сряда, 31 декември 2014 г.

Послеслов за 2014-та

Сутринта днес споделих личната си равносметка за отминаващата година – тя беше изреждане на факти. Сега ми се иска да направя и емоционалната си равносметка за последните 12 месеца – тя ще е хаотична, защото емоциите са неконтролируеми. И през 2014 г. установих неведнаж, че хората често замърсяват душите си със злоба - понякога безпричинна - с желание да причинят болка, вместо да кажат добра дума, да обезсърчат, вместо да пожелаят сполука, да се направят, че не забелязват чуждото постижение, да подценяват чуждия успех. И през 2014 г. продължих да се питам дали такива хора осъзнават колко вредят не само на  другите, но и на самите себе си. Дотолкова ли не разбират, че добротата е здравословна, а злобата руши човека, като грозна болест? Ако искаме да изглеждаме млади и хубави, да бъдем добронамерени!
         Радвам се, че през 2014 г. бях и с много добри хора, които са ме трогвали до сълзи – няма да изброявам имената им, защото сигурно ще пропусна някого, но как да не благодаря за пореден път на моите две момчета – мъжа ми и сина ми - моите две крила, с които мога да полетя, където поискам! С времето започнах да мисля, че човек е силен, когато поне двама души вярват в него, независимо кои са те – ако са повече – още по-добре, но и двама са достатъчни, за да му вдъхнат увереност, че може да лети.
         Понякога с увереност и оптимизъм могат да ни заредят и съвсем непознати хора. Сред скъпите ми спомени от 2014-та е едно клонче дрян. Даде ми го най-неочаквано една възрастна жена в Дома на Европа, където на 22 декември фондацията ни организира първата си голяма проява „Европа и светът преди Коледа”. Жената премина през залата, която беше изпълнена с младежи от различни континенти, чуждестранни студенти у нас, приближи се, подаде ми клончето, пожела да сме здрави и свежи, като дряна и си тръгна. Сега се питам откъде се появи непознатата жена в домашни зимни дрехи, като тези, с които някога седеше вкъщи майка ми.  От някоя приказка ли дойде? Не мога да си отговоря, но дрянът, който ми подари, е пред очите ми и ме изпълва с ведрост...
         Сега, по аналагия с това усещане, си припомням и една от най-хубавите си емоции през 2014 г. - литературното четене с колеги от Радиото пред Първо студио в навечерието на 24 май! Тогава видях в нова светлина хора, с някои от които съм работила с години, и съм щастлива, че ги опознах чрез литературния им талант извън журналистиката. Почувствах, че това освежи духовно и нас, участниците в четенето, и онези, които ни слушаха.
         В тази моя емоционална равносметка, която, като всичко емоционално, не спазва никаква хронология, ще спомена усещането за вълшебство край рафта с екзотични подправки в един супермаркет на курортното селище Agios Yorgos (Св.Георги) на остров Корфу, където бяхме през май. Отвън супермаркетът изглеждаше доста неугледен – голям ламаринен хангар, но вътре в него имаше едно кътче, където се смесваха аромати от всички краища на света и го превръщаха за мен в един от най-красивите магазини. Преди да отпътуваме, си купихме оттам комплект подправки, които сега са в трапезарията ни и когато приближа до тях, отново попадам в онзи супермаркет на остров Корфу, където имах чувството, че съм сред ароматите от всички краища на света. И друго опияняващо усещане от остров Корфу – никъде другаде, освен в самолет, не бях виждала облаците да са толкова близо до мен! През последните дни на 2014 г. остров Корфу влезе в новините с пожара на ферибота в негови води. Парадоксът на субективните преживявания: мястото, където някой е имал чувството, че достига до обителта на ангелите, за други се е превърнало в ад.
         Накрая добавям една от снимките, които направих през тази година, пътувайки към Корфу в светлината на залеза.  2014-та вече отива към своя залез. В нея имаше и светли, и тъмни облаци... и искри, прорязващи хоризонта! Да посрещнем искрите на Новата година с мисълта, че добротата е здравословна и ако сме добронамерени, душата ни винаги ще бъде млада и светла!


Няма коментари:

Публикуване на коментар