събота, 18 април 2015 г.

БНР – игра на тронове

Отдавна не бях писала за БНР, защото от няколко месеца вече не съм там и това, с което се занимавам в момента, ми е много интересно и приятно – информационният сайт на фондацията ни „Европа и светът” www.evropaworld.eu, който се появи в интернет преди месец, вече набира скорост. А какво ли става в БНР? 
         От време на време в интернет попадам на публикации в новопоявилото се интернет издание „Обаче”, чрез което група около бившия генерален директор Валери Тодоров е предприела пропагандна кампания срещу настоящото ръководство на общественото радио. 39 години работих в БНР и през това време се смениха много генерални директори. Със сигурност на повечето от тях им се иска отново да заемат този пост и те понякога се кандидатират за него на конкурсите, обявявани от СЕМ през 3 години. За първи път ОБАЧЕ в случая с Валери Тодоров се сблъсвам с такава абсолютна убеденост, че генералното директорство на БНР най-много приляга на него и му се полага едва ли не по право. Той буквално няма търпение да мине още една година, та да си се върне там, където си мисли, че е най-подходящ и необходим. За първи път ставам страничен свидетел на такава позиционна словесна война, каквато приближени и фаворити на Валери Тодоров водят чрез редовни разобличителни публикации. 
         Само че, като човек, работил в БНР 39 години без прекъсване, аз съм съвсем наясно, че прегрешенията, в който валеритодоровистите разобличават настоящото ръководство, се случваха и по времето на Валери Тодоров. Неведнаж съм напомняла, че нямам никакви основания да бъда фен на Радослав Янкулов, но предишният генерален директор, по мое мнение, го превъзхождаше единствено по това, че говореше по-гладко, а Янкулов – дали от стремеж към артистичност или по друга причина, при публичните си изяви често си търси думите. 
         През последните месеци редовно чета обвинения, че новият генерален директор си имал кръг от приближени и преследвал свободомислещите и талантливите. Съвсем същото правеше и Валери Тодоров! И той си имаше фаворити, чиито властови и финансови амбиции обгрижваше всеотдайно. Да не говорим пък как се отнасяше с хора, които му противоречат или просто не му се подмазват – самата аз, като потърпевша, мога да напиша цяла сага с перипетиите, които ми е създавал през двата си мандата. Ще го направя друг път, като нагледна илюстрация какво означаваше да бъдеш недолюбван от Валери Тодоров, но сега не искам да ви занимавам със себе си. 
         Лично аз съчувствам на двамата колеги от екипа на „Инфохолиците”, които при Валери Тодоров водеха в Радио София по пет авторски предавания седмично, а при новото ръководство останаха без нито едно. Дето се казва, можеше поне по едно-две предавания на седмица да им оставят – както е с много от водещите в различните програми на БНР. Струва ми се ОБАЧЕ, че и тогава „Инфохолиците” нямаше да са доволни и щяха да се борят да си върнат всичките 5. Фаворитите на Валери Тодоров по принцип са максималисти – след като той ги е покровителствал години наред, те са свикнали да са на по-специален режим. Нямам никакво желание да се заяждам с колегите – самата аз харесвах идеите за повечето им предавания. Проблемът е в усещането за привилегированост, което В.Тодоров съвсем умишлено създаде у някои хора в медията, за да му бъдат благодарни и да искат той винаги да е начело на БНР. А тази каста привилегировани от В.Тодоров никак не е малобройна – между тях има и журналисти, и администратори, и шофьори. Знам, например, че при цялата си квалификация и професионални постижения, които никой не ми е оспорвал, до края на работата си в БНР аз така и не достигнах по размер заплатата на един от шофьорите фаворити на В.Тодоров. 
         Известно е също, че в „Хоризонт” пак по валеритодорово време само на определен кръг от журналисти са възлагани материали по проекти с европейско финансиране, от които хонорарите са изключително добри. Та такива облагодетелствани от В.Тодоров има и те го чакат да се върне и да им създаде предишния душевен и финансов комфорт. 
         През тези дни беше уволнен избраният с конкурс миналата пролет директор на пр. „Хоризонт”, Васил Чобанов. Чувах, че той се е заел да сложи ред в неравномерно разпределяните авторски ангажименти, които облагодетелстват едни колеги за сметка на други, но му „взеха главата”. Явно кликата на онези, които са свикнали да бъдат привилегировани, е показала силата си! 
         Впрочем, за това, че се готви уволнение на настоящия директор на „Хоризонт” прочетох в сайта „Обаче” малко преди решението да бъде обявено публично. Значи групата на В.Тодоров, която може да бъде наречена кръгът „Обаче” и е съставена предимно от хора, вече неработещи в БНР, черпи сведения от първа ръка какво се готви там. Така е – при позиционната война има и съгледвачи, и законспирирани вестоносци.
В интерес на истината, очаквах някакъв коментар в сайта „Обаче” по повод смяната на директора на „Хоризонт”– нещо от сорта: „Янкулов започва да признава провала на кадровата си политика” и пр... Отзвук на това събитие обаче в опозиционния на настоящото ръководство сайт поне до този момент няма. 
         И точно тогава ми хрумна сравнението с „Игра на тронове”, макар че аналогията със заглавието на този сериал е съвсем формална. Просто някои хора възприемат поста генерален директор на Радиото като трон и искат да си го запазят, а други - да си го върнат. В играта за тронове се налага да бъде проявявана хитрост. Ето, например Р.Янкулов явно се е поддал на натиска на някои някогашни фаворити, които са почувствали привилегиите си застрашени от доскорошния директор на „Хоризонт”, и го уволни. А това е хитър ход – Янкулов е показал повече сговорчивост към самоопределящите се като елит, които са свикнали да диктуват какво да става в БНР! Ако продължи със сговорчивостта, може и втори мандат да си спечели. Ето затова не ликува кръгът „Обаче” заради отпадането на човек от настоящия ръководен екип! Как ще изиграе ролята на спасител Валери Тодоров, ако междувременно настоящият му наследник възприеме неговата собствена тактика и вземе да угажда на „елитите” в БНР, които, ако някой не се съобразява с тях или просто не им е по вкуса, заплашват с бунт!
         От една страна ми е любопитно как ще се развият нещата, защото самата аз ги гледам отстрани като фентъзи сериал от рода на „Игра на тронове”. От друга страна, всичко това никак не е забавно, защото който и от настоящите играчи да завладее трона, на простосмъртните в БНР няма да им стане по-добре – само „елитите” в медията при всички случаи ще тържествуват. А как е възможно в една обществена медия да има такова разделение на „елит” и „простосмъртни” е отделна тема, по която отдавна искам да пиша, но е толкова неприятна, че все отлагам. Скоро ще трябва най-после да го направя.



сряда, 1 април 2015 г.

Приказката Испания

Заминахме за Андалусия 12 дни след като сайтът на фондацията ни "Европа и светът" www.evropaworld.eu се появи в Интернет. Имахме още много работа по този сайт, не бяхме качили и една трета от материалите, които сме подготвили за публикуване, но датата на нашето отдавна планирано пътуване дойде и ние тръгнахме. Можехме да посвещаваме на сайта всяка свободна минута при обиколката ни из Испания - така щяхме да поддържаме току-що зародилия се интерес към него. Само че ние не направихме това. Решихме да се отдадем изцяло на удоволствието от опознаването на нови места. Вечер проверявахме броя посещения на сайта ни и установявахме, че с всеки изминал ден те намаляват, но това не ни вразуми. Оставихме работата за по-късно. Защото Испания е приказка и щом човек има щастието да попадне в нея, трябва да я изживее с всичките си сетива. Учила съм испански език, знам в оригинал много от стиховете на Лорка, но досега харесвах тази страна само отдалече. Когато се потопих в нея, тя ме привлече към себе си, както страстен танцьор придърпва своята партньорка - непоколебимо и нежно, подсказвайки: "С мен ще се чувстваш вълшебно, но трябва да се оставиш в ръцете ми!".
В продължение на малко повече от седмица бяхме в прегръдките на този страстен танцьор, Испания! Не мислехме за онова, което е полезно за работата ни, а изживявахме докрай тази страна - с аромата на разцъфнали портокали, от който ти се подкосяват краката, с пъстротата на керамиките, които те пресрещат отвсякъде и от които погледът ти се премрежва мечтателно, с топлината на въздуха, от която страните ти поруменяват, както в младостта... Испания е приказка и дано се случи на всеки да попадне в нея! Каквото и да си пропуснал, отдавайки се на Испания, то е поправимо. Но със сигурност, би било грях да бъдеш в Испания и да не я изживееш докрай.