сряда, 31 декември 2014 г.

Послеслов за 2014-та

Сутринта днес споделих личната си равносметка за отминаващата година – тя беше изреждане на факти. Сега ми се иска да направя и емоционалната си равносметка за последните 12 месеца – тя ще е хаотична, защото емоциите са неконтролируеми. И през 2014 г. установих неведнаж, че хората често замърсяват душите си със злоба - понякога безпричинна - с желание да причинят болка, вместо да кажат добра дума, да обезсърчат, вместо да пожелаят сполука, да се направят, че не забелязват чуждото постижение, да подценяват чуждия успех. И през 2014 г. продължих да се питам дали такива хора осъзнават колко вредят не само на  другите, но и на самите себе си. Дотолкова ли не разбират, че добротата е здравословна, а злобата руши човека, като грозна болест? Ако искаме да изглеждаме млади и хубави, да бъдем добронамерени!
         Радвам се, че през 2014 г. бях и с много добри хора, които са ме трогвали до сълзи – няма да изброявам имената им, защото сигурно ще пропусна някого, но как да не благодаря за пореден път на моите две момчета – мъжа ми и сина ми - моите две крила, с които мога да полетя, където поискам! С времето започнах да мисля, че човек е силен, когато поне двама души вярват в него, независимо кои са те – ако са повече – още по-добре, но и двама са достатъчни, за да му вдъхнат увереност, че може да лети.
         Понякога с увереност и оптимизъм могат да ни заредят и съвсем непознати хора. Сред скъпите ми спомени от 2014-та е едно клонче дрян. Даде ми го най-неочаквано една възрастна жена в Дома на Европа, където на 22 декември фондацията ни организира първата си голяма проява „Европа и светът преди Коледа”. Жената премина през залата, която беше изпълнена с младежи от различни континенти, чуждестранни студенти у нас, приближи се, подаде ми клончето, пожела да сме здрави и свежи, като дряна и си тръгна. Сега се питам откъде се появи непознатата жена в домашни зимни дрехи, като тези, с които някога седеше вкъщи майка ми.  От някоя приказка ли дойде? Не мога да си отговоря, но дрянът, който ми подари, е пред очите ми и ме изпълва с ведрост...
         Сега, по аналагия с това усещане, си припомням и една от най-хубавите си емоции през 2014 г. - литературното четене с колеги от Радиото пред Първо студио в навечерието на 24 май! Тогава видях в нова светлина хора, с някои от които съм работила с години, и съм щастлива, че ги опознах чрез литературния им талант извън журналистиката. Почувствах, че това освежи духовно и нас, участниците в четенето, и онези, които ни слушаха.
         В тази моя емоционална равносметка, която, като всичко емоционално, не спазва никаква хронология, ще спомена усещането за вълшебство край рафта с екзотични подправки в един супермаркет на курортното селище Agios Yorgos (Св.Георги) на остров Корфу, където бяхме през май. Отвън супермаркетът изглеждаше доста неугледен – голям ламаринен хангар, но вътре в него имаше едно кътче, където се смесваха аромати от всички краища на света и го превръщаха за мен в един от най-красивите магазини. Преди да отпътуваме, си купихме оттам комплект подправки, които сега са в трапезарията ни и когато приближа до тях, отново попадам в онзи супермаркет на остров Корфу, където имах чувството, че съм сред ароматите от всички краища на света. И друго опияняващо усещане от остров Корфу – никъде другаде, освен в самолет, не бях виждала облаците да са толкова близо до мен! През последните дни на 2014 г. остров Корфу влезе в новините с пожара на ферибота в негови води. Парадоксът на субективните преживявания: мястото, където някой е имал чувството, че достига до обителта на ангелите, за други се е превърнало в ад.
         Накрая добавям една от снимките, които направих през тази година, пътувайки към Корфу в светлината на залеза.  2014-та вече отива към своя залез. В нея имаше и светли, и тъмни облаци... и искри, прорязващи хоризонта! Да посрещнем искрите на Новата година с мисълта, че добротата е здравословна и ако сме добронамерени, душата ни винаги ще бъде млада и светла!


