вторник, 8 октомври 2013 г.

БНР-размисли по повод официалния отчет за 100-те дни

Вчера новият генерален директор на БНР Радослав Янкулов отчете първите 100 дни от управлението си. Направи го с месец закъснение, но да не влизаме в такива подробности... Събитието беше определено в предварително разпространената покана като работна среща с работещите в Радиото, но на нея присъстваха и представители на други медии. На срещата Радослав Янкулов съобщи цифри, които днес може да бъдат прочетени в много вестници – става дума за 19 договора, сключени през последните 3 месеца от мандата на предишния генерален директор Валерий Тодоров на обща стойност 5 783 588.13 лв., т.е. близо 6 милиона лева! В информацията, качена в сайта на БНР, е цитиран Радослав Янкулов, който каза:  „В голяма част от договорите липсват условия за предсрочно прекратяване или предоговаряне. Абсолютно ударен е бил денят 28 май , когато са сключени 4 договора за над 3 милиона лева! Между тях има договор, който е забележителен със своята „стратегичност“. Договорът ДАЛЕТ изтече на 3 октомври 2013 г. На 28 май 2013 г. стратегически е подписан нов, за над 1 милион и 300 хиляди лева, който започна да тече от 4 октомври и ще продължи до…2016 г.”
         В. „24 часа” се е обърнал към Валерий Тодоров с въпроса: защо в един и същи ден е парафирал 4 документа за над 2 млн. лв, и той отговорил: “Подписал съм тези договори в момента, в който са ми били подадени за подпис. Те се подготвят от комисия, екип от юристи и т.н. Моят подпис е последната стъпка в процеса.” Само че всеки би се запитал защо бившият ни генерален директор не е дал възможност на вече назначения човек на неговия пост да свърши това. 
         Не видях никоя медия да спомене споделената от Радослав Янкулов информация за изхарчени няколко хиляди лева вечерта на 28 май за дружеска почерпка по повод раздялата между бившия генерален директор и директорите на районните радиостанции...
         Всъщност, изнесените от Радослав Янкулов факти доказват нещо, което направи впечатление на мнозина от нас на срещата в Първо студио в края на май т.г., когато новият шеф на БНР встъпваше в длъжност. Тогава вече бившият ни генерален директор Валерий Тодоров някак от само себе си влезе в ролята на водещ, даваше думата, изобщо цялото му поведение излъчваше вътрешна убеденост, че той е истинският стопанин на Радиото. Тогава се замислих дали това мое впечатлание не е погрешно. Изнесените вчера факти доказват, че не съм сгрешила. До последния момент Валерий Тодоров е действал така, като че ли идването на нов генерален директор на медията е една формалност, която някак трябва да се преживее, а пък след 3 години...  Нали се сещате колко пъти Поля Станчева кандидатства отново за генерален директор на БНР след 2-та си мандата! Е, така ще бъде и с Валерий Тодоров! Само че през следващите 3 години се надявам да се изяснят редица особености в мениджърския му подход, който беше разхвалван години наред от хора от неговото обкръжение. Тайната на въпросния умел мениджмънт и на широко популяризираната стабилност, постигната в БНР през последните 6 години, се корени в един много хитър ход  на В. Тодоров. В началото на първия му мандат през 2007 г., когато немалко хора от „Хоризонт” бяха резервирани към него, той им показа, че ги цени, като ги повиши в длъжност и им даде съответните добри заплати. Още през първите 3 години В.Тодоров нарои дирекции и дирекцийки и увеличи поне двойно административното ръководство – излишно е да повтарям, че те получиха и по-високи заплати. Колегите се изумяваха как в „Хоризонт”, например, в екипи, където е имало един отговорен редактор, се назначава втори... Така бившият ни генерален директор създаде стабилна висша и средна класа в БНР - по-добре заплатени и със съответните привилегии и самочувствие. Тези хора нямаше как да не са доволни от Валерий Тодоров. И определено те бяха тези, които го подкрепиха за втория му мандат. Няма да забравя една дискусия в БТА преди конкурса за генерален директор на БНР през 2007 г., когато залата се оказа препълнена от хора, възхитени от управлението на В.Тодоров. Между тях имаше много колеги от районните радиостанции, специално командировани за случая. Някои от тях взимаха думата по време на дискусията, за да кажат разпалено колко много е направил г-н Тодоров за БНР. А мълчанието на онези, които не взеха думата, се усещаше осезаемо, като стиснат невидим здрав юмрук, готов да се стовари върху всеки, дръзнал да се усъмни в мениджърските качества на г-н Тодоров. През май 2007 той беше преизбран за втория си мандат с пълно болшинство (неслучайно използвам съветския термин). „Какво да правя, като хората в БНР си искат Валерий  Тодоров!” – възкликна тогава председателят на СЕМ Георги Лозанов. Само дето по-голямата част от работещите в БНР не искаха В.Тодоров, но те бяха тотално заглушени от доволните. Така В. Тодоров остана цели 6 г. като генерален директор на БНР... Останалото го знаете от отчета за 100-те дни на новия ни шеф Радослав Янкулов.
