неделя, 22 февруари 2015 г.

Прошка

Наскоро се бях сетила за това мое стихотворение от първата ми стихосбирка „Понякога е обич”, изд. „Народна младеж”. Като изживяване то не е актуално за мен, след като срещнах преди близо 33 г. Владимир Дворецки, но реших да го споделя днес, на Сирни Заговезни, в деня на прошката.

„   „   „

Прощавам за измислените ласки
и за измислените откровения –
щом книжните слова не са премахнати,
словесната любов е позволена.

Простени са красивите неистини,
прошепнати на завет в някой ъгъл.
Ако подбудите ти са пречистени,
не е голям грехът, че си излъгал.

И има ли значение на практика
в епохата, несложила оръжие,
че някой много ще обича някого
или че някой в любовта ще лъже?

Прощавам!... И простете, че е трудно
сега да мисля за мира и хляба,
че чувам само ехото от удар...
Повикайте ме утре!... Днес съм слаба.

Гергина Дворецка

„Понякога е обич”, изд. „Народна мвладеж” 1978 г. 


събота, 14 февруари 2015 г.

14 февруари 2015

Задушница, Свети Валентин и Трифон Зарезан в едно

Какъв невероятен ден е,
противоречия събрал:
скръб, обич и опиянение
се вплитат в празничния шал.

Хем ми тежи на раменете,
хем ме изпълва с лекота.
Сред нишките му многоцветни
най-ярката е обичта.


Гергина Дворецка


неделя, 8 февруари 2015 г.

Напитките в живота

(поетична еквилибристика в неделната вечер)

Аз трезво гледам на живота сложен,
но искам с изненада да призная,
че днес направо много се изложих:
пих вино, бира и ликьор накрая.

Пих виното, защото бях щастлива
и радостта за тост ме провокира.
А виното бе гъсто и пенливо,
та после предпочетох лека бира.

Но бирата ме приземи за кратко,
изпълни ме с горчилка и умора.
Безумно замечтах за нещо сладко
и затова посегнах към ликьора.

Тъй с вино, бира и ликьор накрая,
сред настроения с различен градус,
главата ми тотално се замая
от радост, от горчилка и от сладост.

И ако търся някаква поука,
то тя отдавна е добре известна:
че при успех, а и при несполука
напитките не трябва да се смесват.

Гергина Дворецка

8.02.2015 г.


понеделник, 2 февруари 2015 г.

Поетична ръченица

 Дружески шарж

Един немлад поет подрусва рими,
тъй както дядо дзупа ръченица.
Стихът прикляква: „Божке ле, тежи ми!
Подай ми, Музо, тъничка ръчица!

Да рипнем двама, както в младините,
че да разкърша морното си тяло!
Да видят и скалите, и орлите
как мъжки някога се е играло!”

Поетът е запазил своя порив,
той помни стъпките и ги умее.
Потропват строфи в ясните простори,
а публиката от възторг немее.

Щом поантата му тупне на земята,
ще го почерпят с вино в пъстри стомни.
Да, вече побеляла е брадата,
но публиката като млад го помни!

Гергина Дворецка

2.02.2015 г.