Моята 2014-та

     
         Смешно е, но ми се иска тази година да не си отива! Имала съм и други щастливи години в живота си, но за мен 2014-та е много специална – говоря само в личен план. Това е годината, в която започнах нещо ново. Напуснах БНР, където работех още от студентка и останах в него 39 г. без никакво прекъсване. Радиото е моя голяма любов и съдба, но трите последни месеца, които прекарах извън него, са едни от най-вълнуващите в живота ми – експериментирах, поемах изцяло отговорността за всичко, което правя, вместо да чакам някое висше началство да определя какъв да бъде периметърът на действията ми... Парадоксално е, че човек, който толкова много обича промените, е прекарал 39 г. на едно и също работно място, но истината е, че през всички тези години неведнаж съм започвала да правя нови предавания, а това ми създаваше усещането за разнообразие.  Най-после нещата се промениха напълно! Вече не се представям като журналистка в БНР, а като председател на фондация „Европа и светът”, но тъй като титлата „председател” не ме блазни особено – тя просто изразява функциите ми във фондацията - скоро ще се представям като ръководител на информационния сайт www.evropaworld.eu и на интернет радио „Европа и светът”. Да бъда журналистка беше моята младежка мечта, която, за щастие, се сбъдна! Вярно е, че журналистиката у нас днес не е на почит, често я наричат поръчкова – не без основание, но аз съм имала шанса да работя в обществената медия БНР, където сме се старали да бъдем обективни и да не се влияем от конюнктурата. Ще продължа така и извън БНР.
         През 2014-та издадох седмата си авторска книга - стихосбирката „Балада за птицата Феникс”.
         През 2014-та пътувах из Европа: през май с мъжа ми бяхме на остров Корфу и посетихме невероятни места там. През август със сина ми и един от хоровете, в които той пее, вокална група „Щастливеца”, бяхме на концерти в Париж, но на отиване и връщане останахме в Унгария, Германия,  Швейцария, Австрия, Хърватия... Прекрасно пътуване със сърдечни, талантливи хора! В края на септември пътувахме до Австрийските Алпи със сина ни и с Академичен хор „Св.Параскева” при Националната художествена академия. В началото на ноември бяхме на сватба в Прилеп, Македония – оженихме скъпата ни азербайджанска приятелка София Шигаева и любимия й Филип Митрески!
         И да се върна към основната част от промените за мен през 2014-та: на 31 март беше регистрина семейната ни фондация „Европа и светът”, която ще подкрепя развитието на културата, изкуството, образованието, науката и установяването на по-тесни връзки между тях и бизнеса, както и обмяната на ценности в Европа и света.  В момента подготвяме сайта й www.evropaworld.eu и интернет радио „Европа и светът”. На 22 декември в Дома на Европа проведохме първата си голяма проява  „Европа и светът преди Коледа”, на която се събраха хора от различни континенти: наши български съмишленици, както и доброволци и студенти от Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа (CREFECO) и Франкофонския институт за администрация и мениджмънт (IFAG).
         Ще добавя, че през 2014-та г. дописах романа си „Искрено ваша” – остава само да го редактирам.
         Това е в общи линии личната ми равносметка за годината. Благодаря ти, 2014-та! Продължаваме напред!


         

вторник, 30 декември 2014 г.

Отпътуването ми в открито море

         Беше невероятно усещането да се изкачвам пак по стълбите към студиото на програма „Хр.Ботев” в старата сграда на БНР. Ирен ме беше поканила в последното за годината предаване „Клубът на журналистите”, да разкажа за фондацията ни „Европа и светът”. Не искам да правя от това литературно есе, само споделям усещането. Напуснах преди малко повече от 3 месеца Радиото, където съм работила 39 години. През тези 3 месеца не ми домъчня за него. Не защото не го обичам, а защото ми се искаше най-после да правя и нещо по-различно от радиопредавания, да осъществя други свои идеи.
         Докато се изкачвах по стълбите към студиото преди 3 дни, си спомних как още от миналата зима започнах мислено да се сбогувам с Радиото – бях решила отдавна, че ще го напусна точно на 22 септември 2014 г.. През месеците преди тази дата вървях по коридорите и си казвах: „След време вече няма да съм тук!” и не изпитвах тъга, защото знаех с какво ще се заема, когато си тръгна.
         Между двете части на разговора ни в студиото на 27 декември, докато звучеше една прекрасна френска песен, специално подбрана от Цвети Бахариева, Ирен ме попита: „Защо се захванахте с тази авантюра?” Отговорих й, че това не е авантюра. Ирен, разбира се, е права. Да създадеш поредната фондация изглежда авантюристично. Фондациите са прекалено много и обикновено се нареждат на опашката за субсидии по някоя финансова програма. Когато споделям, че със семейството ми сме учредили фондация, реакциите често са многозначителни намигвания: „А-а-а, много модно и... доходоносно!” Години наред съм правила предавания за европейски програми, печелила съм проекти и знам, че това със спечелените проекти никак не е лесна и още по-малко - сигурна работа.  За нашата фондация е рано да кандидатства с проекти. В момента влагаме в дейността й лични средства. Не защото перем пари – това може лесно да се провери – нито защото сме богати. Просто искаме да вложим част от личните си доходи, които мога да определя като средни за страната, в нещо полезно в подкрепа на изкуството, културата, образованието и обогатяващото общуване между хората. В сайта www.evropaworld.eu, който подготвяме, ще даваме информация за възможностите да се подкрепят талантливите хора чрез финансови програми, стипендии, конкурси. Ще популяризираме таланти, които по някаква причина остават извън публичното пространство и още не са получили достойното за тях признание. Ще се стараем да привличаме бизнеса в подкрепа на талантливите. В интернет радиото, което след време ще може да се слуша чрез нашия сайт, ще продължа предаването си „Европа без граници”, което вече не се излъчва по пр.”Хр.Ботев”, но ще има и предавания за култура и образование. Всички тези намерения със сигурност изглеждат авантюристично, но съм се убедила, че когато човек иска да направи нещо, може да постигне много, ако има достатъчно желание и енергия.  
         Това в общи линии казах в предаването „Клубът на журналистите” на 27 декември. Нямаше време, а и не беше мястото да добавя, че съм изключително щастлива от започването на нещо ново. Имах шанса още като студентка да открия работата, в която се чувствам на мястото си. Радиожурналистиката винаги ми е носила творческо удовлетворение, независимо какво се е налагало да преживея в БНР. 3 месеца след като съм си тръгнала оттам, у мен е останало само творческото удовлетворение, което сам изпитвала цели 39 години! Към него се прибавя радостта, че съм излязла в открито море, че не усещам вече под краката си стабилната палуба на големия кораб БНР, а съм на малък сал и вятърът брули освежаващо лицето ми. Вълните могат да обърнат сала, но е възможно той да се покачи на гребена на вълната! Има живителна тръпка в авантюрата и в риска!
         Докато пишех тези редове в мисълта ми изникна един мой някогашен стих, писан в студентските години: „Ще бъде хубаво и светло, щом поема пак на път!” После си припомних цялото стихотворение и си дадох сметка, че то много подхожда на днешния снежен ден и на онова, което изпитвам в момента. 

Отпътуване

Ще бъде много светло утро.
Снегът навярно ще вали
и неусетно ще затрупва
и тротоари, и коли.

 Все още тънките пъртини,
стаени в падащия сняг,
ще чакат някой да премине
с бързи крачки по тях,

а заснежените дървета
като за сбогом ще шептят.
Ще бъде хубаво и светло,
щом поема пак на път!


Гергина Иванова Дворецка


понеделник, 29 декември 2014 г.

"Европа и светът" 2014!

         Фондация „Европа и светът” беше регистирана на 31 март 2014 г.. Тя вече има своя страница във Фейсбук, в момента подготвяме нейния сайт www.evropaworld.eu, както и интернет радио. Скоро фондацията ще има специален блог, но в момента споделям тук равносметката за няколкомесечното й съществуване.
         На 22 декември Домът на Европа в София любезно ни предостави конферентната си зала и пространството пред нея за първата ни голяма проява, озаглавена „Европа и светът преди Коледа”. Събитието продължи през целия ден от 10 до 17 ч. с обедна почивка между 12 и 13,30 ч.. Идеята ни беше да се представят не само типично коледни традиции, а и обичаи в други държави по света, които по това време на годината не празнуват Коледа, а си имат други местни празници. Имахме и амбицията не само мислено да попътуваме по различни географски ширини, а реално на едно място да се съберат хора от различни континенти и да опознават културите си в личен контакт. За да се осъществи това допринесе изключително ползотворното ни партньорство с доц. д-р Рени Йотова, директор на Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа (CREFECO) и с ръководството на Франкофонския институт за администрация и управление (IFAG) – и центърът и институтът се намират в София. Така в Дома на Европа се събраха студенти в IFAG от Европа, Азия, Африка, Хаити и новопристигналата доброволка в CREFECO Нуртин Михаржинавалунцу от Мадагаскар. В многонационалната компания от българска страна се включиха други партньори на фондация „Европа и светът”: няколко изпълнители от Академичен хор „Св. Параскева” при Националната художествена академия, водени от диригентката на хора, д-р Галина Луканова, и от сдружение „Петя Павлович” с председател Йолина Кацарова, членове на Българо-финландското дружество за приятелство, ученици от Френската гимназия в София, журналисти и други съмишленици, които при друг повод ще изброя по-подробно. На снимката отляво надясно: доц.д-р Рени Йотова, Гергина Дворецка, Галина Луканова, Йолина Кацарова


         Предколедното ни пътешествие на 22 декември започна от Финландия с Мария Тодорова от Българо-финландското дружество за приятелство. Посолството на страната у нас беше предоставило информционни материали, като особен интерес предизвикаха информациите за финладските коледни сладки! 


