вторник, 10 септември 2013 г.

Стоте дни на новия генерален директор на БНР – лични впечатления

Отминаха първите 100 дни, откакто СЕМ избра за генерален директор на БНР Радослав Янкулов – той встъпи в длъжност на 29 май т.г.. В концепцията си самият г-н Янкулов поиска 100 дни срок „за запознаване, идеи за промени и промени.”  
         Какво стана през тези 100 дни? Първосигналният ми отговор е: Не знам! Да, наистина, нямам никаква представа какво точно се случи в БНР през въпросните 100 дни, освен доловени по коридорите слухове за смени на някои началници. Напразно търсих потвърждение на коридорната информация в сайта на Радиото.  
         Какво всъщност, трябваше да се случи? Цитирам протокола от събеседването на СЕМ с г-н Янкулов на 21 май т.г. по време на конкурса за генерален директор на медията ни по повод 100-те дни: „това е срок, който трябва да даде възможност за среща с всеки един.... трябва да се влезе в душата, в същината, в ежедневието на хората, които работят в радиото.”
            Преди да споделя личните си впечатления как премина срещата със самата мен през тези 100 дни, държа да напомня защо при избора на г-н Янкулов за генерален директор на БНР бях изключително радостна. На 23 май, когато беше обявен този избор, написах в блога си: „Няколко са причините да бъда доволна от избора на Радослав Янкулов на този пост.  Оказа се, че той има много идеи, които и аз съм заложила в концепцията си: Предвижда повишаване на заплатите. Смята, че БНР се нуждае от опростени структури за повече функционалност. Обяви, че ще оптимизира състава на служителите, ще подобри организацията на работа и ще актуализира длъжностните характеристики. Радвам се, че е избран човек с идеи, които споделям. Нищо, че не съм аз.”  
            Първото, което направих след избора на новия генерален директор, беше лично да го поздравя и да поискам среща с него - предполагах, че ще му бъде интересно да разговаря с друг кандидат за същия пост, който има сходни идеи за бъдещето на медията ни. Г-н Янкулов ме прие в кабинета си за около 5 мин.  Държа се с мен строго. Бях му занесла CV- то си и някои от препоръките на неправителствени организации, които ме подкрепиха при кандидатстването ми за генерален директор през 2010 и 2013 г. – между тях беше Съветът на Европа и др. международни организации. Исках по този начин да покажа, че през дългогодишния си стаж в БНР съм се старала непрекъснато да научавам нещо ново, спечелила съм уважението на стойностни хора. Г-н Янкулов хвърли бърз поглед на препоръките, а за  CV- то ме смъмри: Как може да се пише CV от 3 страници! Кой ще го чете?!
         Бях написала това свое CV по един европейски образец, в който се изисква да посочиш много подробно професионалното си дейност: къде и през коя година в какъв важен международен семинар или конференция си се включил... Признавам, че за мен такова подборно CV на всеки, който има желание да участва в обновяването на БНР, би било изключително интересно четиво... Но това си е мое мнение.
         В края на 5-минутния ни разговор г-н Янкулов ми каза, че ако искам да му предоставя концепцията си, мога да я дам на секретарката му, нещо, което веднага направих... И това беше всичко.
         Повече неща мога да разкажа за срещата, организирана от журналистическото дружество при програма „Хр.Ботев”, с новия ни генерален директор и с новия управителен съвет. На тази среща попитах г-н Янкулов дали има желание да разговаряме по концепцията ми за развитието на БНР и той ми отговори, че „може би би бил склонен да се види с мен”, но така или иначе разговорът помежду ни вече се е състоял – имаше предвид 5-минутното ми пребиваване в кабинета му. После допълни: „Освен това, ти нали ми каза, че, ако харесам нещо от концепцията ти, мога да го използвам!” Не бях му казвала това, но след като моят текст е публикуван на много места и го давам на всеки, който прояви интерес към него, подразбира се, че нямам нищо против той да бъде ползван на практика. Само не бях допускала, че предоставяйки идеите си за БНР на висшето ръководство, самата аз ще се окажа излишна...
         На срещата с програма „Хр.Ботев” зададох на г-н Янкулов и въпроса дали ще провежда конкурси за ръководните постове в БНР. Имах предвид прочетеното в протокола на СЕМ от събеседването му на 21 май, когато той се беше изказал за конкурсите, като „една отлична форма... който е куражлия да заповяда, условия, които са направени така, че да търсят не елиминирането на тези и онези, а създаването на възможност успелите да покажат това, което могат.”  В отговора, който ми даде пред колегите относно конкурсите обаче прозвуча силен скептицизъм. Най-вече, защото нямало критерии за оценка на кандидатите. Ако самата аз съм му напишела какви са критериите, щял да ми бъде благодарен и дори да ме предложи за награда...
         Разбира се, на мен никак не ми е трудно да опиша на какви условия би трябвало да отговаря един съвременен ръководител и ще го направя без да чакам награда... Но сега ще приключа разказа за срещата на новото ръководство на медията ни с програма „Хр.Ботев” с нещо, което намирам за много показателно. В един момент г-н Янкулов определено се отегчи от въпросите ми и заяви: „А аз бих искал да чуя какво мисли Иво Тодоров!” Всички, които са следили надпреварата за поста генерален директор на БНР, знаят, че Иво Тодоров стигна до финала на конкурса заедно с Радослав Янкулов. Беше наистина колегиален жест да се даде думата на фаворита, останал втори.
         „Иво, ти от колко години работиш в радиото?” – попита генералният ни директор пред събранието. „От 6.” – каза Иво.  „А ти, Гери? – обърна се към мен г-н Янкулов.” Цифрата, която произнесох, звучеше толкова внушително и ефектът от нея беше такъв, че предпочитам да не я спомена тук. Във всеки случай е над 30 г.!  „Ето, вижте за какво става дума! – обърна се многозначително към събранието г-н Янкулов. – Слушам те, Иво!”
         И докато Иво Тодоров разказваше за впечатленията си от Радиото, аз постепенно осъзнавах, че в очите на генералния ни директор моят дългогодишен професионален опит в БНР в никакъв случай не е мой плюс. Тъкмо обратното!
         „Извинявайте, че се намесвам пак – прекъснах, вероятно неучтиво, Иво Тодоров, който говореше в момента. – Аз не мисля, че възрастта на един човек е определяща, когато става дума за нови идеи!” 
         „Гери, кой говори за възраст?” – кавалерски репликира г-н Янкулов.
         Та това са моите лични впечатления от първите 100 дни на новия ни генерален директор... Мисля, че няма смисъл да ги коментирам. Както можеше да се очаква, никой не ми се е обаждал от кабинета на генералния директор, въпреки че той „може би би бил склонен да се види с мен”, както каза пред събранието. Има вероятност да бъда поканена на разговор от Иво Тодоров, който междувременно беше назначен за програмен директор, но предполагам, че това ще стане след като приключат кадровите промени – очакват се някои малки рокади в началническите постове.
          Оттук нататък ще продължавам да следя с интерес какво се случва в БНР и ще го споделям, защото всичко в една обществена медия трябва да бъде прозрачно – естествено, кадровата политика също.

Няма коментари:

Публикуване на коментар