петък, 10 януари 2014 г.

БНР и времето на прехода – лично мнение

Защо ми се струва, че БНР се е върнало в годините на най-ранния преход? Първо, защото напоследък все по-често срещам по коридорите на медията лица от онова време: например, някогашния ни юрисконсулт, вече пенсионер, но извикан отново, явно защото експертните му знания са нужни в дадения момент. Срещам, разбира се, и някогашния главен редактор на Младежка редакция Антон Митов, който през 1997 г. я ликвидира, после  задълго напусна радиото и наскоро се върна триумфално като директор на Радио „България”, а впоследствие Радослав Янкулов му повери и Интернет Радио Бинар, и сайта на БНР – без конкурс, ей така, заради сините му очи. Определено си мисля, че е заради сините му очи, защото през всички тези години не съм чула за някакви професионални постижения на Антон Митов. Напоследък полюбопитствах дали е бил награждаван за нещо, сътворено от него. Никъде не видях такава информация. Затова пък открих с изненада... че е бил директор на програма „Хр.Ботев”! Това го  прочетох на две места, т.е. не е случайна грешка. От 38 г. работя в тази програма на БНР и мога да кажа, че Антон Митов никога официално не е бил неин директор. Стигал е в кариерата си до главен редактор, както вече споменах. Възможно е в някой момент за кратко да е замествал директора на програмата, но не е бил титуляр на този пост.
         Ето, по тази причина също ми се струва, че сме се върнали в годините на най-ранния преход: защото в онова мътно и смътно време беше възможно някой да се представи в публичното пространство с биография, по-различна от реалната, но кой да проверява дали е съвсем вярна или не, след като тепърва ни предстоят големи дела!
         За (анти)героите на прехода предстои отново да пиша – никак не са ми приятни като тема, но след като съм принудена да срещам някои от тях непрекъснато по коридорите на БНР и те са административен фактор в медията, ще споделя още впечатления за тях.
         И другото, което ме накара да се почувствам като в началото на 1990 г., беше класацията за номер 1 в програма „Христо Ботев”.  Първо бяхме поканени да гласуваме тайно за някого от колегите си. Кой гласувал, кой не гласувал, изведнаж изплуваха три имена на членове на административното ръководство. Веднага се завъртя и клипче –  излъчва се в ефир по няколко пъти дневно – приканващо слушателите да направят окончателния избор. А щом слушателите трябва да решат кой е победителят, това вече му придава ореол на народен избраник. Защо ли си помислих, че всъщност това е прелюдия, преди да бъде обявен новият директор на програмата ни – защото Стефан Димитров преди повече от година навърши пенсионна възраст? Кой би бил по-подходящ за този пост от човек, избран на първо ниво от колегите си, а след това – от Слушателите! И тогава си припомних как в началото на 1990 г. масово по места се провеждаха вотове на доверие, при които подчинените оценяваха началниците си. Не беше рядкост директор на завод да бъде развенчан от колектива, който на негово място да избере друг - някой колега, спечелил симпатиите на околните. А впоследствие нерядко се оказваше, че въпросният симпатичен колега не е добър директор...
         Та ето такава аналогия с годините на прехода ми хрумна, когато разбрах, че трябва да се избира измежду трима административни ръководители кой е номер едно в програма „Христо Ботев”.  Признавам, че аналогията не би ми хрумнала, ако начело в класацията бяха излезли трима изявени водещи на авторски предавания, например, но след като става дума за шефове – кой по-голям, кой по-малък - някак всичко придоби в очите ми вътрешноведомствени измерения. Може и да греша, но пък си мисля, че стига някой да поиска, наистина би могъл да използва изхода от тази класация, за да реши важния кадрови въпрос кой след време да оглави „Хр.Ботев”. Защо да се главоболим с представяне на идеи за развитие на програмата? Глас народен – глас божий!  
         С интерес ще следя кой от тримата номинирани ще излезе начело. И ще продължавам да се чувствам като през 90-те години на миналия век, когато колективите си избираха началници. БНР и досега не успява да навлезе в съвремието, в което длъжностите, по правило, се заемат с конкурси.

         

Няма коментари:

Публикуване на коментар