неделя, 11 януари 2015 г.

С цялото си сърце с Шарли Ебдо

Вече четвърти ден не мога да мисля за друго освен за атентатите в редакцията на „Шалри Ебдо” и събитията, които последваха, но едва сега имам сили да пиша за това. В първия момент, когато на 7 януари гледах видеозаписа с двамата облечени в черно маскирани хора, стрелящи по улицата и изчезващи с автомобил, си помислих колко е абсурдно да отидеш, облечен като герой от екшън, за да избиваш хора, които мирно обсъждат професионалните си задачи за деня. Беше неадекватно и подло! Каквато и кауза да защитава някой, няма право да смесва оръжията, да стреля с истински куршуми срещу онези, които използват единствено куршумите на смеха, няма феър плей в това. Явно, че убийците не държаха ни най-малко да има феър плей, те демонстрираха сила, те държаха да предизвикат страх.
         Какво можеше да се случи? Този атентат и последвалите още 5 убийства, докато самите  убийците на свой ред не бяха обезвреденти, можеха да бъдат началото на реална война между мюсюлмани и хора, неизповядващи исляма. Но не стана така! Слава богу, не стана така!  Гласовете „Je suis  Charlie” „Аз съм Шарли” бяха милиони по цял свят и стават все повече. Не може да подминем и възласите „Аз не съм Шарли” в самата Франция и не само там, но те не са толкова многобройни. Споделям коментара на Корин Голдбергер от изданието „Мари Клер” в откритото й писмо до онези, които заявяват “Je ne suis pas Charlie”: „Как не разбирате, че чрез Шарли искаха да убият не само свободата на изразяване на онези, които не мислят като вас, а и вашата свобода. Спомнете си, че винаги ще сте недостатъчно вярващ в очите на някой, който е по-религиозен, по-радикален, по-фанатичен от вас!”
Много проблеми изплуваха покрай станалото в Париж на 7 януари. Защо младежи, родени и израстнали във Франция не са я почувствали като своя родина и са възприели идеи, враждебни на изконните френски ценности? Този проблем чух да се обсъжда в някои френски студиа през изминалите четири дни. Но много французи мюсюлмани застанаха срещу варварството и написаха: „Не в мое име!”
         У нас пък имаше саркастични забележки, че разни нашенски шушумиги се определяли като Шарли. И аз не вярвам в искреността на всички, които заявяват: „Аз съм Шарли”, но защо да изключваме възможността станалото във Франция да събуди у някой твърде предпазлив човек гражданска смелост.  Важното е, че не избухна реална война! Битката, разбира се, продължава, но да се надяваме – като битка на идеите и мненията, без реални жертви.
         Днес в Париж ще има републикански поход на солидарността. Часове преди това хората вече се събираха на площада на Републиката. Там се виждат и лозунги Je suis  Charlie, flic, juif, като почит и съпричастност не само с журналистите, но и с полицаите и евреите, загинали през изминалите  четири дни. Ние, които не приемаме хора да умират заради възгледите си, със сърцата си също ще бъдем площада на Републиката в Париж. С цялото си сърце с Шарли Ебдо!  




Няма коментари:

Публикуване на коментар