четвъртък, 30 януари 2014 г.

Зимен етюд

















Цикълът с „неизбрани стихотворения” от стихосбирката „Балада за птицата Феникс” ми е особено скъп. В него има стихове, които съм писала в по-млади години и никога (само с 2 изключения) не съм ги давала за публикуване. Преди време се зачетох в тях и си казах, че все пак си заслужава и те да видят бял свят, след като винаги досега съм ги пренебрегвала.  Ето едно от тях:

След пасианси налучкани
и просънувани истини
пак се изопват висулките
покрай стъклата избистрени.

Някой отбил се във къщата.
Топлил ръце на камината.
Не споменал за завръщане
и не оставил пъртина.

Само зад храстите ледени
зъзнеща врана наднича,
а върху преспите слегнати
тихо танцуват кокичета.


Гергина Дворецка

сряда, 29 януари 2014 г.

Спомен


















Още едно стихотворение от стихосбирката ми „Балада за птицата Феникс” из цикъла „Стихове за майка ми, която носеше прекрасното име Маргарита” :

Душата на мама
е станала лека,
подобно перце.

Завързвам с връвчица
душата на мама
за мойто сърце.

Полита перцето
нагоре, където
душите кръжат,

опъва връвчицата,
впита в сърцето ми,
но аз я държа...

Перцето стреми се
нагоре неистово...
и ме надви....

а белегът, който
остави връвчицата,
до днес ми кърви.

9.04.2007 г.

Гергина Дворецка

вторник, 28 януари 2014 г.

Царицата на бала

С това стихотворение започва стихосбирката ми „Балада за птицата Феникс”. То е първото от цикъла, посветен на майка ми, която носеше прекрасното име Маргарита. Съжалявам, че го дописах, когато нея вече я нямаше и тя никога не успя да го прочете. Дано по някакви небесни пътища достигне до нея сега!
        
Огряват светлините
тържествената зала.
Разтварят се масивните врати.
Пристига Маргарита,
              Царицата на бала,
              Царицата на детските мечти!

И шепот на възхита
се носи из тълпата,
а залата омаяна блести.
Танцува Маргарита...
не стъпва по земята...
във шеметна магия се върти...

И някой ще попита
тълпата засияла:
„Та кой ви омагьоса и с какво?”.
Това е Маргарита!
Царицата на бала,
най-светлото и нежно същество!
               
А надалеч оттука,
зад бляскавите стаи,
зад множество години и врати,
през мъничка пролука
я гледа дъщеря й,
гадателка на детските мечти...

7.04.2007 г.

Гергина Дворецка





събота, 25 януари 2014 г.

"Балада за птицата Феникс" в "Артефир" на БНР



Тук може да бъде чуто интервюто ми, излъчено на 24 януари 2014 г. в предаването "Артефир" по програма "Христо Ботев" на БНР с водеща Дарина Маринова, по повод излизането на стихосбирката "Балада за птицата Феникс":


четвъртък, 23 януари 2014 г.

По повод кръглата ми годишнина

На рождения си ден, особено ако е кръгла годишнина и юбилярят е в по-зряла възраст, той прави лична равносметка за победите и пораженията в живота си. Моята равносметка на 21 януари 2014 г. се оказа с положителен знак! Благодаря и на слушателите, които ме поздравяваха по време на предаването ми "Европа без граници" по програма "Христо Ботев" на 22 януари, без самата аз да съм споменавала датата, на която съм родена. Трогната съм от реакцията им! Вярно е, че ръководството на БНР по никакъв начин не показа, че е забелязало юбилея ми, но аз и не съм очаквала друго. 

ЮБИЛЕЙНО

На юбилей човек отчита: белези,
успехи и терзания самотни.
Днес можех да разоблича онези,
които са ограбвали живота ми,

които са ми пречили да дишам
и да творя добро за тях самите,
които са ме карали да пиша
не в нежен валсов такт, а в боен ритъм.

Днес бих могла на възрастта от трона
да ги накажа с точната си рима!...
Ала душата ми е тъй спокойна,
че само птича песен в нея има,

небесни светлини и пъстри китки
закриват не едно лице омразно.
И знам: дори с изгубените битки,
аз не живея дните си напразно!


 Гергина Дворецка

неделя, 19 януари 2014 г.

Алхимия

Дали ще разкрия с едно заклинание
сега, когато вече я няма,
тази сплав от обич и притежание,
с която ме обгръщаше мама?...

Днес трудно я виждам, през безброй въпросителни –
все нещо очакваща, на живота сърдита...
Аз бях дъщерята на мечтите й,
която така и не стигна зенита.

Днес аз не зная какво я изгаряше,
когато често пред нея избухвах...
Много се дразнех, когато повтаряше,
че ме е изграждала тухла по тухла.

Аз исках да бъда свое творение –
готова за спор, не от всички приета...
Предпочитах да ида на заколение,
но не да я слушам какво ме съветва,

избирах посоки по свое желание
и тънех във своята собствена драма...
А днес ми липсва едно заклинание,
за да разбера каква беше мама.


Гергина Дворецка
от излязлата преди дни от печат нова стихосбирка
„Балада за птицата Феникс”











петък, 17 януари 2014 г.

събота, 11 януари 2014 г.

Черна овца

Гледам стадо овце
и във мойто сърце
трепка най-неподправена радост.
Колко дълго мечтах
да приличам на тях,
да съм част от голямото стадо!

Но съм черна овца
и трева не паса.
Имам нужда от друга прехрана.
В чужда кожа се сврях,
но до днес не успях
част от общото стадо да стана.

Нося черния знак
на магичния мрак
и за всички съм черната грижа.
Е, подлагат ми крак,
но си мисля все пак,
че за черния цвят ми завиждат.

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Шарени думи”, изд. „Литавра” 1996 г.

петък, 10 януари 2014 г.

БНР и времето на прехода – лично мнение

Защо ми се струва, че БНР се е върнало в годините на най-ранния преход? Първо, защото напоследък все по-често срещам по коридорите на медията лица от онова време: например, някогашния ни юрисконсулт, вече пенсионер, но извикан отново, явно защото експертните му знания са нужни в дадения момент. Срещам, разбира се, и някогашния главен редактор на Младежка редакция Антон Митов, който през 1997 г. я ликвидира, после  задълго напусна радиото и наскоро се върна триумфално като директор на Радио „България”, а впоследствие Радослав Янкулов му повери и Интернет Радио Бинар, и сайта на БНР – без конкурс, ей така, заради сините му очи. Определено си мисля, че е заради сините му очи, защото през всички тези години не съм чула за някакви професионални постижения на Антон Митов. Напоследък полюбопитствах дали е бил награждаван за нещо, сътворено от него. Никъде не видях такава информация. Затова пък открих с изненада... че е бил директор на програма „Хр.Ботев”! Това го  прочетох на две места, т.е. не е случайна грешка. От 38 г. работя в тази програма на БНР и мога да кажа, че Антон Митов никога официално не е бил неин директор. Стигал е в кариерата си до главен редактор, както вече споменах. Възможно е в някой момент за кратко да е замествал директора на програмата, но не е бил титуляр на този пост.
         Ето, по тази причина също ми се струва, че сме се върнали в годините на най-ранния преход: защото в онова мътно и смътно време беше възможно някой да се представи в публичното пространство с биография, по-различна от реалната, но кой да проверява дали е съвсем вярна или не, след като тепърва ни предстоят големи дела!
         За (анти)героите на прехода предстои отново да пиша – никак не са ми приятни като тема, но след като съм принудена да срещам някои от тях непрекъснато по коридорите на БНР и те са административен фактор в медията, ще споделя още впечатления за тях.
         И другото, което ме накара да се почувствам като в началото на 1990 г., беше класацията за номер 1 в програма „Христо Ботев”.  Първо бяхме поканени да гласуваме тайно за някого от колегите си. Кой гласувал, кой не гласувал, изведнаж изплуваха три имена на членове на административното ръководство. Веднага се завъртя и клипче –  излъчва се в ефир по няколко пъти дневно – приканващо слушателите да направят окончателния избор. А щом слушателите трябва да решат кой е победителят, това вече му придава ореол на народен избраник. Защо ли си помислих, че всъщност това е прелюдия, преди да бъде обявен новият директор на програмата ни – защото Стефан Димитров преди повече от година навърши пенсионна възраст? Кой би бил по-подходящ за този пост от човек, избран на първо ниво от колегите си, а след това – от Слушателите! И тогава си припомних как в началото на 1990 г. масово по места се провеждаха вотове на доверие, при които подчинените оценяваха началниците си. Не беше рядкост директор на завод да бъде развенчан от колектива, който на негово място да избере друг - някой колега, спечелил симпатиите на околните. А впоследствие нерядко се оказваше, че въпросният симпатичен колега не е добър директор...
         Та ето такава аналогия с годините на прехода ми хрумна, когато разбрах, че трябва да се избира измежду трима административни ръководители кой е номер едно в програма „Христо Ботев”.  Признавам, че аналогията не би ми хрумнала, ако начело в класацията бяха излезли трима изявени водещи на авторски предавания, например, но след като става дума за шефове – кой по-голям, кой по-малък - някак всичко придоби в очите ми вътрешноведомствени измерения. Може и да греша, но пък си мисля, че стига някой да поиска, наистина би могъл да използва изхода от тази класация, за да реши важния кадрови въпрос кой след време да оглави „Хр.Ботев”. Защо да се главоболим с представяне на идеи за развитие на програмата? Глас народен – глас божий!  
         С интерес ще следя кой от тримата номинирани ще излезе начело. И ще продължавам да се чувствам като през 90-те години на миналия век, когато колективите си избираха началници. БНР и досега не успява да навлезе в съвремието, в което длъжностите, по правило, се заемат с конкурси.

