петък, 28 февруари 2014 г.

Аквариум

Малко поезия в края на февруари, на територията на знака Риби!


                Като шарена риба в аквариум
                много погледи вече привличам.
                Спират пред мен, съзерцават ме...
                Не знаят дали ги обичам...

               Аз помахвам с опашка... Отмятам се...
               плавно слизам до плиткото дъно...
               Очаровам ги с люспени блясъци
               или просто ги гледам безмълвно...

               Разгадават какво е в главата ми...
               Биха искали да ги харесвам...
               Аз се плъзвам през водните атоми,
               не е сигурно даже къде съм –

              уж спокойно ме гледат отвсякъде,
              а не знаят къде им се скривам...  
              И вълничките на самотата им
              във стъклото отвън се разбиват...

              И за всички изглеждам затворена
              в едно малко прозрачно пространство,
              а съм силна, спокойна и волна...
              като рожба на древно шаманство...

              2007 г.

            Гергина Дворецка
            от книгата „Балада за птицата Феникс”, изд. Триада, 2014г.


четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Пак за странностите в сайта на БНР - обяснения

Постингът ми за драстично намаляващия брой преглеждания на някои материали в сайта на БНР не предизвика много „лайквания”, но пък се оказва, че доста колеги са го чели и през последните дни споделят с мен подобни впечатления. Получих и отговори от хора, занимаващи се със сайта, и ще ги публикувам по-долу без имената им, защото изрично ми беше поставено това условие.
         Повдигнах този въпрос, защото намирам, че е изключително важно сайтът на БНР да дава достоверна и обективна информация за интереса към даден материал, рубрика, предаване чрез цифрите, показващи броя на преглежданията. Когато тези цифри рязко намаляват и то понякога драстично – с по 50-60 бройки, това не може да не се забележи и да не предизвика недоверие. А една национална медия не бива да буди недоверие по какъвто и да било повод.
         Междувременно, за да не остана с впечатлението, че съм специален обект на хакерство в сайта на БНР, бях посъветвана да следя не само преглежданията на моите материали, а и тези на други колеги. Приех този съвет като своеобразен научен експеримент. Избрах да следя материалите на още две колежки – едната определено е ценена от ръководството, към другата отношението на ръководството е по-скоро неутрално. На противоположния полюс съм самата аз, откровено недолюбвана от шефовете. Така в наблюдението ми са представени три типа колеги в БНР! И макар да подхождам към експеримента с необходимата доза чувство за хумор, всъщност гледам на него съвсем сериозно и цифрите, които ще представя, ще бъдат съвсем точни. Еднакво ли спада броят преглеждания на материалите и при трите типа? Наблюдението ще покаже в точни цифри и сравнения. Вече имам резултати, но е рано да ги споделям. 
         А че сривове в сайта на БНР стават – никой не отрича. По-надолу прилагам и двете обяснения за изчезващите бройки преглеждания на някои материали - първият е от представител на фирмата, която разработва платформата на сайта:
         „Много е дълго за обяснение, но е ще се опитам да го поясня накратко. При всяко преглеждане на новина, би следвало да се прави запис в базата от данни. Това е може би една от най "скъпите" операции, т.е. изискват най-голям ресурс. За целта ние съхраняваме броя на преглежданията на статията в кеш (паметта на сървъра). При достигането на определен брой преглеждания правим запис в базата данни и изтриваме кеша. Така се постига оптимизация на системните ресурси, тъй като сървърите които са предоставени имат лимит. Мал шанс е, че когато сървърът се рестартита, информацията в кеша се губи безвъзвратно. Точно на това явление сте попаднали и вие. В момента настройката е такава, че да не се губи повече от 10% от преглежданията, т.е. за 100 преглеждания правим запис на всеки 10. За да няма големи флуктуации намалихме тази стойност до максимум 3%. Държа да подчертая, че при нормална работа на сървъра, независимо от това дали имаме настройка 10% или 3% или дори 100% не би следвало да има НИКАКВА загуба. Загуба има, само, ако по някаква причина сървъра е рестартирван, а това към момента се случва, тъй като се качват нови сайтове.”