         Казвам си: Е, добре, действията на Валерий Тодоров най-после излязоха на светло. При споменаването на цифрите от сключените договори всеки сам си прави изводите и те са недвусмислени. Мнозина са удовлетворени от това, че Радослав Янкулов изнесе и фактите около впечатляващите разходи за поддръжката на Интернет радио Бинар – над 8 хиляди всеки месец, при изключително слаба посещаемост на сайта му.  Разбирам, че за радост на всички, директорката на Радио Бинар Паулиана Новакова ще бъде пенсионирана – рядко съм срещала човек толкова влюбен в себе си и толкова неумеещ да работи с хора. Но истината е, че тя ще получава една много добра пенсия, защото през последните 6 години беше директор – първо на пр. „Хр.Ботев”, а после, поради категоричния отказ на колегите от програмата ни да работят под нейно ръководство, специално за нея беше създадена дирекцията на Радио Бинар.  Защото един директор не може да бъде разжалван – кастовостта в БНР изключително рядко допуска това! И някой ще потърси ли сметка на Валерий Тодоров, че Паулиана Новакова в продължение на близо 2 години взимаше заплата за директор, ползваше служебна кола и две секретарки, подготвяйки се за Радио Бинар, което стартира едва преди малко повече от година и се оказа недоносче? Отговорът е не! Никой няма да потърси сметка на Валерий Тодоров за това. А че Радио Бинар обра почти всички награди за радиотворчество „Сирак Скитник” през тази година и е цитирано като изключителен успех във всички отчети пред СЕМ и пред Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) – това ще си остане като една конфузна подробност от радиопейзажа.  
          Но млъкни сърце!
         Някой ще помисли, че след официалната равносметка за 100-те дни на Радослав Янкулов, сме се изпълнили с надежда за нещо по-добро? Истината е, че хората не показаха особен ентусиазъм. Новият генерален директор не можеше да не изнесе публично цитираните по-горе цифри и факти, защото беше обещал увеличение на заплатите и трябваше да обясни защо такова увеличение няма да има – заради заробващите договори, сключени набързо от Валерий Тодоров.
          Другото, което буди въпроси у мен, е кадровата политика на Радослав Янкулов. Хареса ми това, че покани в екипа си хора, които бяха негови конкуренти в конкурса за генерален директор на БНР тази година: Иво Тодоров вече е програмен директор, а Митко Димитров – директор на Радио София (до връщане на титуляра). Само че не можах да разбера защо беше негативно настроен към мен - аз също съм участвала във въпросния конкурс, и то два пъти, при това най-колегиално поздравих Янкулов след избирането му на високия пост, дадох му концепцията си за развитието на БНР. Той така и не ме повика на разговор по тази концепция, в която по мнението на мнозина, има полезни идеи. На всичкото отгоре публично ме накара да се почувствам неудобно заради над 30-годишния ми непрекъснат стаж в БНР (за справка – постинга от 9 септември в блога ми). В същото време е назначен за директор на Радио България далеч не младия Антон Митов – за А.Митов също съм писала в блога си и ми е скучно да го повтарям.
На какво да отдам такъв кадрови подбор? Определено, знанието на чужди езици, специализациите в чужбина и творческите изяви нямат значение, когато те причисляват към дадена каста в нашата медия. Всъщност, най-логичният отговор, който ми идва наум, е, че при нас и досега са валидни „черните списъци” отпреди 10 ноември, които поставяха под запрещение професионалното развитие на определени хора. Предстои ми да пиша на тази тема, както и за ролята на СЕМ и на някои медии при избора на генерални директори на обществените медии.  Естествено, ще изпратя написаното и до самия СЕМ. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар