ако още не е, значи моето време не е дошло - каза Христина.
         Хората все така я спираха, за да разговарят с нея. Някои се самопрепоръчваха за този или онзи пост, подхвърляха и по някоя лоша дума за друг колега. Вече се опитваха да й влязат под кожата, да управляват чрез нея... Даде си сметка, че работата на началника е свързана и с такива моменти - да отбиваш набезите на кандидат-фаворити - и си помисли, че, ако не спечели конкурса, все пак ще има една радост: кандидат-фаворитите ще са страшно разочаровани, защото напразно са си хабили силите да я впечатлят. А ако заемеше високия пост, щеше дискретно, но категорично да им покаже, че не могат да я манипулират. Вероятно на пръв поглед създаваше погрешното впечатление, че е мекушава и податлива на влияния.
         „Ръката ми изглежда крехка, но никой не може да я направлява вместо мен - щеше да каже пред журито на конкурса. - Мисля, че на хората е нужна точно такава ръка, която не е твърда, но всъщност умее да подкрепя. Искам колегите ми да знаят, че могат да се опрат на мен във всеки момент!”
         Христина, разбира се, мислеше и какво ще стане, ако не заеме поста генерален директор. Нямаше да се изненада, ако възгласите „Осанна!” се превърнат в „Разпни я!” Класика! Но ако някои се нахвърлеха срещу нея с подигравки при евентуален неуспех, единственото, което щеше да си каже, беше библийската фраза: „Прости им, Господи, защото те не знаят какво вършат!”
         - Разбираш ли колко е истинска и трагична тази история с разпятието на Христос! - разсъждаваше Христина пред сина си. - Той е дошъл с мисията да прави добро на хората, а те са го разпънали на кръст.
         -  Не е нужно да си религиозен, за да бъдеш добър - каза синът й, като продължение на други свои размишления.
         - Не, не става дума за религия - обясни Христина. - На всеки човек може да се случи: иска да извърши нещо хубаво за другите, а те не разбират това и го смазват. Колко е тъжно - хората да не ти позволят да направиш нещо добро за тях.
         Всъщност, беше ли станала отново добра? През годините изпита толкова разочарования и огорчения, че понякога усещаше душата си потъмняла, отровена... отровна. Беше в състояние да отрови всеки, който се опита да я ухапе... А постепенно мракът в нея се беше разсеял. Кога стана това? Може би, когато разбра, че да мразиш е изтощително... че изпитваш много по-голяма лекота, когато простиш, но не само на думи, а със сърцето си. Само че до мъдростта на искрената прошка човек не стига веднага. Трябва да измине дълъг път през пустинята на ежедневните изпитания, за да разбере, че единственият извор, който може да го освежи и да го върне към живота, е опрощението, което дава на другите, дори ако са го измъчвали... И тогава слънцето, вместо да го изгаря и изпепелява, влиза в душата му, като в малък светилник, и грее оттам...
         „Искам да дам на повече хора от светлата енергия, която нося в мен.” - мислеше Христина.
         Конкурсният ден най-после настъпи.
         Нямаше словесно противоборство, никой не я нападна с думи. Просто нямаха желание да я слушат. Случи се така, че от всички кандидати за генерален директор на Радиото нея изслушаха последна. Журито беше уморено. А и сред колегите й вече се шушукаше, че отдавна е ясно кой ще спечели този конкурс - досегашният генерален директор.  Впоследствие шушуканията излязоха верни.  Събеседването с Христина се оказваше безсмислено и формално. 
         Христина усети това. Беше отчайващо. Добре, че през годините на изпитания свикна да мобилизира вътрешните си сили при всякакви обстоятелства. Започна да говори и се стараеше да гледа очите на хората пред нея. Интересно й стана в кой момент ще успее да ги заинтригува... От време на време се усмихваха иронично или й правеха забележка, че използва като ключови думи „хора, знания, творчество”, а всъщност става въпрос за „развитие на човешките ресурси”... или подхвърляха заядлива реплика, но не като стрела, а като детска хартиена фунийка, издухана през тънка тръбичка - удря те, но не боли. Само знаеш, че в детската игра, щом фунийката те е застигнала, вече се водиш убит.
         Така и стана. Беше убита, макар и „наужким”, като на игра. Когато накрая журито гласува за всеки от кандидатите, Христина се оказа сред тримата, които не получиха нито един глас. Не се изненада. Още в края на събеседването с нея една от участничките в гласуването беше й заявила любезно:
         -За мен беше удоволствие да ви слушам... но управленството е нещо съвсем друго.
         - Управленецът трябва да има преди всичко сърце! - й беше отговорила Христина.
          Членката на журито само усмихнато повдигна рамене и Христина още тогава разбра, че няма никакъв шанс.
         - Прекалено високо си вдигнала летвата - успокои я мъжът й. - Било е по-добре да се направят, че не са те забелязали.
         - Всичко беше толкова пародийно, че дори не мога да кажа за това жури: „Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат!” - засмя се Христина.
         - В конкретния случай е по-подходяща друга библейска фраза - каза мъжът й – „Вкупом съгрешиха и вкупом излишни станаха.”  
         И така, всичко приключи.
         От следващия ден Христина се зае с досегашната си работа. Продължи да прави радиопредавания, изпълняваше редакторските си задължения.
