За плюсовете от обединена Европа и за други неща

Предаването ми „Европа без граници” на 20 и 27 август се излъчи на запис. През това време, от 19 август в продължение на 9 дни пътувах из Европа. Крайната цел беше Париж, където от 21 до 23.08. се провеждаше Парижкият музикален фестивал – в него участваше вокална формация „Щастливеца”, в която пее синът ми. Междувременно, на отиване минахме през Сърбия, Унгария, Германия, а на връщане - през Швейцария, Германия, Австрия, Словения, Хърватия и отново Сърбия. Едно изключително вълнуващо пътуване, при което почти всяка нощ преспивахме в различен европейски град – единствено в Париж имахме 3 нощувки в един и същ хотел. Беше интересно преживяване да преминаваме от държави, в които се използва еврото, в други, където то не се използва. От практична гледна точка мога категорично да потвърдя, че еврото много улеснява покупките. На връщане, когато в портмонето си имах не само евро, но и унгарски форинти, швейцарски франкове и хърватски куни, спряхме пред една хърватска бензиностанция и реших да купя местни шоколади, за да използвам част от останалата ми хърватска валута. Обаче вместо 22 куни, колкото струваха двата шоколада, в бързината подадох 20 евро и 2 куни. Продавачът ми даде да разбера, че нещо не е наред, и аз, все така припряно, защото престоят на групата ни беше кратък, подадох още една банкнота с цифрата 5 на нея, без да си давам сметка, че това са 5 евро, а не 5 куни.  Хърватският продавач взе 5-те евро, даде ми допълнително и един кроасан и ми върна банкнотата от 20 евро. Всъщност, 5-те евро, които му бях дала, покриваха не само сметката за двата шоколада, но включваха и цената на един кроасан. След тази случка си направих извода, че човек трябва много да внимава с каква валута плаща и колко по-лесно е, когато във всички държави се използва една и съща валута. Замислих се и за още нещо: дали ако в България по невнимание бях дала 25 евро за покупки, които струват по-малко от 5 евро, някой наш продавач щеше да ми върне 20-те евро и да задържи само 5-те, като дори ми добави продукт, който реално допълва тази стойност. Знам отговора на този реторичен въпрос и няма да го кажа...

         Докато пътувам, нямам навика да качвам снимки във Фейсбук или в блога си, защото предпочитам да се отдам изцяло на преживяването от срещите с нови градове и страни. Бях решила веднага след завръщането ми в София да започна да споделям снимки. На връщане обаче ме застигнаха две изключително тъжни вести: почина един от най-големите български поети, Валери Петров, когото много обичам, а с голямо закъснение научих, че синът на един талантлив творец, когото ценя, също вече е преминал в другия свят... Цял ден нямам никакво настроение да споделям снимки от красивите места, където бях с приятни хора... После си припомних нещо, което отдавна подозирам: онези, които напускат материалното ни битие, са свободни да отидат навсякъде, където пожелаят. Случвало се е в различни градове по света да ми се стори, че разпознавам лицата на мои близки, които вече не са сред нас. Тогава си казах, че те явно приживе са искали да бъдат точно в този далечен чуждестранен град и мечтата им най-накрая се е сбъднала. Тази мисъл ми даде сили да прегледам отново стотиците си снимки от последните 9 дни и скоро ще видите някои от тях. За радост и на онези, които привидно не са сред нас, но пък са някъде другаде, където им харесва...