По време на обедната почивка от щанда на сдружение „Петя Павлович” можеха да се закупят предмети, изработени от приятели на сдружението, които не само пеят, а имат и други таланти - приходите ще се използват за развитието на дейността му. 

Посетителите разглеждаха щандовете под звуците на виолончело! Виктория Илиева, чиято дебютна книга с разкази "Удумбара" беше представена от сдружение "Петя Павлович", все по-виртуозно свири на този нелек инструмент!  Освен обещаваща млада авторка, Вики е талантлива музикантка и бъдещ лекар! 


 Следобед  Нуртин от Мадагаскар ни разказа за малгашката Коледа и изпя местна коледна песен – нежна и вълнуваща, като „Тиха нощ”, но звучеше съвсем различно, като полъх над океана... Открихме обаче и сходства: и финландците, и малгашите обичат на Коледа да похапват мляко с ориз!


За съвсем различни празници в края на декември научихме от камерунеца Жислен Такуо, студент в IFAG. Неговият народ Баленг не празнува Коледа и отбелязва Нова година само когато тя е четно число – такъв е обичаят. През последните дни на декември се провеждат ритуалите за инициацията на десетгодишните момчета на народа Баленг. 


         На 22 декември в Дома на Европа учихме как се казва „Честита Нова година!” на различни езици – постарахме се да има разнообразие, езиците не бяха само европейски. Светлана Юрукова от Генерална дирекция „Писмени преводи” на Европейската комисия се включи в тази част от програмата, както се участваше редовно и в рубриката „Стани полиглот” на предаването ми „Европа без граници” по пр. „Хр.Ботев” на БНР. Този път обаче всичко ставаше не в радиоефира, а на живо.
Имахме флипчарт, за да записваме изучаваните изрази и да ги запомняме по-лесно. Първо учихме новогодишното пожелание на български и африканските приятели се справиха отлично с произношението.

 После учихме Bonne année! на френски, заради франкофонския акцент на събитието, а след това – същия израз на малгашки, на езика Баленг, на арменски, казахски и арабски! 

На снимката Нуртин пише "Честита Нова година!" на малгашки.
Светлана Юрукова раздаде награди от името на Генерална дирекция „Писмени преводи” на Европейската комисия: петимата, които успяха да повторят пет от седемте новогодишни пожелания на различни езици, получиха сувенири, сред тях - специални фланелки с послание за езиковото многообразие.

         В контекста на темата за чуждоезиковото обучение доц. д-р Рени Йотова, директор на Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа (CREFECO) припомни за проведения през годината конкурс за стихотворение, написно на френски език, в което се включиха много ученици от училища с преподаване на френски език в десетки страни, включително и България. 
Ученичката Шервин Джанати от софийската Френска гимназия сподели впечатления от участието си в летен франкофонски семинар в Румъния.  
         След това дойде времето за музика и танци. Изпълнители от Академичен хор „Св.Параскева” при НХА пяха български коледни песни. 
Светлана Горанова, също хористка от „Св.Параскева” покани гостите на събитието да танцуват традиционен френски танц. С него чуждестранните ни приятели се справиха чудесно. 

По-трудно се оказа за чужденците дайчовото хоро, поведено от Соня Радкова от CREFECO, но така е, стъпките на българските хора са предизвикателство!
 Накрая около чаша вино участниците в „Европа и светът преди Коледа” можаха да обменят впечатления и координати. 
Някои африкански студенти от IFAG и доброволката от Мадагаскар Нуртин се записаха в хоровата школа към Академичен хор „Св.Параскева”.  Хористите пък имаха възможност да се снабдят от съседния щанд с информационни материали за франкофонията, осигурени от CREFECO. До края на деня се увеличи и списъкът с желаещи да получават информации от Българо-финландското дружество за приятелство. Така всички партньори на фондация „Европа и светът”, които съдействаха за осъществяването на събитието ни от 22 декември, създадоха нови контакти. Това ни носи удовлетворение!
Благодая най-сърдечно на колегите Лили Големинова и Симеон Белев от Радио София, които ме включиха директно по телефона в предаването „Европа за мен” по време на събитието, на Валя Михайлова от пр. „Хр.Ботев”, която направи репортаж от него за „Артефир”, на Ирен Филева, от същата програма, която ме покани в предаването си „Клубът на журналистите” на 27 декември, за да представя фондацията.
        Повече снимки от събитието може да видите в албума "Европа и светът прпеди Коледа" на фейсбук страницата на фондацията:

Гергина Дворецка,
Председател на фондация „Европа и светът”

           

събота, 20 декември 2014 г.

Апостроф

Когато бях много млада, ме представяха като „поетесата Гергина Иванова”. После, когато се омъжих за Владимир Дворецки и вече работех в БНР, бях представяна като „журналистката Гергина Дворецка”. Дори когато издавах сборници с поезия или проза, обикновено казваха:  „Журналистката Гергина Дворецка издаде книга.” След като напуснах БНР преди около 3 месеца, една някогашна колежка от Радиото, която сега  работи в НПО, направи заключението: „Гергина, ние с теб минахме покрай журналистиката...” Веднага й обясних, че не съм минала, а съм останала в журналистиката. Затова държа да поясня: макар че вече съм председател на фондация „Европа и светът” и наистина е нормално да бъда представяна така, аз винаги ще си остана журналистка! Сайтът на фондацията, който ще бъде готов към края на февруари 2015, ще бъде информационен. От него ще можете да научавате за програми на ЕС, конкурси, стипендии  в областта на културата, изкуството, образованието, науката, за полезни практики в други страни, а и у нас, как бизнесът подкрепя талантите в изброените области.  
         За сайта www.evropaworld.eu, който в момента се изгражда, ще говорим по време на нашето първо голямо събитие „Европа и светът преди Коледа”, което ще проведе от 10 до 17 ч.  на 22 декември в Дома на Европа, ул. „Раковски” 124. Впрочем, информационният ни сайт ще отразява събития, като това, т.е. които са познавателни и полезни, но обикновено не привличат вниманието на медиите. Вече сме започнали подготовката и за нашето интернет радио, което ще може да се слуша от сайта на фондацията ни – в него ще има предавания за ЕС, за култура, изкуство и образование. Точно там ще продължа и моето предаване за евроинтеграция „Европа без граници”, което има близо 25-годишна история, но след напускането ми вече не се излъчва по пр. „Хр. Ботев” на БНР. Само че това предаване вече ще носи заглавието „Европа и светът”.  Така че оставам вярна на журналистиката!

         А повече за събитието на 22 декември в Дома на Европа, което фондацията ни „Европа и светът” организира в партньорство с Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа (CREFECO), Франкофонския институт за мениджмънт и администрация в София (IFAG), Българо-финландското дружество за приятелство, сдружение "Петя Павлович”, Академичен хор „Св. Параскева” при Националната художествена академия, може да научите тук:

петък, 5 декември 2014 г.

Сняг и нежност

Колко стихове за месец декември съм писала в ранната си младост, преди да срещна Владимир Дворецки! Всъщност, това стихотворение даде заглавието на книгата ми
 "Сняг и нежност".

Беше отдавна...беше декември...
беше неясно, като през дим...
Имахме много стари проблеми
с малка надежда да ги решим...

Пиех кафето с мирис на зима,
слушах безмълвно...гледах снега.
Болката беше преодолима,
като мъждива лека мъгла...

После достигнах новото лято
без да си сложа траурен креп...
но те обичах, даже когато
вече почти не мислех за теб.

И се забърквах в чужди проблеми,
за да не кажа никога пак:
Беше отдавна, беше декември...
Светло… и нежно...като сред сняг.

Гергина Дворецка
„Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г.,
„Издателско ателие Аб”



вторник, 2 декември 2014 г.

Декемврийско стихотворение

Ето какви стихове съм писала като 20-годишна за месец декември!

ЗИМНО

Пада декември-сънен и пухкав.
Шушнейки гасне земята.
Сви се на топло старият бухал
в сухия спомен за лятото.

В сухия спомен моите длани
бухала носят на светло...
Моите длани, до вик изкълвани...
Лъхва мъгла неусетно

и неусетно слизам без сила
в нощите снежно големи...
Неутолена, неутолила...
Сънено пада декември...

Гергина Дворецка

„Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г.,
„Издателско ателие Аб”