         Реши да опише случилото се на конкурса в разказ под заглавие „Фарсът”. Да, получи се фарс. Беше очаквала драматичен словесен сблъсък, а се натъкна на апатия, ирония, пренебрежение... Изобщо нямаше желание да увековечава тази история, но реши, че тя може да бъде полезна. Нека хората знаят, че винаги си заслужава да предизвикаш съдбата... Всъщност, заслужаваше ли си? Имаше ли право да препоръчва на някого: излез от инертността, опитай ти да решаваш нещата, онези, които те ръководят, често с нищо не те превъзхождат... А евентуалният неуспех? Христина беше предварително подготвенаь и за неуспеха, но, когато той стана факт, можеше да признае, че е доста противен на вкус. Конкурсът за генерален директор на Радиото привлече общественото внимание и направи сгромолясването й още по-видимо. От време на време се сещаше за свои познати, които в момента откровено тържествуват...
         Но Христина всеки ден отиваше бодро на работа. Ако някой й подхвърлеше нещо за конкурса, отговаряше ентусиазирано: „Все още нещата не са приключили! Продължаваме напред!” - каквото и да означаваше това. Къде напред? Какво не беше приключило? 
         - Каква я мислехме, каква стана... - споделяха омърлушено някои колеги.
         - Нищо, нищо! Продължаваме! Не сме приключили! - повтаряше Христина.
         - Не знам, но всичко си остава по старому! - неохотно подхвърляше някой.
         - Все някога ще има промяна и при нас! - усмихваше се Христина.
         - Да, но животът ни мина...
         - Така е - признаваше Христина. - Аз нали затова се опитах да направя нещо по-различно...
         - Е, да, ама... - продължението беше ясно.
         - Е, да, ама... - повтаряше като ехо Христина, но нещо я караше да допълни: - Ама си заслужаваше! Просто продължаваме напред!
         Себе си ли залъгваше? Разбира се, че не. Вече беше наясно, че наистина поне още 3 години в Радиото всичко ще остане по старому. Само че не искаше колегите й да мислят така. И те като че ли преставаха да мислят така - виждаха я усмихната и изпълнена с енергия, както изобщо не би трябвало да изглежда един пропаднал на конкурс човек, значи може би действително винаги оставаше надежда...
         Мислеше за това и днес, докато пътуваше с автобуса към Радиото. Ето, отново отиваше на работа, все едно че нищо не се е случвало. А се беше случило. Какво точно? Един провал - откровено констатира в себе си Христина. Констатира го без болка. Учуди се, защото би било логично да се чувства психически смазана - много от познатите й очакваха точно това и в първите дни след конкурса я гледаха съчувствено или злорадо, в зависимост от отношението си към нея... а после, когато тя им се усмихнеше, откриваше в очите им изненада. Какво ги изненадваше? Като че ли виждат призрак! - засмя се вътрешно Христина. Не, не точно призрак... Потърси по-точно сравнение. Всъщност, познатите й се изненадваха, сякаш виждат... възкръснал човек... умрял и после, по чудо, възкръснал.
         Тялото й се полюшна леко, докато автобусът минаваше покрай една малка градинка... и Христина изпита странното усещане, че духът й се възправя нагоре... само че се възправяше не като безплътна субстанция, а като... голям бял каменен стълб... не беше точно стълб... Да, досети се... вътрешният й поглед успя да различи разперените настрани ръце на огромната статуя, която беше виждала в туристическите справочници за един далечен латиноамерикански град. За няколко мига на Христина се стори, че духът й се възправя като тази огромна бяла статуя, символизираща разпятие, а, реално, излъчваща сила. По мощните й каменни рамене Христина видя да се претъркулват като малки елфчета познатите й - съчувстващи или злоради - някои успяваха да се закрепят, на други им се завиваше свят и политаха надолу...  „Аз ли съм тази статуя? -запита се Христина - Не е ли светотатство да се възприемам така?” Не, нямаше грях в това. Беше някаква самоуспокоителна илюзия, защитна реакция на психиката й, за да се справи с житейското поражение, да се почувства отново силна... 
         Слизайки на спирката, се опита да отгатне в кой момент й се стори, че духът й се възправя като тази световноизвестна статуя... Беше каприз на въображението, но й стана любопитно да го анализира. Видението се появи... точно когато автобусът минаваше покрай онази градинка... Не, нищо символично нямаше в градинката, заемаща почти изцяло малък площад... в площада също нямаше нищо символично. Впрочем, как се казваше този площад? А, да, „Папа Йоан Павел II”... Боже мой!
         „Е, какво означава това? - разсъждаваше Христина, докато вървеше към Радиото. - Означава, че всеки трябва да се чувства възвисен, когато е искал да направи нещо добро, макар и да не е успял. Но какво, че за утешение виждам себе си като огромна каменна фигура, излъчваща мощ? Кого го грее това? На кого може да помогне една статуя, колкото и величествена да изглежда?”
         Още веднаж обхвана с вътрешния си поглед статуята в далечния латиноамерикански град... ръцете, повдигнати за разпятие, но не безпомощни, а силни... Не, не беше истина, че тази статуя не помага. В действителност, самите й очертания зареждаха с енергия...
         „Ти може да бъдеш упование, дори ако си само символ, защото всички знаят кой си. Но аз съм обикновен човек и бих искала да давам светлина и вътрешна сила на хората по друг начин. Само че не се сещам как.” - каза мислено Христина.
         А огромната статуя на Христос, разпънат на кръст, а всъщност - разтворил ръце, за да прегърне и защити целия свят, се усмихна в мислите й.





събота, 25 май 2013 г.

Отново за Радиото - наблюдения и практически съвети

Днес в предаването „Клубът на журналистите” по програма „Хр.Ботев” членове на СЕМ коментираха избора на генерален директор на БНР. В студиото присъстваше и победителят в конкурса за този пост, Радослав Янкулов. Разговорът с него потвърди впечатленията ми, които съм запазила още от времето, когато той работеше в БНР: откровен и естествен, без тежкарски „директорски” нотки в гласа и в поведението - такова е нормалното отношение на съвременния мениджър към хората, с които работи. Така че началото вдъхва надежди. Съжалявам, че не стигна времето за важните въпроси, които бяха зададени в страницата на предаването във Фейсбук: за осъвременяване на сайта на БНР, който е нефункционален, както и дали ще се използват по-активно социалните медии за популяризиране на продукцията ни. Радвам се, че в концепцията си съм дала отговори точно на тези въпроси, които смятам за много важни. В същата концепция съм посочила и конкретни факти: че според данни на alexa.com, сайтът на БНР през април се е намирал на 525 място по посещаемост в България. За един месец е постигнал напредък и в деня на събеседването ми в СЕМ беше на 427 място! За сравнение, сайтът на БНТ в момента е на 105 място! Още по-интересна е класацията на интернет радио Бинар, където наистина работят много ентусиазирани млади хора, но явно има проблеми в мениджмънта, защото в alexa.com през април то беше на 9982 място в България, а при моето събеседване със СЕМ - на 12858! В момента Бинар е на 12156 място. Препоръчвам, ако ви интересува какво е посещението на някой сайт, да проверявате на alexa.com!
Между другото, в студиото на днешното журналистическо предаване по „Хр.Ботев” беше и авторът, който призоваваше процедурата по конкурса да бъде отложена, защото ние, участниците в него, сме му напълно непознати. В присъствието на новоизбрания генерален директор той с известно неудобство каза, че приветства неговия избор, защото бил добрият сред останалите лоши варианти. Изрази учудване, че неговата „статийка”, както сам я нарече, е предизвикала толкова шум. Че е „статийка” е факт, но как няма да вдигне шум, като призовава да не се провежда конкурс, предвиден по закон! Събеседникът по образование бил юрист. Междувременно, докато го слушах днес, открих, че въпросният юрист, който призовава да не се спазва законът и се изказва с аристократично пренебрежение за хора, които не познава, говори на диалект! Лично аз съм филолог и ценя диалектите, но да звучиш диалектно в ефира на БНР е все едно да отидеш с потури и калпак на представление в операта. Но – дотук с диалектите в езика и в човешкото поведение!...
Предстои конкурсът за генерален директор на БНТ и аз бих искала да споделя своя опит с бъдещите участници в него. В следващите дни ще предложа нещо като наръчник за участници в конкурса за генерални директори на електронните медии. Първият ми важен съвет още отсега е: да съберете колкото може повече ваши приятели, които да присъстват в залата, когато е вашето събеседване със СЕМ! Оказа се, че това силно впечатлява журито. Най-искрено поздравявам колегите от нашия конкурс, които избраха този съвременен подход. Лично аз постъпих много старомодно и си осигурих препоръки от 5 неправителствени организации, но те дори не бяха споменати при обсъжданията в СЕМ. Така че, колеги, моят личен съвет е: не губете времето на представителите на гражданския сектор, които ви познават, да ви пишат препоръки, както е посочено в условията на конкурса, ами свиквайте феновете си в залата за събеседване! Днес по радиото чух отново от председателя на СЕМ, че такава непосредствена подкрепа е нещо много добро!
Ще споделям още лични наблюдения, които може да са полезни на някого. Но преди това ще представя в блога си разказа, който написах преди 3 години след първото ми участие в конкурса за генерален директор на БНР. Този разказ беше включен в книгата ми „Откриването на Дагоберта”, издадена миналата година. Някои от описаните събития в него се повториха, но други – не! Много е интересно и вълнуващо да изживееш едно и също нещо два пъти! Чарът на повторното изживяване е в разликите.