         И разясненията на колега от БНР:
„В сървъра в момента цялата информация за посещенията се пази в оперативната памет и от време навреме тя се записва на външен носител (диск). Това се прави във всички системи, тъй като операцията запис на външен носител е в стотици пъти по-бавна отколкото четене и запис от оперативната памет. Ако сървърът се рестартира, това, което е във вътрешната (оперативната) памет, изчезва. В момента оперативната памет (кеш) според фирмата се записва по-често и по този начин се намаляват различията, но въпреки това част от информацията се губи и показваният брой преглеждания не е достоверен. Възможни решения: 1. Когато се рестратира сървърът, оперативната памет автоматично да бъде записвана на сървъра. 2. Рестартирането на сървъра би трябвало да е изключително рядко извършвана операция и включването на нови клиенти (в случая РРС на БНР или други) обикновено трябва да става без рестартиране на сървъра.”

Това е засега. Темата за сайта на БНР ще има продължение.


понеделник, 24 февруари 2014 г.

Странности с броя преглеждания в интернет

Може на някого да се стори дреболия това, за което ще пиша сега, но за мен не е без значение може ли да се вярва на цифрите, които посочват колко на брой са преглежданията на даден материал, публикуван в интернет сайт. Нормално е тези цифри да са показател за интереса, който въпросният материал предизвиква. А дали някой би могъл да ми отговори как е възможно броят преглеждания да намалява периодично?
         Открих, че това се случва с мои материали в сайта на БНР. Може би изобщо нямаше да обърна внимание на това, но разликата в цифрите в един момент ме шокира. Беше ми интересно от време на време да поглеждам колко хора са отделили внимание на интервюто, което направи с мен в „Артефир” по „Хр.Ботев” водещата Дарина Маринова по повод новата ми книга „Балада за птицата Феникс” – то беше публикувано в сайта на програмата на 24.01.т.г. В началото на февруари броят преглеждания достигна 1046. Запомних цифрата, първо защото преминаването на 1000 вече е повод за удовлетворение, а 4 и 6 са едни от любимите ми числа по лични причини. Вечерта отново с любопитство погледнах в сайта и тогава забелязах, че преглежданията на същото интервю вече са... 986! Заинтригувах се и продължих да наблюдавам промяната в цифрите. На следващия ден бяха вече 975! Т.е. продължаваха да намаляват.
         Не съм дребнав човек, намирам за излишно да разпиляваме емоции за незначителни неща, но за мен беше важно да вярвам, че въпросните цифри се натрупват автоматично и по тази причина са обективни. А разколебаването на тази моя вяра предизвика у мен шок и то дотолкова силен, че направих нещо, с което в друг случай не бих се занимавала: започнах периодично да записвам броя преглеждания на това интервю. Известно време цифрата нарастваше плавно и на 12.02. достигна 1132, но още същия ден изведнаж стана 1079, т.е. с 53 по-малко! После намаля още с 2 и вече беше 1077! На следващия ден стигнаха до 1089 и веднага след това цифрата падна на 1082. Та така и до днес – с променливи цифри, винаги с тенденция към намаляване, след като е достигната по-висока бройка.
         Междувременно реших да хвърлям поглед и към други мои материали в сайта на БНР и открих същата тенденция към намаляващ брой на преглежданията. Например, авторската ми рубрика „Европа се смее” в предаването ми „Европа без граници” беше достигнала 583 и час по-късно цифрата стана с 30 по-малко - 552! През следващите дни преглежданията станаха 577 и изведнаж - 562. Така е и с рубриката ми „Евромъдрост” за пословиците на европейските народи и със „Стани полиглот”, където се популяризира по интерактивен начин изучаването на европейските езици и т.н.
         Зададох на колеги от нашия сайт въпроса на какво може да се дължи  явлението с намаляващите по брой преглеждания и те казаха, че нямат обяснение. Аз пък си мисля, че обяснението е в някакъв вид намеса на администратора на сайта. Ако някой има друго предположение и иска да го сподели, ще ми бъде интересно.
         Дотогава ще си мисля как това, което току-що описах, е нагледен пример за ставащото в БНР, където някои хора каквото и да правят, каквито и професионални успехи да постигат, са обречени да мине една уравниловъчна косачка, която да подреже всичко, надигнало се по-високо, така че да не се отличава от основната маса.