         

вторник, 7 януари 2014 г.

Кой е номер 1 в програма „Хр.Ботев”?


                Бях се зарекла да не пиша по проблемите на БНР преди да минат някои януарски празници, но се случи да ми дойде вдъхновението точно на Ивановден.  Може и никак да не е случайно – баща ми Иван беше революционер по дух, непримирим към всякакви намирисващи на задкулисие прийоми.
                Днес колеги ми казаха, че в ефир върви клип за три номинации кой е номер 1 в програма „Хр.Ботев”. Малко по-късно видях и информацията в сайта на програмата ни и сега я предлагам на вниманието ви с цел да бъде поощрено гласуването. И на мен ми е интересно кой от тримата колеги, посочени като първа селекция, ще грабне титлата номер 1. Мисля обаче, че би било редно да се обясни по-ясно на слушателите как беше направена тази първа селекция – всъщност, до нея се стигна след тайно гласуване от колегите в самата програмата. В името на прозрачността би било логично да се съобщи колко души общо са гласували, кои други имена, освен споменатите три, са били посочени от колегията и по колко гласове са събрали. Но такава информация никой не сметна за нужно да предостави.
                Другото, което си мисля, е, че ако искаме изборът на номер 1 в програмата ни да бъде представен като „народен вот”, би било по-добре още от самото начало да се обърнем към аудиторията с въпроса кого смята за свой фаворит, а не да й се дава възможност да избира само между 3 имена. Едно такова допитване щеше да бъде неофициална анкета за популярността на отделни  радиотворци и предавания. Би било редно след това да бъдат изброени всички имена, посочени от слушателите... Само че имам съмнения дали тогава точно тези трима колеги щяха да излязат начело - нито един от тях няма собствено авторско предаване, понякога участват с материали в програмата. Някои имат изяви и извън радиото, но в случая става дума за номер 1 в „Христо Ботев” на БНР. Иначе и тримата са членове на административното ръководство, но за слушателите това няма особено значение.
                Та в крайна сметка се питам защо, след като трябва да се избира измежду трима представители на административното ръководство, изборът се предоставя на слушателите. Трябваше и окончателната селекция да си бъде направена от колегите в програмата ни (поне от тези, на които е останало желание да участват в подобни гласувания) и тогава щеше да се разбере кой е най-популярен като началник сред активно гласуващите членове на колектива.  
                Но това е мое лично мнение. А иначе, както вече споменах, предоставям линк с информация за гласуването кой е номер 1 в програма „Христо Ботев” и нека най-добрият победи:
               


неделя, 5 януари 2014 г.

Наивни въпроси



Така и не можах да разбера
каква е тази логика човешка:
постъпката и думата добра
защо нерядко лоша дума срещат,

защо и най-хуманният стремеж
все някой като трик ще възприеме,
защо желанието да дадеш
се сблъсква често с: „А какво ще вземеш?”


Така и не разбрах...

Гергина Дворецка

събота, 4 януари 2014 г.

Следновогодишно - по Андерсен

Като грозно пате – сива и мъглива
новата година в дните ни се свива.
Още няма смелостта да се опери
и с отминали години да се мери.
Новата година с новите въпроси
как ще се развие и какво ни носи...
Новата година в света необятен
все още се гуши, като грозно пате,
но зависи май от мене и от тебе
тя да се превърне в приказния лебед.

4. 01.2014 г.


Гергина Дворецка