неделя, 25 януари 2015 г.

Радиото като лично преживяване

Днес БНР навършва 80 г. Почти половината от тях, по-точно 39, са част от живота ми. Голямо щастие е винаги да си работил нещо, което харесваш. То е като да се ожениш по любов.  В брака по любов има и трудни моменти. През тези 39 г. съм попадала и на хора, които са се опитвали да ми вгорчат живота, но в крайна сметка не са успявали, защото с радиото ме свързва голяма любов и тя е взаимна! На празник човек обикновено си спомня предимно хубавото. Споделям един от моите щастливи радиомоменти - тази снимка, направена в студиото на програма „Христо Ботев” през 1992 г. по време на европейското ми предаване, което през близо 25-годишното си съществуване се наричаше  „Младежта среща Европа”, по-късно - „Европейски проекти”, а накрая „Европа без граници”. Тук разглеждам снимки от участници във второто издание на конкурса, организиран от Италианското радио и телевизия,RAI, на тема „Европа без граници”. Младежи до 26 г. можеха да изразят в есе, рисунка или снимка представата си за бъдеща обединена Европа. По онова време такива конкурси бяха нещо съвсем ново за България, а наши млади сънародници се включиха в тях през 1991 и 1992 г. чрез европейското предаване на БНР.
         Обичам тази снимка и защото тя е на корицата на стихосбирката ми „Шарени думи”, издадена през 1996 г.. В нея събрах стихотворенията, които бях писала специално за авторските си предавания „Шарена Гага” – те се излъчваха всяка седмица от 1993 до 1997 г. по времето, когато предаванията на  Младежка редакция по пр. „Хр.Ботев” се наричаха „Радио Гага”. Това пък е друг щастлив период от живота ми в радиото, защото в „цветните” си предавания съчетавах журналистиката и поезията...
         Споделям тези мои спомени, защото те са част от историята на БНР, както и всички спомени на работилите и работещите в него, за които радиото е и лично преживяване.  


Няма коментари:

Публикуване на коментар