Морето се стопи в мъглата на декември.
Изнизаха се сънено върбите...
и онзи продавач на пуканки солени,
когото щях за някого да питам...
А лятото прескочи мокрото на кея
и легна в отлива... И не тъгувах.
И не попитах нищо, когато във алеята
солено-златни пуканки купувах.
Потъна златото... Покрай стъклото
отплуват два солени голи клона...
и онзи продавач на пуканки, когото
напразно в мислите си днес догонвам.
Гергина Дворецка
от подготвената за печат нова стихосбирка
„Балада за птицата Феникс”
Няма коментари:
Публикуване на коментар