За фаворитството

На днешната дата преди много, много години беше първият ми работен ден в БНР като стажант-редактор. Бях се прехвърлила да следвам задочно, за да мога да бъда назначена. Сега май няма такова изискване за студентите, работещи в медиите... По онова време, а и дълго след това, и през ум не ми е минавало, че някога ще се кандидатирам за генерален директор... Конкурсът, в който участвах за втори път, приключи преди два дни, а имам чувството, че е бил отдавна. Вчерашният хубав празник ме отдели от деловата седмица, като многоцветна река, която преплувах и стигнах на отсрещния бряг. Но ако все пак се връщам на темата за този конкурс, то е заради някои общовалидни житейски въпроси: дали човек да опита отново да направи нещо, ако не е успял от първия път? Моят личен отговор е категоричен – да, трябва! Самото усещане, че си събрал сили за втори опит, носи невероятно удовлетворение. А се оказа, че и резултатът може да е много по-добър от предишния, какъвто беше в моя случай – без първоначално да съм сочена за фаворит, накрая бях сред петимата фаворити на финалната права.
         Точно във връзка с фаворитството е вторият житейски въпрос, който си задавам. Има ли смисъл изобщо да се правят конкурси с по-широко участие или просто да се набележат няколко основни фаворита за поста генерален директор на БНР и състезанието да си бъде само между тях? Пък който събере най-шумна агитка от фенове, той да е победителят! Всъщност, конкурсите се правят, за да може участниците да покажат качествата си, дори ако някой системно ги е подценявал. Естествено е да има някои предварително сочени за фаворити, но обективната оценка на журито би доказала реално кой какъв е. В случая с нашия конкурс имаше своеобразен външен диктат на привържениците на фаворитството. Дори един автор, чието име не ми говори нищо, макар че може и да е добър човек, написа, че СЕМ изобщо не бива да избира измежду толкова неизвестни хора, каквито сме ние, участниците в конкурса, останали след отпадането на големите фаворити. А кой може да гарантира, че идеите на тези фаворити за развитие на радиото са били по-добри? Слава богу, концепциите ни ще бъдат публикувани на сайта на СЕМ и всеки може да прави сравнения. Бих предложила да бъдат публикувани и концепциите на фаворитите, които отпаднаха, за да видим от какво сме се лишили.
         Имам намерение да споделя какви са механизмите в БНР за игнориране на творческите постижения, така че талантливи хора могат да се окажат напълно неизвестни за широката публика след дълги години успешна работа в медията. Това ми се искаше да променя и го заложих в концепцията си. Ще споделя и впечатленията си за ролята на някои медии в подкрепа на фаворитството, докато се провеждаше конкурсът: само няколко иронични щриха са достатъчни, за да дискредитираш нефаворита, който може да конкурира твоите фаворити. Или да подскажеш на четящите: този кандидат се представи добре на събеседването, ама нали знаете, че той не е сочен за фаворит! Но за това ще пиша след време... Сега чакам с интерес да чуя днешното предаване по програма „Хр. Ботев”, в което членове на СЕМ  и други събеседници ще коментират конкурса.

четвъртък, 23 май 2013 г.

Нов генерален директор на БНР

Днес беше много вълнуващ ден – вълнения около съставянето на правителство... и избора на генерален директор на БНР.

Няколко са причините да бъда доволна от избора на Радослав Янкулов на този пост.  Оказа се, че той има много идеи, които и аз съм заложила в концепцията си: Предвижда повишаване на заплатите. Смята, че БНР се нуждае от опростени структури за повече функционалност. Обяви, че ще оптимизира състава на служителите, ще подобри организацията на работа и ще актуализира длъжностните характеристики. 
Радвам се, че е избран човек с идеи, които споделям. Нищо, че не съм аз. Все пак се класирах сред петимата най-добре представили се от допуснатите 12 кандидати! 
Ще разкажа за някои мои наблюдения във връзка с конкурса, но това ще стане през следващите дни, защото утре ще се радваме на светлия празник 24 май! 

сряда, 22 май 2013 г.

Концепцията ми

Скъпи приятели,
И моето изслушване в конкурса за генерален директор на БНР мина днес. Накрая членовете на СЕМ ме поздравиха. Но аз съм човек с богат житейски опит и с интуиция... След като бъдат обявени резултатите, ще напиша коментар дали предвижданията ми са се оправдали. Дотогава предоставям на вниманието ви концепцията, с която кандидатствах. Знам, че тя се вписва в съвременните тенденции за развитието на радиото, защото следя радиа на различни езици. Доста се притеснявах, че поради липса на време не съм успяла да нанеса поправки на всички буквени грешки и повторения. Но вече мисля, че те са твърде малък кусур. Приятна вечер!

БНР – МЕДИЯ НА НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО
                   Гергина Дворецка


         Развитие на БНР като обществена медия
        
         През изминалите три години БНР затвърди позициите си като информационен лидер, който се ползва с доверието на аудиторията. БНР се превърна в един от примерите за свобода на словото, в предаванията по всички програми има плурализъм на мненията.Това задължава медията да продължи с работата си да доказва постоянно, че заслужава това доверие. Моята цел като генерален директор би била да усъвършенствам и надграждам постигнатото досега.
         БНР ще продължи да улавя най-важните тенденции на днешния ден, но винаги с мисъл за бъдещето. Ръководните принципи, на които трябва да се заложи, са реализъм и широк поглед в перспектива. Да не се страхуваме да мечтаем, но да сме здраво стъпили на земята и да се опираме на практиката. БНР да стане еталон не само за прецизност при поднасяне на фактите, но и за оригинално, новаторско мислене.
         Гражданските протести от последните месеци показаха необходимостта от промени в обществото, но и от нравствени ориентири, от повече гражданска култура, от осмисляне на ценностната система, в центъра на която е човешкият живот, при това живот качествен и пълноценен. БНР ще дава и занапред трибуна и на гражданите, и на политиците, но не само ще съдейства за диалога им, а ще насочва и към добри практики за изход от сходни ситуации. Мисията на медията ни е да отразява събитията, но да посочва и пътища, да вдъхва обосновани надежди.  Има повсеместна деморализация на хората. Важно е отношението на българите към държавата и държавността да се промени, което не е лесен процес, но БНР трябва да съдейства за това. За да изпълнява обществените си функции, БНР ще продължи да изяснява основните проблеми, нужди и тенденции в обществото - в образованието, в културата, при хората в неравностойно положение.          
         Приоритет в работата на БНР трябва да бъде младежта и нейната реализация, проблемите на младите хора, начинът им на мислене, стремежите им, перспективите.
         Друг важен приоритет ще са възрастните, чийто брой все повече се увеличава в Европа – как да осмислят старините си, как да им се вдъхване повече оптимизъм. Да се популяризират проявите на човешка солидарност и състрадателност.

         Бедните, хората със специални нужди, имигрантите, рзличните видове малцинства също ще са във фокуса на вниманието ни, както и българите в чужбина. Ще покажем, че сме ангажирани с проблемите на различни социални групи, дори на хора, които не ни слушат, но има шанс да попаднат в ефира на нас. Ще показваме ангажираност с отделния слушател, да се почувства специален.
         За постигане на тези приоритети основна роля през следващите три години ще играят социалните мрежи – Фейсбук, Туитър, Google +, You Tube. Социалните медии помагат на традиционните да стават по-отворени, новината да бъде разказана по-интересно. Ще засилваме интерактивността, диалога със слушателите чрез новите платформи.
          От друга страна, ще има редовни срещи на ръководството на БНР с представителите на НПО, за да се обменят наблюдения върху процесите в страната и света, да се чува мнението на гражданите.
          Във време, когато имаме нужда от повече духовност, ще играем активна роля и в областта на културата. Ще отстояваме високите критерии в изкуството в противовес на чалгизирането му. Да се работи и с държавните институции за свързването на съвременния човек с културата и изкуството,  да се правят съвместни планове с министерство на културата и МОНМ.
         Ръководни принципи: Да се вслушваме повече в гласа на хората, те все повече да се убеждават, че ние сме наистина тяхното радио. Да бъдем свързващото звено между граждани и държавни институции.
         В международен план да се съобразим с глобализацията и с необходимостта да опознаваме непрекъснато Европа и света в тяхната широта и многообразие.
         Ставащото в ЕС да се представя в реалистична светлина, да разясняваме по-убедително ползата ни от членството, която не винаги се разбира добре. Да се напомня, че в рамките на ЕС България не е малка, а средно голяма страна и думата й може да тежи. Разясняването на политиките на ЕС е важно особено преди изборите за ЕП през лятото на следващата година.
         За изтъкване на мястото и ролята на българската национална култура и идентичност, да се популяризира и стимулира участието на страната ни в престижни европейски конкурси, като Regio Stars – за успешни европейски проекти в регионите, Europa Nostra – за съхранение на европейските културни паметници и др..
         Да се разясняват възможностите, които ни дава Франкофонията. Не е много известен фактът, че България играе все по-важна роля във франкофонския свят -  в София се намира седалището на Регионалния франкофонски център за Централна и Източна Европа (CREFECO), както и на Франкофонския институт за администрация и мениджмънт (IFAG) и новосъздадена антена на Университетската франкофонска агенция (АUF), която ще координира проекти за университетско сътрудничество на Балканите. Това прави България средоточие на много контакти в региона и света, благодарение на принадлежността ни към Международната организация на Франкофонията.       
         За да отговаря БНР на изискванията като обществена медия, е много важна личността на журналиста, етичните стандарти, които го ръководят. Да се използва пълноценно опитът и знанията на колегите, да  работим по-активно и с Факултета по журналистика и да съдействаме за формирането на бъдещите ни колеги като професионалисти с гражданска позиция. Да се създаде пространство в сградата на БНР, под условното название Голямото студио. То да е място за срещи на хора, работили в БНР, които да споделят опита си, да разказват интересни истории от преживяното в БНР с участието на младежи, за да има обогатяващо общуване между поколенията в радиожурналистиката.
        
