четвъртък, 29 януари 2015 г.

Реката и слънцето

На една по-млада сестра по перо

Не преминавай реката, момиче!
Стой си на свежата светла морава,
думи засаждай, отглеждай, обичай
и чудодейни магии раздавай!

А пък реката – тя камъни влачи,
стволове паднали и коренища...
Даже да стискаш за смелост клепачи,
тя ще те пляска и ще те разнищва,

ще те придърпва към калното дъно,
ще ти заплита боклуци в косите.
Водните духове дебнат на тъмно!
Знам го, защото сама го изпитах.

Докато слънце над тебе е гряло,
мен са ме блъскали мътни талази.
Как ли в сърцето, едва оцеляло,
някакви стръкчета обич опазих?

После, с душа и нозе изранени,
някак до твърдата почва доплувах
и добротата се върна при мене,
ала жестоко я изболедувах.

Имаше кой да ме скрие на топло
и да ми дава целителна билка.
Днес пак с усмивка прегръщам живота,
но във очите ми има горчилка.

Уж си приличаме, а си далече,
спряла засмяна сред злака оттатък.
Нас едно слънце огрява ни вече,
но помежду ни остава реката.
        
Гергина Дворецка
29.01.2015 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар