Реката и слънцето

На една по-млада сестра по перо

Не преминавай реката, момиче!

Стой си на свежата светла морава,

думи засаждай, отглеждай, обичай

и чудодейни магии раздавай!

А пък реката – тя камъни влачи,

стволове паднали и коренища...

Даже да стискаш за смелост клепачи,

тя ще те пляска и ще те разнищва,

ще те придърпва към калното дъно,

ще ти заплита боклуци в косите.

Водните духове дебнат на тъмно!

Знам го, защото сама го изпитах.

Докато слънце над тебе е гряло,

мен са ме блъскали мътни талази.

Как ли в сърцето, едва оцеляло,

някакви стръкчета обич опазих?

После, с душа и нозе изранени,

някак до твърдата почва доплувах

и добротата се върна при мене,

ала жестоко я изболедувах.

Имаше кой да ме скрие на топло

и да ми дава целителна билка.

Днес пак с усмивка прегръщам живота,

но във очите ми има горчилка.

Уж си приличаме, а си далече,

спряла засмяна сред злака оттатък.

Нас едно слънце огрява ни вече,

но помежду ни остава реката.

        

Гергина Дворецка

29.01.2015 г.