II. Организация и управление на БНР, редакционна структура
         В препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа за управление на обществените медии от 15.02.2012 г. отчетността и прозрачността на управлението са изведени като приоритети. Да има напълно прозрачно управление. Да се поддържа комуникацията между работещите в БНР чрез вътрешна мрежа за комуникации интранет.
     Приоритет на управлението ще бъде и опростяването на административната структура, която има твърде много разклонения. Да се прегледат внимателно дирекциите и направленията, защото има дублирания на наименования и функции. С оглед важната роля, която отделям в концепцията си на социалните медии, предлагам да се създаде Дирекция „Социални медии” за разработване на стратегия за представянето на БНР в социалните мрежи. Тази дирекция освен директор ще включва по един продуцент за социалните медии за всяка програма.
         Да се уеднаквят ръководните длъжности в различните програми, защото се наблюдава голямо и с нищо необосновано многообразие. В програма  „Хр. Ботев”, например,  има пъстрота от началнически постове: главен продуцент на програмата, главен продуцент на сутрешен блок (какъвто в другите програмни отрязъци няма), продуценти на различните часови пояси и, отделно, продуценти по направления: култура, музика и т.н., отговорен редактор, завеждащ редакция.
         Да се актуализират и представят публично длъжностните характеристики. Да са ясни ангажиментите и отговорностите на ръководния състав. На сайта на БНР да се вижда кои са ръководителите на БНР и за какво отговарят, както това е в сайтовете на повечето водещи европейски медии. Ръководните постове да се заемат чрез вътрешен конкурс с представяне на концепция, защото досега това не става така, а повивашането в длъжност е по неясни критерии. Основно изискване към ръководните кадри ще бъде да умеят да оценяват творческите постижения на хората, които ръководят. Важна е отличната квалификация, но и комуникативността, харизмата на ръководителя, за да отговаря на съвременните изисквания на лидер в екипа.
         Според чл. 55 от ЗТР органи на управление на Българското национално радио са управителният съвет на БНР и генералният директор на БНР. В закона са определени и функциите им.
         Дирекционните съвети ще продължат да изпълняват досегашните си задължения да координират и анализират дейността в отделните програми, а Програмният съвет ще осъществява тази координация на нива БНР. Програмният и изпълнителният директор ще изпълняват досегашните си задължения.        
         Да стане по-видима ролята на Обществения съвет в БНР. Срещите с представителите на този съвет да се осъществяват редовно всеки месец и да се документират предложенията, които членовете му дават, и информация за тях се представя и на работещите в БНР чрез вътрешната мрежа за комуникация интранет. Повдигнатите въпроси и проблеми да се използват в предаванията в различните програми. Ръководството на БНР не само да изслушва, но и да споделя с Обществения съвет идеите си, за да има обмен на информация.   
            Да се създават общи работни групи от различните програми, например, по темите за евроинтеграцията, за правосъдието и т.н., което ще доведе до обмен на информация между колегите, работещи по съответната проблематика, и по-добра координация при отразяването й в програмите на БНР.
         Да има редовни срещи между ръководството и работещите в БНР, за да чуят гласовете си взаимно, да се обсъждат творчески търсения и други проблеми.    
        Да бъдем самокритични при отчитането на работата си. При отчетите пред СЕМ да се съобщава и за все още несвършеното, за критичните сигнали, които сме получили от работещите в БНР, и как сме им отговорили.
         Редколегиите в отделните програми да си възвърнат активната позиция за повишаване качеството на журналистическите изяви – да се обсъждат творчески въпроси и търсения. Ръководството да поддържа постоянна връзка с представители на редколегиите в отделните програми по важни творчески въпроси.
         Да се поощрява и подпомага, включително и с материални стимули, желанието на работещите в БНР да повишават квалификацията си.

III. Програмни намерения и приоритети
         Основен принцип: нищо вече съградено да не се разруши, а евентуално да се реорганизира и усъвършенства.
         Програмите ни да се обогатяват чрез постоянен контакт с водещи европейски и световни медии. За това ще съдействат проекти, по които БНР работи: Евранет плюс, Франкофонската интернет платформа на Международния съюз за радио и телевизия URTI и др..
          Да се осигуряват стажове  за журналистите от БНР в чужди радиа, за да придобиват международен опит за работа в многонационален екип и да се обменят творчески идеи. Да използваме още по-пълноценно информацията от европейски медийни фестивали като При Еуропа, където се обсъждат насоките за развитие и творческите търсения на радиото в бъдеще.
