Царицата на бала

С това стихотворение започва стихосбирката ми „Балада за птицата Феникс”. То е първото от цикъла, посветен на майка ми, която носеше прекрасното име Маргарита. Съжалявам, че го дописах, когато нея вече я нямаше и тя никога не успя да го прочете. Дано по някакви небесни пътища достигне до нея сега!

        

Огряват светлините

тържествената зала.

Разтварят се масивните врати.

Пристига Маргарита,

              Царицата на бала,

              Царицата на детските мечти!

И шепот на възхита

се носи из тълпата,

а залата омаяна блести.

Танцува Маргарита...

не стъпва по земята...

във шеметна магия се върти...

И някой ще попита

тълпата засияла:

„Та кой ви омагьоса и с какво?”.

Това е Маргарита!

Царицата на бала,

най-светлото и нежно същество!

               

А надалеч оттука,

зад бляскавите стаи,

зад множество години и врати,

през мъничка пролука

я гледа дъщеря й,

гадателка на детските мечти...

7.04.2007 г.

Гергина Дворецка