събота, 30 ноември 2013 г.

Баба


Вечерният шум от новото предградие
тръгва към централните витрини.
Старата жена отново слуша радио
и заплаква при познато име.

Сплита се в решетка от кръстати клони
някакъв недосегаем спомен.
Старата жена, която не запомни
даже телефонния си номер...

Но и тази вечер, с преболели стави,
тя ще тръгне из дома, грижовна,
и в постелята на внука ще остави
лист от здравец, за да спи спокойно.

Гергина Дворецка
от подготвената за печат нова стихосбирка

„Балада за птицата Феникс”

понеделник, 25 ноември 2013 г.

Царицата на бала


  
                                               * * *

Огряват светлините
тържествената зала.
Разтварят се масивните врати.
Пристига Маргарита,
                  Царицата на бала,
                  Царицата на детските мечти!

И шепот на възхита
се носи из тълпата,
а залата омаяна блести.
Танцува Маргарита...
не стъпва по земята...
във шеметна магия се върти...

И някой ще попита
тълпата засияла:
„Та кой ви омагьоса и с какво?”.
Това е Маргарита!
Царицата на бала,
най-светлото и нежно същество!
                 
А надалеч оттука,
зад бляскавите стаи,
зад множество години и врати,
през мъничка пролука
я гледа дъщеря й,
гадателка на детските мечти...

Гергина Дворецка

                  Из цикъла „Стихове за майка ми, която носеше прекрасното име Маргарита”        
                  от стихосбирката „Балада за птицата Феникс”, изд. "Триада"

петък, 8 ноември 2013 г.

Кавказка роза през ноември

Това е една от най-красивите истории, които преживях при пътуванията си из Азербайджан през последните дни. Искам непременно да я споделя, преди да се заема отново със злободневните теми, които ме чакаха при завръщането ми. Бяхме в една от първите християнски църкви на света, в азербайджанското село Киш в Кавказ. Селото е разположено на стръмен хълм, а църквата е на самия му връх. За да улеснят пътуването ни до нея, местните организатори бяха осигурили няколко леки коли, с които ни извозваха до горе. За самата църква, която се слави с чудодотворствата си, ще разказвам отделно. Сега само ще спомена, че в двора й бяха нацъфтели много красиви рози. Когато вече се бяхме настанили в автомобила за връщане, видях една такава роза през железните пръчки на оградата около църковния двор и казах: „Ноември е, а тук цъфтят толкова красиви рози!” В един момент азербайджанецът, който шофираше нашата кола и явно беше доловил думата „роза”, изскочи навън, пресегна се през оградата, откъсна розата и ми я поднесе. Запазих тази роза през цялото пътуване из Казвказ, а после и в Баку. Тя е с мен и сега, в София. Още е жива! Мисля, че най-малкото, което бих могла да направя, заради този трогателен и вълнуващ жест, е краткото стихотворение, което написах за ноемврийската кавказка роза.
 
Напук на земните проблеми
и на житейските игри
кавказка роза през ноември
Азербайджан ми подари –

нечакана и благодатна,
като усмихнато лице,
посланичка на добротата
и на кавказкото сърце.

8.11.2013 г.
Гергина Дворецка

вторник, 5 ноември 2013 г.

За тазгодишните награди на СБЖ

Връщайки се от Азербайджан, където участвах в ІІІ Международен хуманитарен форум, събрал видни политици, учени и журналисти от цял свят, научих с известно закъснение за тазгодишните награди на Съюза на българските журналисти. Честито на наградените колеги! Признавам, че през последните дни опознавах една страна, която посетих за първи път, и новините от СБЖ не бяха приоритет за мен. Сега обаче искам да споделя и нещо лично. През тази година аз също бях номинирана за награда на СБЖ от дружеството към програма „Хр.Ботев” на БНР! Това стана малко преди заминаването ми за Баку. В интерес на истината, бях много изненадана, когато разбрах, че колегите от ръководството на нашето дружество са ме предложили за отличие. От години, както и да се старая да направя по-интересно авторското си предаване за евроинтеграция „Европа без граници”, никой от преките ми и по-висшестоящите началници в БНР не се интересува от това и не го забелязва. Не се оплаквам. Казвам го само за да стане ясно защо в концепциите, с които съм участвала два пъти в конкурса за генерален директор на нашата медия (и ще го направя трети път), поставям акцент върху задължението към ръководителите на отделните творчески звена да оценяват по достойство постиженията на всеки журналист. Защото със сигурност има мнозина като мен, които полагат усилия, за да бъдат по-интересни за слушателите, но началниците в БНР не им обръщат никакво внимание. Изисква се изключителна духовна устойчивост, за да работиш и да измисляш нови оригинални похвати за връзка с аудиторията, при положение, че шефовете ти по никакъв начин не поощряват твоите усилия. Изпитвам вътрешно удовлетворение, че притежавам такава духовна устойчивост и въпреки пълната незаинтересованост на преки и по-висши началници към работата ми, се старая да правя предаването „Европа без граници” по-атрактивно. Удовлетворение ми носят многобройните слушателски отзиви. Все пак става дума за първото в България предаване за евроинтеграция, което съществува вече повече от 23 години. С изненада съм научавала, че има слушатели, които следят предаването още от началото на 90-те години на миналия век, та до днес! Приятно ми е, че много хора оценяват по достойнство рубриките ми „Европа се смее” – за хумора на европейските народи, „Евромъдрост” – за пословиците и поговорките, в които се отразява историята и многовековният опит на европейците от различни страни, „Стани полиглот” - за популяризиране по интерактивен начин на европейските езици. Предаването вече повече от година има своя страница във Фейсбук в търсене на по-пряк контакт с аудиторията. Естествено, че е смешно самата аз да пиша всичко това. Човек по принцип трябва да е скромен, но това е достойнство единствено в общества, където има нагласата всеки да бъде оцeняван обективно според постигнатото от него. Т.е. това, което самата аз пиша за предаването си, би трябвало да го напишат моите началници. Но те никога няма да го направят, защото това би означавало да признаят, че съм човек с качества. А в тяхната класация в графата на хората с качества се попада според заслуги, които не е задължително да са творчески... В крайна сметка, това, че бях номинирана за награда от бюрото на нашето дружество на СБЖ си остава приятна изденада за мен. Казаха ми, че колегите са гласували за моята кандидатура с две ръце! Сега, след като се върнах от участието си в Международния хуманитарен форум в Баку, събрал елитни участници от цял свят, чета информацията на СБЖ за наградите и номинациите - там не съм спомената дори като номинирана. Още веднаж – честито на наградените! А има какво още да се каже за СБЖ...