          Да се усъвършенстват връзките със слушателите, за което ще допринесат социалните медии.
         Като цяло през следващия 3-годишен период социалните мрежи Фейсбук, Туитър и др., ще се използват пълноценно, за да бъдат популяризирани програмите на БНР и да се разшири аудиторията.
         Предаванията да имат свои страници във Фейсбук, защото това увеличава аудиторията, особено младежката, и общуването с нея става по-активно.  Слушателите ще бъдат поощрявани да правят постинги на нашата „стена”, да образуват групи по интереси, да споделят проблеми, да се съветват взаимно. Така възникват групи по интереси около събитие във Фейсбук - ще насърчаваме формирането на общност на нашата платформа. В Би Би Си са установили, че Фейсбук позволява повече активност на слушателите, отколкото другите сайтове. Можем да използваме това, като правим препратки към сайта на БНР, и така да привличаме вниманието към него. Във Фейсбук да се представя всичко по-важно от предаването. Слушателите също могат да „постват” свои репортажи или снимки от събития, да станат наши съавтори.
         Важен е въпросът за авторските права – на сайта на Би Би Си пише, че щом нещо е качено на този сайт, това автоматично дава разрешение да се ползва.
         За осъществяването на всичко това ще съдейства Дирекция „Социални медии”, която предлагам да се създаде.
Програма "Хоризонт"
         Програмата доказва всекидневно професионализма си.  По-пълноценното използване на социалните мрежи ще допринесе за още по-голямата й популярност. Освен профили във Фейсбук на тематичните предавания, е добре все повече да се използва Туитър за проследяване на новината в развитие. Да се правят препратки към коментарни предавания, където тази новина ще бъде анализирана.
         И още: би било добре на интернет сайта на „Хоризонт” да има RSS.
         Що се отнася до съдържанието, би било добре да се разшири географският хоризонт на информационните емисии, като се отделя повече внимание на новини за страните от Централна и Северна Европа, с които също живеем в ЕС.
Програмата за култура и образование"Христо Ботев"
 През последните три години в програмата започна една реформа, която не бе доведена докрай, защото практиката доказа нейната неефективност – разделянето на програмата на 6-часови отрязъци. Бяха създадени два такива отрязъка. Добре е те да се преразгледат, защото промените в тях невинаги бяха за добро. Понякога връзките между отделните предавания в отрязъка са изкуствени и не допринасят за целостта му.
         Общо взето, програмата беше оставена на по-заден план през последния мандат. Напълно неоснователно от началната страница в сайта на БНР отпадна рубриката „Познание” в един момент, когато образованието, знанието във всичките му аспекти е толкова необходимо.
         Програмата е доказала през годините европейската си насоченост и ще продължи чрез предаванията си да дава познания за ЕС, европейската култура и образование.
         Важно за „Христо Ботев” е привличането на млади хора, на нови гласове.
         Програмата може да има по-активна роля при формирането на вкуса към изкуството и културата. Публични обсъждания на оригинални постановки и спектакли, на новаторска поезия, за да се сверят критериите на публика и творци – да усетят как се възприемат творческите им търсения. Това може да става в Салона за култура. Да се организират и  Салони на познанието с участието на слушателска публика - да се канят в БНР видни учени, които да представят интересни научни сюжети, успели бизнесмени да споделят опита си и да отговарят на въпроси. Да се търси взаимосвързаността между култура, образование и бизнес. Да се популяризират културните и творческите индустрии.
         Да се работи с мрежата от читалищата в страната, защото те свързват хората с културата и изкуството, самодейните им състави организират конкурси, участват и в международни фестивали.
         Да се организират състезания с образователна и познавателна цел. Например, състезания между учители, състезания по майсторлък – как се изработва нещо или как се прилага успешно бизнес решение. Те да се осъществяват и чрез РРС.
Да има предаване за хора от третата възраст - за проблемите на тази възраст, за осмисляне на старините, социални контакти, здравеопазване и др.
         Преди години успешно тръгна предаване, даващо възможност да се чуят гласовете на българите, живеещи в чужбина, за проблемите, с които се сблъскват и как се справят с тях. То би могло да се възстанови.
             Да бъде създадено "Експериментално студио", в което да звучи новаторска продукция на други обществени медии от цял свят. URTI предоставя възможност за ползване на такива програми, освободени от авторски права, и чрез сайта си ще дава възможност да се представят и български предавания.

Радио "България"
Приоритет:  да се преразгледа решението за спирането на излъчването в ефир на емисиите на различни езици и да се потърсят възможности за възстановяването поне на част от тях! Според чл. 44. (3) от ЗТР „Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания.” Така че ние сме длъжни да имаме такива излъчвания по закон. Отделен въпрос е колко болезнено беше прието изчезването им от ефир от дългогодишните слушатели. Въпреки твърденията, че в интернет имало много по-голяма слушателска активност, това на практика е трудно измеримо.
         Да се провеждат конкурси сред слушателите в чужбина за българската история, наградите за които да бъдат посещение на културни забележителности в България.
        Да се предлагат курсове по български език с възможности за нагледни материали в сайта на Радио България.

Районните радиостанции
Различните РРС не само имат оригинални стойностни предавания, но се наложиха като културни центрове в съответния град. Оттук нататък трябва също да се възползват по-пълноценно от възможностите, които дават социалните медии.
Чрез новите платформи ще може да се засили и обменът на идеи  и опит между РРС. Да се подобри комуникацията между отделните РРС, да се  улесняват контактите на хора, работещи в един и същ ресор.
- Да се осъществяват повече партньорства с РРС от Европа от сродни региони, за да има обмен и стажове между екипи.
Радио Бинар
Интернет радио Бинар беше замислено като младежко и би трябвало да запази тази своя характеристика. Нерядко то дублира програма „Хр. Ботев”, което е неоправдано. В популяризирането на Радио Бинар бяха вложени много средства. За момента сайтът му е на 9982-ро място сред българските сайтове, според класацията на alexa.com.
Сайтът на БНР и отделните програми
Сайтът на БНР е на 525-то място, според класацията на alexa.com.
Задължително е през следващите 3 г. сайтовете на всички програми да се осъвременят, за да заприличат на сайтовете на другите европейски обществени радиа – на тях да има аудиозаписи, видеорепортажи от предавания, като съответната програма представя и подборка от най-интересните си предавания. стрийминг, подкастинг, радио „on demand”
Социологическите изследвания да могат да дават цялостна представа за аудиторията, защото в момента картината е относителна – наблюдава се само по една седмица месечно.
IV. Технологично развитие на БНР
Безспорен приоритет в технологичното развитие е цифровизацията. Според чл. 45 от ЗТР „Държавата взема съответните мерки за гарантиране на необходимото цифрово оборудване за създаването на програми в съответствие с приложимите цифрови технологии”. Мултиплексите ще позволят качването на повече програми на БНР, които ще се чуват на цялата територия на страната. Що се отнася до приемането на радиопрограмите в новите условия, в края на ноември 2012 г. Европейският съюз за радио и телевизия EBU стартира кампания за снабдяване на всички радиоприемници и мобилни устройства, включително таблети и смартфони, с еврочип, с който да могат да приемат сигнал и от аналогови, и от цифрови радиоизточници, както и да превключват безпроблемно между тях. В еврочипа са интегрирани в един универсален радиоприемник основните радио стандарти DAB/ DAB+/ DМB, както и  аналоговите FM. Така ще бъде увеличен диапазонът на радиоприемане, дава се възможност за нови хибридни радиоуслуги. БНР активно ще съдейства еврочипът да бъде масово внедрен и у нас.
         През март т.г. EBU прие и технически препоръки, които ще спомогнат да се ускори разпространението на източници на дигитално радио в цяла Европа. Одобрената препоръка R 138 е първото споразумение за дистрибуция на цифрово радио между членовете на EBU. Като активен и уважаван член на организацията, БНР ще се съобрази с основните моменти в R 138: „да има планиране на национално ниво, за да могат да се доставят цифрови решения за всички радиоизточници; да се започне незабавното използване на DAB+, който използва по-съвършено кодиране от оригиналния DAB стандарт, а там където DAB покритие не е възможно, да се използва DRM система; да се въведат хибридни услуги, използващи допълнително съдържание, доставяно чрез интернет-например, използващи RadioDNS и т.н.”. Препоръчва се и синхронизиране на бъдещата дата за прекратяване на аналоговите радиоизлъчвания в Европа. Тази дата още не е уточнена, но имайки предвид опита на други европейски обществени радиа, като Радио Франс и Полското радио, преминаването към изцяло цифрово излъчване продължава обикновено две години и БНР ще може да се впише в такъв срок.
         Ще продължи цифровизацията на аудиоархивите, които могат да се използват за източник на допълнителни приходи.
         В процеса на преминаването към цифрово излъчване обаче е наложително да се направи преглед на действащата в момента система Далет плюс, която редовно прави сривове и излъчването на програмите трябва спешно да се спасява. Нужно е да се провери и съвместимостта между софтуерните системи на отделните програми на БНР. Друг важен момент е преоборудването с нови качествени компютри, тъй като наличните, с които се работи например в пр. „Хр. Ботев”, създават проблеми – прекъсват изненадващо, при което се губи част от информацията, и това спъва работата с тях. Абсурдно е да вървим към цифровизация – нещо, което е наистина неотменимо, а същевременно да нямаме базисни технически условия за нормална журналистическа работа. Основното нещо, наред с подготовката за цифровизацията, е как се чувства всеки на работното си място, техниката максимално да улеснява работния му процес.
         Да се инвестира в закупуване на смартфони, с оглед все по-активната работа в социалните мрежи, където БНР трябва да се представя с качествени аудиозаписи и снимки. Остава актуален и въпросът за закупуване на оборудване за външно озвучаване и нов модерен автобус за извънстудийни записи на концерти.
V. Финансиране на БНР, форми и механизми на контрол
     Приоритет: Да се предвидят повече пари в бюджета за заплати на работещите в БНР, защото в повечето случаи те са недопустимо ниски.
Участието в международни проекти е представяно в отчетите от мандата на предишни генерален директор като допълнителна възможност за парично възнаграждение и това е така. Важно е обаче уточнението, че в международните проекти могат да участват само хора, доказали компетентността си по проблематика на съответния проект, и това не е общовалидна възможност за допълнителни парични възнаграждения.
     Възможности за финансиране има по програмите на Межудародната организация на франкофонията (OIF), Европейската културна фондация, по оперативните програми, в които се използват фондове на ЕС. Можем да се включваме като медиен партньор в проектите на организации, спечелили европейско финансиране.
     Сътрудничество с медии от други страни. В доклад за финансирането на обществените медии, одобрен на юнската сесия на ПАСЕ през 2009 г., са посочени някои възможности за пестене на пари: сътрудничеството с обществени медии от други страни би намалило разходите, както и сътрудничеството между обществени и частни медии.
     Да се развие публично-частното партньорство.
     Да се използва Crowdfunding – групово финансиране за интересни идеи. Финансовите специалисти, които наблюдават развитието на тази услуга във Великобритания, прогнозират, че в рамките на следващите пет години този модел на финансиране ще се превърне в основен начин за набиране на средства и стартиране на нови компании и бизнес инициативи.
Рекламно-издателската къща
         Някои от предаванията или отделните им постоянни рубрики могат да бъдат издадени на хартия. БНР има авторското право за тях и те може да са печеливши. РИК да издава книги, вкл. и художествени, на журналисти, работещи в радиото, и те да се продават в пунктове към всяка РРС.
Механизми за контрол
Контролът ще се осъществява чрез прилагане на: закона за вътрешния одит в публичния сектор, закона за държавната финансова инспекция, закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор. БНР ползва услугите на Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), в която са включени бюджетни предприятия, и която представя управлението на плащанията в рамките на предварително зададени лимити. Най-важният гарант за контрол обаче е пълната прозрачност - да се публикуват в сайта на БНР резултатите от вътрешния одит и докладите на Сметната палата за медията.  Когато чрез прозрачност се показва как по най-добър начин се използват парите на данъкоплатците, ще ги убедим, че ненапразно се дават пари от държавния бюджет за финансиране на обществените медии.

         При публичното представяне на концепцията си ще посоча и източниците, които съм ползвала при подготовката й.