Неусетно

Ще ме полъхне хладина от дворчето

през тънкото напукано стъкло...

Ще сложи мама старите ковьорчета -

да стане всичко, както е било...

И баба ми по пътища неведоми

ще влезе в стаята като преди.

И ще проплаче в пелени детето ми,

което не успя да се роди...

И свила се като сърце на птичка,

Земята ще запее реквием

за хората, които ме обичаха,

и няма да са никога при мен.

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”

                                                Снимка: Владимир Дворецки

Срещу инерцията

Едно стихотворение, което прочетох преди малко във Фейсбук, ми напомни като настроение нещо, което съм писала отдавна. Това е вечната тема – когато искаш да се откъснеш от ежедневието, които те угнетява, а ти липсва решителност да го направиш. Важно е обаче накрая да събереш смелост и... да се качиш на своя влак. Аз го направих и съм щастлива!

МЕЖДИННА ГАРА

Хубаво ми е в дома ти –

глътка чай, минута сън...

Ти не знаеш колко пъти

съм излизала навън,

колко пъти, изтерзана,

от съдбата чакам знак

и наум ти се заканвам,

че ще дойде моят влак,

че по моята посока

нови гари предстоят,

нова обич...нова болка,

нов безсмислен кръстопът,

нов застой неподозиран,

счупен смях и вятър луд...

И в дома ти се прибирам,

омагьосана от студ.

И макар да си повтарям –

както ми напомняш ти,

че една междинна гара

няма да ме приюти,

все така недоумявам

как при теб оставам пак.

А умишлено забравен,

отминава моят влак.

1981 г.

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”

                                            Снимка: Владимир Дворецки

Реалната версия на „Пепеляшка на бала”

Когато преди няколко месеца написах това стихотворение, моят любим Владимир Дворецки възнегодува, че някой би могъл да ме възприеме в ролята на лиричната героиня. Нали знаете, хората, които ни обичат, не могат да приемат мисълта, че светът понякога не ни дооценява. Само че на всеки от нас се е случвало да попадне в подобна ситуация. Днес реших да споделя това стихотворение от подготвената ми за печат нова стихосбирка „Балада за птицата Феникс”.

КВАРТАЛНА ВЕЧЕРИНКА

или

реалната версия на „Пепеляшка на бала”

Даже и хубаво да се обличаш

и със очи топлина да раздаваш,

няма с кого да танцуваш, момиче,

там, на кварталната пищна забава!

Има си други звезди в махалата,

те са харесвани и интересни!

Ти, развълнувана и непозната,

няма как най-ненадейно да блеснеш.

Няма пред теб да се вие опашка,

както на славата из лабиринта.

Ти ще си само една Пепеляшка,

скрита в тълпата от взора на Принца.

После луната отвън за утеха

твоите тъжни ръце ще целува

и, запленени от твоята крехкост,

светлите ангели с теб ще танцуват...

Гергина Дворецка

Успокоение

На днешния 1 юни си припомням едно мое стихотворение отпреди години, когато синът ми Боби още беше малко дете.

Доплувах ли? Брегът не се ли рони?

Почти не вярвах, че ще стигна суша...

Сега под свежи папрати и клони

в семейно-топлото гнездо се сгушвам.

Единствено в минути преброени

излизам от закътаната пазва

и спомени, като стада елени,

насън с копита остри ме прегазват...

Усещам дъх на прегоряла шума,

горчат ми болки, минали отдавна,

а под копитото избликва дума

и с утрото полека избледнява...

Така безмълвна, всичко надживяла,

в просъница очаквам да се съмне...

Душата ми почива, оздравяла –

до малкото креватче на сина ми.

1986 г.

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”

                                             Снимка: Владимир Дворецки