През последните дни доста мисля каква е прозрачността в БНР.
Вчера например слуховете донесоха до нас новината, че
двама директори в медията ни са били уволнени. Няма да споменавам имената им,
защото така и не съм 100 % сигурна дали тази информация е вярна. От два дни
проверявам в сайта на Радиото дали има съобщение за тази кадрова промяна, но
няма. Лично аз не намирам нищо нелогично в такива уволнения – съвсем нормално е
новият генерален директор на БНР да подбере ръководния екип, с който ще работи
през следващите 3 години. Но защо точно тези директори са уволнени, а други не,
това е въпрос, който мнозина колеги си задават, засега без отговор...
Някои казват: „Това
са управленски решения!”. Само че всяко управленско решение в обществена медия
трябва да бъде публично оповестено и мотивирано. Бих могла да цитирам много
европейски документи, за да се обоснова, и ще го направя в следващи публикации.
Днес отново бяха
възобновени протестите и контрапротестите в София. Нека да си спомним, че
искрата пламна заради едно назначение, което беше оценено като неподходящо.
Оттогава всяко ново съобщение за заемане на ръководен пост в министерствата се
гледа под лупа и се коментира в публичното пространство. А не трябва ли така да
е и с уволненията и назначенията на началници в обществените медии? Нали
заплатите ни се формират основно от парите на данъкоплатците! Никак не е без
значение по какви причини някой ръководител в БНР бива уволнен или защо запазва
поста си.
На мен ми е интересно
дали ще си остане директор шефът на пр. „Хр.Ботев”, който без да се консултира
с дирекционния съвет, еднолично обяви конкурс за предаване, насочено към
женската аудитория. През последните 3 години, докато този директор ръководеше
програмата ни, тя буквално тъпчеше на едно място... Чувството ми за отговорност
ме кара отново да се върна и към темата за спешния конкурс, чийто срок изтича
утре, 5 септември! Съобщението за него, което виждате на снимката, продължава
да виси на същото място на нашия етаж в сградата на БНР. Само че междувременно
слуховете носят различна информация: че конкурсът всъщност не е за предаване,
насочено към женската аудитория, а трябва да бъде за потребителите! Нещо като
вица „филмът не е шведски, а съветски, и не е сексуален, а социален...” и т.н.
Идва ми наум и друга емблематична фраза, свързана с киното: „Совите не са това,
което са.” (от американския
телевизионен сериал „Туин Пийкс”, в който се случват свръхестествени неща).
Моето добро
намерение, когато публикувах тази информация за конкурса във фейсбук, беше
повече колеги от програмата ни да научат за него, защото ставаше дума за много
кратък краен срок. При това конкурсът беше обявен в отпускарско време, когато
малцина ще прочетат съобщението. А нали идеята на подобни конкурси е в тях да
се включат колкото може повече хора с оригинални предложения, за да има
оптимален творчески резултат! Резултатът от моята публикация обаче за момента е
негативен. Първо, веднага бях разкритикувана във фейсбук от новия ни програмен
директор, че публично разпространявам съобщение за вътрешен конкурс, което, според
него, е корпоративна тайна. За каква корпоративна
конфиденциалност става дума, при положение, че ако това предаване зазвучи в
националния ефир, то няма да бъде тайна за никого! С програмния директор,
надявам се, все пак постигнахме консенсус по въпроса за прозрачността в
обществените медии, но препъни камъкът се оказа самата тема на конкурса. Ами,
ако колегите вече са започнали да пишат концепции за женско предаване, а
предаването от обявения конкурс всъщност е за потребителите!?
Да видим какво ще
стане. Ще се разбере дали написаното черно на бяло в съобщението е вярно или
пък ще се потвърди онова, което донасят слуховете... Ще се наложи отново
да пиша за прозрачността в БНР и за административния елит в обществената ни
медия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар