Фондация "Европа и светът"

Скъпи приятели, приятно ми е да споделя, че през този месец нашето семейство учреди фондация „Европа и светът”, чиято цел е да подкрепя развитието на културата, изкуството, образованието, науката и установяването на по-тесни връзки между тях и бизнеса, както и обмяна на ценности в Европа и света. Фондацията ни вече е вписана в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел и в Агенцията по вписванията. В близките дни тя ще има страница във Фейсбук, блог и интернет сайт, от които ще научавате за дейността й.

         От близо 24 г. работя по темата за обединяваща се Европа и връзките й с останалия свят. Натрупах опит и контакти, които ми се иска да споделя с повече хора. Не крия, че имах желание това да стане в рамките на Българското национално радио, където работя без прекъсване още от студентските си години до днес. Неслучайно два пъти се кандидатирах за генерален директор на медията ни, като залагах в концепциите си на отварянето на БНР към Европа и света. И двата пъти не само не спечелих конкурса, но недвусмислено ми беше показано, че ще мога да влагам идеите си единствено като водеща на създаденото от мен през 1990 г. предаване за европейска интеграция. Истината е, че идеите ми надхвърлят обема на това 70-минутно седмично предаване по програма „Хр. Ботев” на БНР. И тъй като от всяка ситуация има изход, лично аз го намерих в неправителствената сфера, където също имам дългогодишен опит – ще припомня, че работата ми като председател на Българската секция на Международния съюз на журналистите франкофони беше оценена през 2006 г. с третия по значимост орден на Франция „Академични палми” за популяризиране на френската култура. Така че вече ще използвам пълноценно опита и знанията си в качеството ми на председател на фондация „Европа и светът”. Бъдещето е в създаването на мултинационални общности и в постоянният обмен на информация с всички точки на планетата.   

         На снимката виждате логото на фондацията ни. Негов автор е младата талантлива художничка Любомира Славкова, която беше художник и на най-новата ми книга, стихосбирката „Балада за птицата Феникс”.  

         Благодаря сърдечно на всички приятели, които ни поздравиха за учредяването на фондацията ни и веднага ни предложиха да работим заедно.  До скоро!

Гергина Дворецка

В кухнята на БНР – нещо за бюджета и др.

От доста време не съм коментирала проблемите на БНР, не защото междувременно те са били решени – напротив! – но предпочетох да се отдам изцяло на радостта от настъпващата пролет, както и на други хубави събития около мен, за които предстои да пиша. През миналата седмица обаче имаше съвместна пресконференция на шефовете на БНР и БНТ заедно с вицепрезидента на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) Клаудио Капон, преди това пък и тримата се срещнаха с президента Росен Плевнелиев, и отново се връщам към темата за ставащото в БНР.

         Ще започна със заплащането в обществените медии – за него стана дума и при двете събития, за които споменах по-горе. Цитирам информация за позицията на българския президент: „Президентът Росен Плевнелиев се обяви за увеличение на средствата за БНТ и БНР. ... По думите му, инвестициите в културни и образователни програми, които в дългосрочен план имат многократна възвръщаемост, няма как да се реализират при сегашното равнище на финансиране на обществените медии у нас.”

         Цитирам точно тази част от информацията, защото имам честта да работя в екипа на образователните предавания в програма „Христо Ботев”.  Нашата основна програмна линия, която вече трета година носи доста тромавото заглавие „1001 защо – Ефир знание”, се излъчва всеки делничен ден в следобедните часове – от 15,30 до 16,40 ч. и, според социологическите проучвания, често по рейтинг достига сутрешните предавания от праймтайма. (Впрочем, автор на сигнала с новото ни заглавие е композиторът Стефан Димитров, директор на програма „Хр. Ботев”! Ако някой открие в този факт конфликт на интереси, няма как да го опровергая, защото г-н Димитров не обяви конкурс за новия сигнал, каквато обикновено е практиката, а сам го предложи, защото заглавието „1001 защо – Ефир знание” го било вдъхновило. Сигналът безпроблемно е бил утвърден от отговарящите за това лица в БНР, така че звучи всекидневно по няколко пъти в следобедните часове.)

         Бюджетът на едно 70-минутно предаване от въпросната програмна линия е 45 (четиридесет и пет) лв.!  Съвсем доскоро бяха 35 (тридесет и пет) лв., но от известно време се увеличи с 10 лв. При такъв бюджет е доста трудно да привлечеш автори, които да правят интервюта и репортажи по специфичната проблематика на всяко от образователните предавания, и изходът е един – водещият сам подготвя почти всички материали в предаването си. Нито един от тези материали не му се хонорува отделно. Т.е. дали в предаването ми ще има 3-4 интервюта от чужди езици, направени и преведени от самата мен, репортажи и информации от събития, на които лично съм присъствала, или пък цял час ще разговарям в студиото с един-единствен събеседник, няма никакво значение – при всички случаи бюджетът за тези 70 мин. е 45 (четиридесет и пет) лв.!

         Много съм любопитна, дали някой началник ще алармира веднага, че издавам вътрешноведомствена тайна, като съобщавам горепосочената мизерна сума! Не трябва да бъде никаква тайна каква част от парите на данъкоплатците се заделя от ръководството на БНР за образователни предавания, защото навсякъде се твърди, че образованието е приоритет, но бюджетите показват друго! При това наистина става дума за нещо уникално в радиоефира – в останалите програми , а и в частни радиа се говори за изкуство и култура, например, но образователни предавания има само в „Христо Ботев” на БНР.  Като добавим, че повечето от нас, които работим в екипа на „Образование”, получаваме заплати под средната за страната, ще стане ясно, че качеството на творческия ни продукт, за което ни ценят слушателите, се дължи предимно на ентусиазма ни и любовта ни към радиожурналистиката.

         Не мога да не спомена и действително скандалния факт, че преди повече от две години от портала в сайта на БНР изчезна рубриката „Познание” и оттогава образователните предавания са представени само в сайта на „Христо Ботев”, което определено намалява видимостта им! Многократно съм поставяла този въпрос пред различни началници и те само са повдигали рамене, дори при скорошното обновяване на сайта на медията ни този пропуск не беше коригиран.

         Като става дума за обновения сайт на БНР – преди време писах за внезапно намаляващия брой преглеждания на мои материали в него. Проблемът си остава! Не знам дали е само мой, защото не мога да следя всичко, но все пак наблюдавам материали на други колеги, качени в този сайт – при тях отбелязаният брой преглеждания плавно расте нагоре, но при мен не е така. Последният рязък спад беше с рубриката ми „Стани полиглот”. В събота, 29 март, броят посещения достигна 1098 и малко по-късно същия ден вече бяха 1069, т.е. с почти 30 по-малко! Вчера, 30 март, постепенно достигнаха 1081 и тази сутрин станаха... 1076, т.е. намаляха „само” с 5! Като че ли някой е решил, че броят преглеждания на тази моя рубрика никога не бива да надхвърля 1100!  Може въпросната неадекватност да е плод на технически проблем – вече имаше някакви неофициални обяснения от компетентни лица, пожелали анонимност, но някак избирателно се проявява този проблем. И дори да е случайност, все ми напомня, че някои от нас, в БНР, не могат по никакъв начин да надскочат един праг, който ни е отреден, и ако тръгнем нагоре, веднага биваме дръпнати рязко назад. Крайно време е да пиша за „елитите” и простосмъртните в БНР, но все отлагам, защото темата никак не е приятна. Само че за нея непременно трябва да се говори и ще го направя. За да няма недоразумения – аз съм от простосмъртните в БНР! И, честно казано, се гордея с това! А доказателство, че не съм от „елита” в медията ни, е не само фактът, че взимам заплата по-ниска от средната за страната, но и това, че макар през годините непрекъснато да съм се старала да повишавам квалификацията си, макар да съм представяла нееднократно разработки за развитието на програма „Хр. Ботев” и на самото БНР, аз си останах старши редактор. Наскоро се освободи мястото за отговорен редактор в екипа ни и на него беше назначена друга колежка. Ако в този момент някой ме определи като кариерист, ще поясня, че ако не си член на административния елит, нямаш думата при формирането на програмите в медията ни и не можеш да осъществиш по-мащабни творчески идеи - разбира се, ако ги имаш, защото при нас началници често стават хора без идеи. 

         Впрочем, „елитът” при нас не е само административен, но, за да станеш част от него, няма голямо значение професионалната ти биография, както ще разберете от линка, който прилагам по-долу. А иначе с удоволствие си правя предаванията и си пиша книгите!

         Та, ако някой се заинтересува какви хора не могат да достигнат дори до най-ниското стъпало в административната йерархия в БНР, ето професионалният портрет на една простосмъртна в общественото ни радио:

 http://bnr.bg/hristobotev/post/100082423/gergina-dvorecka-zaedno-po-pytishtata-na-evropa

Пролетно

Нещо по-лирично в пролетната вечер – едно мое ученическо стихотворение, публикувано в някогашното списание „Родна реч”:

Добър вечер! Добър вечер! Пролет е.

Въздухът пулсира развълнувано.

Ароматът страстен и упойващ

на безброй разцъфнали зюмбюли

вечерта задъхана изпълва.

Устните ми като че усещат

влажното дихание на някого.

Мракът се обвива между пръстите

като дълги чернокоси къдри.

Трепкащите жици на трамвая

пръскат искри, сякаш заблестяват

две зеници ласкави и сини...

Топлина, почти неосезаема,

като във сънувана прегръдка,

неуверено във мен нахлува.

И внезапно ми се вижда глупава

гордостта ми, че не съм се влюбвала.

Гергина Дворецка

из цикъла „Ранни стихове”, „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”

Тост под звуците на чардаш

На Жужа, Тимофей и Волфганг

                                 За пустата предпролетна

и всичките подробности,

които съм запазила

неволно в паметта си...

И ние, четиримата,

от четири народности,

и чардата, прихлупена

над дървените маси...

За селяните пийнали,

които ни припяваха

сред смях и сред подвикване

мелодиите стари,

а някъде от пустата

конете избуяваха

край хубави момичета

и пламенни бекяри...

И ние, четиримата,

за ден събрани заедно,

отпивахме от чашите

преливащата бира,

и въпреки че спорехме

по темите разпалено,

Земята ни се струваше

не толкова размирна.

И ние, четиримата,

сред пустата изникнали,

наистина не искахме

да тръгваме обратно.

И пролетта не биваше

да си отива никога,

за да не идва новото

обезумяло лято.

1980 г.

Гергина Дворецка

Из цикъла „Стихове от старите тетрадки” ,

„Балада за птицата Феникс”, изд. Триада, 2014г.

  

Празник в оперетата

Вчера беше един от най-хубавите осмомартенски празници, които съм имала, защото денят ми завърши със спектакъла „Графиня Марица” в ДМТ „Ст.Македонски”! Любимият ми Владимир Дворецки направи подарък за двама ни с билети на предпочитания от мен 10-ти партерен ред! На влизане в театъра имаше приятна изненада – всяка зрителка получаваше по един карамфил и поздрав за празника.

         Най-искрени поздравления за режисьор постановчика Марио Николов, който е съчетал класически декор и съвременна мултимедия! Имахме удоволствието да го чуем и като граф Тасило! Аплодисменти и за прекрасната Валентина Корчакова – графиня Марица, за загадъчната Светлана Иванова – гадателката Маня, за достолепната, но с чудесно чувство за хумор Мария Коровешова – княгиня Божена, за впечатляващия граф Популеску на Лъчезар Лазаров, както и за моята голяма слабост – Людмила Козарева и Александър Мутафчийски: Лиза и барон Жупан! Знам, че всеки изпълнител би искал да бъде сам себе си, а не да го съпоставят с други преди него, но едва ли някой ще се засегне, ако го сравнят с Лили Кисьова и Видин Даскалов. Аплодисменти и за запомнящите се герои в поддържащи роли: Иван Панев – Чеко, Драгомир Стойков – барон Лийбенберг, Николай Борисов – Пеничек!

         Благодарности за това, че на 8 март в продължение на 3 часа ни вълнувахте, трогвахте и разсмивахте до сълзи :) Благодарности на целия екип, осъществил спектакъла, както и на моята скъпа някогашна колежка от БНР Таня Симеонова, която  разказваше за спектакъла във фейсбук така увлекателно и интригуващо, че и най-неизкушеният от оперетата би посетил представлението!

         Снощи осъзнах, че понякога сме консервативни – в любимия ми дует „Ела във Вараждин” все очаквах стиховете: „Ще имаш ти съпруг, красив и мил кат никой друг”, изпълнявани някога от Видин Даскалов, но сега тези стихове липсваха. Явно спектакълът е по нов превод от оригинала. Питам се, има ли нужда от нов превод при положение, че предишният се възприема вече като класика.

         Но по-важно е вътрешното ми убеждение, че оперетата има бъдеще! Защото в този свят, който непрекъснато ни стресира с нещо, имаме нужда от приказки за възрастни. А оперетите са точно това – приказки за възрастни, където справедливостта винаги възтържествува, където недоразуменията мужду влюбените се разсейват и където винаги идва очакваният с нетърпение хепи енд - не както става в живота, но пък, както мечтаем да бъде в една желана от всички реалност! И всичко това – съчетано с прекрасна музика!

         

"Балада за птицата Феникс" в "Ритъмът на столицата" - БНР

Споделям и в блога си това интервю по повод стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс", излъчено от Радио София на 5.03.2014 г. То се е появило буквално за минути на портала на БНР, след което остана само в сайта на столичната програма. В същото време, интервюта за книги на автори, неработещи в нашата медия, стоят дни наред на видно място на главната страница в сайта ни. Така ръководството на БНР уважава някои от хората, посветили целия си професионален път на Радиото. Но това е тема за много по-обстоен анализ. А тук може да чуете интервюто ми по Радио София - автор: Мариана Гомилева:

http://bnr.bg/sofia/post/100338953/gergina-dvorecka-prejivenite-momenti-sa-ne-samo-spomeni-no-i-opit-koito-e-dobre-da-spodelim

Сагата със сайта на БНР

        Междувременно, следвайки навика си да довеждам докрай всичко, с което се захвана, през последните дни хвърлям поглед към сайта на БНР, за да разбера продължава ли броят на преглежданията под някои материали да намалява, вместо да расте. Не бих ви занимавала с тези мои наблюдения през почивния ден между два хубави празника, но защо пък да не привлека и днес вниманието ви към сайта на програма „Хр. Ботев”, на който винаги има интересни нещо за четене и слушане!

         А колкото до спадовете в броя преглеждания, няма шега - те продължават! И то някак избирателно. Ще дам и конкретен пример, макар да осъзнавам колко безинтересно може да се стори на някого отбелязването на бройките преглеждания на даден материал. Понякога спадът в тези бройки е голям - с 30, друг път – по-малък, между 3 и 8! Но ако тенденцията е, когато дадена публикация в сайта на БНР достигне определен бой преглеждания, внезапно да се оказва с много по-малка бройка и това да се повтаря непрекъснато, тогава нещата явно не са наред... Та на когото проследяването на този феномен не е интересно, естествено, той няма да прочете следващите редове. Знам обаче, че има хора, които ще ги прочетат.

         В рубриката  „Познание”  в сайта на „Хр. Ботев” вече трети ден може да видите 3 материала: Радиоенциклопедия „Класици на педагогиката” – Фридрих Фрьобел-предучилищно възпитание – автор: Венета Гаврилова

и 2 от моите авторски рубрики в предаването ми „Европа без граници” – „Евромъдрост” – пословици на европейските народи и  „Европа се смее” – за хумора на европейците.

         През последните 3 дни броят преглеждания на материала за Фридрих Фрьобел плавно растеше и в момента е достигнал 190 преглеждания без никакви спадове.

         Рубриката ми „Евромъдрост” обаче през същия период 2 пъти регистрира спад. От 28.02. до 1.03 броят преглеждания от 339 достигна 357, които същия ден намаляха на 354. Днес, 2.03. цифрата стана отново 357, а в момента е 356.

         За „Европа се смее” между 28.02. и 1.03.от 623 преглеждания достигнаха 654 –т.е. увеличиха се с 31, след което същия ден намаляха с 8 и станаха 646. Днес броят им е 648, т.е. още не може да достигне отново онези 654, които бяха отбелязани на 1.03.

         Впрочем, бих нарекла рубриката си „Европа се смее” една от най-потърпевшите от явлението „спадащ брой преглеждания”. Когато преди десетина дни открих въпросното явление в сайта на БНР и реших по-внимателно да го наблюдавам и дори да го документирам, „Европа се смее” на 20.02. от 558 преглеждания достигна 583 и същия ден бройката спадна с цели 30!, т.е. стана 553. През следващите дни започна плавно да расте. На 26.02. достигна отново 583, както на 20.02., и пак спадна, този път само с 3 бройки. После отново започна да нараства и, както вече писах, на 1.03. достигна 654, след което отново спадна до 646.

         Мога да посоча и други примери, но днес повече не мисля да го правя, защото ми предстоят много приятни моменти на една младежка арт проява.

         Изводът, който се налага от историята със сайта обаче е твърде познат – в БНР на някои от нас  не ни се позволява да надхвърляме определено ниво, което някой е определил за нас, без оглед на качествата и постиженията ни.

         Сагата със сайта на БНР и т.н. продължава. Междувременно, следете този сайт. На него наистина могат да се видят интересни неща!