         Разбира се, отново ще хвърлям поглед към броя преглеждания на даден материал, но вече няма да ги смятам за обективна истина, поради гореизложените факти! Тук прилагам линк към интервюто, за което стана дума. В момента, 24.02.14 г. пише, че броят преглеждания е 1125. След време вероятно цифрата ще бъде по-малка.

неделя, 16 февруари 2014 г.

Славата

Да възпея ли славата,
въжделената слава,
която на някого криле подарява
и понася се той, озарен и различен
от безславни безброй, всепризнат и обичан?

Да възпея ли славата,
своенравната слава –
при кого се явява, кого подценява?
И дали е пристрастна или справедлива?
И защо недостатъци често прикрива?

Да възпея ли славата,
безпощадната слава,
която разглезва, но и отшумява
и която след шеметен полет в безкрая
ще запрати човека далече от рая?

Сладка, блудкава,
остротръпчива, горчива,
всяка слава изгрява, но си и отива...
И, макар че понякога мисля за нея,
само с лека усмивчица ще я възпея.

Гергина Дворецка

16.02.14 г.

Познават ли те като поетеса?

В интервюто за предаването „Графити по въздуха” по „Хоризонт” по повод новата ми стихосбирка „Балада за птицата Феникс” Светлето Дичева ме попита дали мисля, че съм много позната като поетеса. Отговорих, че по-скоро не.  Вярно е, че на премиерата ми на 6 февруари залата в книжен център „Гринуич” се изпълни, дори имаше правостоящи, и получих много цветя, но това бяха предимно хора, които ме познават като радиожурналистка. Намирам го за напълно нормално, защото през годините винаги съм поставяла професионалните ангажименти в Радиото пред личното си творчество.
         Но въпросът на Светла ми припомни едно далечно време, когато аз наистина бях много добре позната като поетеса, само че като Гергина Иванова – с името на баща ми. Помня колко се изненадах на първата студентска бригада, когато мои състуденти от „Българска филология” в СУ идваха при мен да си говорим за стиховете ми, които бяха чели в сп. „Родна реч” или в.”Средношколско знаме”. Разбира се, това бяха все хора с интереси към литературата – тогава беше въпрос на стил и престиж младежите, които имат дарба да пишат, да следват „Българска филология”. После, като член на Кабинета на младите писатели студенти „Д.Дебелянов”, а и през първите години от работата ми в БНР, също бях едно от известните млади имена в поезията – мои стихове излизаха в поетичните рубрики на много вестници, канеха ме за участия в рецитали. Излезе и първата ми стихосбирка в изд. „Народна младеж” – макар и в сборник „Петима млади поети”, каквато беше честата практика по онова време, но това бяха 26 стихотворения! За тази моя първа книга стана дума и в традиционните тогава годишни прегледи на литературната продукция...
         И... последва 9-годишното чакане самостоятелната ми стихосбирка да излезе в изд. „Хр.Г.Данов”. Причините за това чакане се старая да разгадая от доста време, но сега няма да се спирам на тази тема, защото думата ми е за литературната слава. Тя не се върна при мен нито в началото на 1990 г., когато като че ли падна някакво ембарго над книгата ми и тя най-после излезе от печат. После отново се занизаха години, през които издадох още 3 стихосбирки и 2 книги в проза. Но никой не пишеше за тях в периодичния печат, само хората, които ги четяха, ми казваха, че им харесват. Бях си мислила доста наивно, че когато отново се появя в литературните среди, моите събратя по перо от Кабинета на младите писатели студенти ще ме приветстват: „Гергина, къде се губиш! Отдавна чакахме да дойдеш отново сред нас!” Нищо подобно не стана. По-скоро забелязах как някои с охота си спомнят, че съм била известно име в студентския литературен живот някога, но желанието ми да пиша и издавам отново леко ги изнервя. Нещо в смисъл: „Чакай сега, ти, Гергина, отдавна изпусна влака! В него вече за теб място няма, ясно ли ти е!”
         Та, така със славата... Трудничко е да си известен, ако собствените ти събратя по перо предпочитат да премълчават за присъствието ти в литературата. Но премълчаването и незабелязването е патент не само в литературния ни живот.  А и, честно казано, за мен не е от особено значение дали ще ме определят официално като поетеса или писателка. Намирам за важно онова, което пиша да стига до повече хора, защото мисля, че думите ми могат да им бъдат опора в даден момент.

