Едно стихотворение от времето, когато да имаш собствено мнение на работното си място се наричаше "конфликтност":
Личен проблем
Зове ни към промени времето
и пътят ни напред открит е.
Аз също тръгвам към промените
след моя пряк ръководител.
Той на гърба ми вместо раница
окачва думите си тежки:
„конфликтност - над нормална граница,
предразположеност към грешки.”
С това начално натоварване
поемам първата умора.
И неусетно изпреварва ме
глупак с добра начална скорост –
катери се по раменете ми,
отскача с тромаво летене
и стъпките му са заплетени,
но винаги върви пред мене.
С ритници ми препъва крачката
по метод, от деди изпитан.
И аз оставам на опашката –
не съм се учила да ритам.
С търпението на камилите
изливам в думи гняв и смелост –
стихът е моето безсилие
да променя света на дело.
публикувано в хумористичната страница на в.”Пулс”
14.3.1989г.
и включено в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения,
2007г.,
„Издателско ателие Аб”
Няма коментари:
Публикуване на коментар