         

петък, 14 февруари 2014 г.

Там

Има нещо, което знам
и което ми дава опора:
моята майка е вече там,
където са всички велики хора.

Нищо, че в своя достоен живот
тя не достигна до шумната слава.
Сред необятния звезден кивот
мама блести, на великите равна!

Всеки дори неразцъфнал талант
там от високата бездна ни свети:
скромен актьор, философ неразбран
и недочакали книга поети...

Там, сред големи и малки звезди,
мама пътува във златна каляска,
и неузнали за нея преди,
всички възторжено й ръкопляскат...
Гергина Дворецка
из цикъла "Стихове за майка ми, която носеше прекрасното име Маргарита"


сряда, 12 февруари 2014 г.

"Балада за птицата Феникс"-премиера в снимки

Реших да споделя и в блога си няколко снимки от премиерата на стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс" в книжен център "Гринуич" на 6 февруари 2014 г. Благодаря за снимките на Валя Попова, София Шигаева, Гери Златкова и, разбира се, на Владимир Дворецки!
Премиерата на стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс" в книжен център "Гринуич" на 6 февруари 2014 г.
Премиерата на стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс" в книжен център "Гринуич" на 6 февруари 2014 г.
Премиерата на стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс" в книжен център "Гринуич" на 6 февруари 2014 г.
Премиерата на стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс" в книжен център "Гринуич" на 6 февруари 2014 г.


Премиерата на стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс" в книжен център "Гринуич" на 6 февруари 2014 г.

неделя, 9 февруари 2014 г.

Фениксът

Това стихотворение, което съм писала на 20-годишна възраст, ми подсказа заглавието на стихосбирката „Балада за птицата Феникс”. Бих се подписала под него и днес!

И ето, пак си в моя стих,
непобедима птица Феникс!
Досадни спомени горих,
изхвърлях чувства опошлени,

Замахвах с яростна черта
над не едно омразно име...
А все тежеше мисълта
от образите нелюбими,

а все кънтеше нечий смях,
злорадо тъпчещ, непрекъснат.
И гонейки го, не разбрах,
как ти над хаоса възкръсна,

как неочаквано простих
за дланите си обгорени.
И пак си ти във моя стих,
непобедима птица Феникс!

                                    Гергина Дворецка





вторник, 4 февруари 2014 г.

Отново за БНР

Когато човек има свой блог, следи с интерес кои негови постинги се четат най-често. С изненада открих, че напоследък е доста четено написаното от мен на 25.05.2013 г., когато новоизбраният генерален директор на БНР Радослав Янкулов даде едно от първите си интервюта в ефира на програма „Хр.Ботев”. Сега, препрочитайки собствения си коментар, забелязвам с колко симпатия и доверие съм приела избора на новия ни голям началник. За мен, която също се бях явила на конкурса за този пост и дори бях сред петимата най-добре представили се, нямаше значение, че избраната не съм аз. По-важното беше, че човек, който, според мен, имаше много сходни с моите възгледи за развитието на БНР, беше победител в конкурса. А какво стана скоро след това?... На това, което стана по-късно ще се върна, след като мине премиерата на новата ми книга, сборникът със стихове „Балада за птицата Феникс”. Дотогава се отдавам само на светли мисли и чувства. Впрочем, благодарна съм, че в сайта на програма „Хр.Ботев” на БНР  беше публикуван анонс за тази премиера: 

неделя, 2 февруари 2014 г.

Пани Гергино! Варшава се буди от сън...


Eдно стихотворение из цикъла "Стихове от делника" в стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс". Включено е и в първата ми книга с проза "Славянско танго" - хубав спомен от времето, когато усилено учех полски език:

Доловен по интуиция стих

Пани Гергино!...
                             Варшава се буди от сън...
Пани Гергино!...
                             Животът ви чака отвън!


Пани Гергина
                             танцува с варшавския ден!
Пани Гергина
                             изгаря в дъха на Шопен...


Пани Гергино!...

                                     2009 г.