вторник, 30 юни 2015 г.

Доц. Лозанов не подаде оставка

„И стало безпощадно ясно”... доц. Георги Лозанов не подаде оставка като председател на СЕМ. Само че стихотворението на Александър Блок, което цитирам, продължава: „жизнь прошумела и ушла.” В нашия прозаичен вариант доц. Лозанов "прошумел, но не ушел"... не си отиде, а напротив, още по-здраво се окопа в регулаторния орган. По едно време предположих, че ще я подаде тази оставка, но тя няма да му бъде приета. Днес друго се случи. Имало дори едно писмо, подписано от БТА, БНТ и АБРО, в което те твърдели, че не е основателно председателят на СЕМ да напуска поста си. В това писмо ми липсва само подпис от страна на ръководството на БНР. Има сходство в подхода: и Радослав Янкулов, и доц. Лозанов изведнаж започнаха притеснено да събират подписи в своя подкрепа, макар че със сигурност ще твърдят колко спонтанно са били подкрепени.
         Дали пък заявявайки, че ще подаде оставката си, доц. Лозанов не е очаквал да чуе: „Ама доц. Лозанов, защо вие? Не си го и помисляйте! Толкова сте нужен на СЕМ!” Но за негово учудване не стана така. Хората веднага започнаха обратното броене и напомняне колко дни остават до развръзката. И тогава доцентът се зае дискретно да обяснява в интервюта, че друго е имал предвид – не толкова самият той да напусне поста си, ами ръководството на БНР да се стресне и т.н. И като не дочака от широката общественост увещания да остане, ето че днес му беше дадено рамо от БТА, БНТ АБРО. Както и да е.  Факт е, че досегашният председател на СЕМ остава в тази си роля.
         Споменавам за роля и веднага се сещам, че преди малко повече от 2 години, когато присъствах на откритото заседание на СЕМ при вземането на решение за избор на генерален директор на БНР, в един момент изпитах чувството, че съм на спектакъл. Бях отишла на това заседание, защото в деня, когато то се провеждаше, мой близък ми се обади по телефона и ми съобщи, че във в. „24 часа” аз съм посочена сред петимата фаворити за поста генерален директор на БНР http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2005314 и би било неучтиво, ако не присъствам при обявяването на решението. В крайна сметка, прецених, че не е зле да съм там, макар и без да съм изпълнена с ентусиазъм.
При събеседването ми със СЕМ като участник в конкурса бях забелязала как в един момент предубеждението и нескритата ирония, с която бях посрещната отначало, премина в изненада и дори симпатия, но накрая доц. Лозанов ме приземи с думите, че „конкурсът си е конкурс, но една от важните му страни е да водим един разговор за БНР и въобще за радиосредата.” Т.е. той недвусмислено ми подсказа, че конкурса няма да го спечеля, но е добре, че си поговорихме.
         На въпросното заседание за избор на генерален директор на 23 май 2013 г., което се предаваше директно и по телевизионния Канал 3, чух от почти всички членове на СЕМ хубави думи за представянето си на конкурса. Беше ми приятно, защото все пак участвахме 12 кандидати. Но започна обсъждането и гласуването... и се оказа, че най-много точки събра Радослав Янкулов. По онова време не бях чела концепцията на Янкулов, нито протокола от събеседването му. Нямах никаква представа, че тази концепция е едно „есе”, както наскоро я определи самият доц. Лозанов, нито че по време на събеседването Янкулов реално не е дал почти никакъв конкретен отговор на задаваните му въпроси – преобладават дълги вметнати изречения, оригиналничене в изказа и често повтаряне на думите „не знам”, „ще помисля”. Има и един съществен момент, в който Мария Стоянова го пита какво е посланието, което се крие зад употребената от него поговорка „Надсвирил Стоян баща си” и Радослав Янкулов обяснява пред СЕМ смисъла на тази поговорка. Когато няколко месеца след конкурса най-после излязоха протоколите от събеседванията ни, бях изумена от съдържателността на Радковото препитване. Тогава осъзнах, че аз напразно съм се опитвала да обяснявам как чрез новите социални медии радиото може да печели по-голяма аудитория, как ръководството да бъде в непрекъснат контакт с работещите в медията, как кандидатирайки се за този отговорен пост, бих искала да помагам на колегите си да показват най-доброто, на което са способни, да бъда ръката, която ще ги подкрепя... Далеч по-съществено се е оказало разяснението на поговорката „Надсвирил Стоян баща си.”.
Който си направи труда да прочете Протокол 21 на СЕМ от 21.05.2013 г. от събеседването на Р.Янкулов (от 18 до 26 стр.), ще има възможност да разбере дали при разговора си със СЕМ той е показал визия за развитието на радиото и дали доц. Лозанов има основание сега да заявява, че това е бил най-добре представилият се кандидат. След като се позачетох в протоколите от другите събеседвания, мога със сигурност да твърдя, че Янкулов е бил един от най-слабо представилите се кандидати. Това обаче го констатирах доста по-късно. А как при толкова неубедително представяне точно този кандидат събра най-много гласове в СЕМ е интересен въпрос.
         Защо обаче, присъствайки на онова решително заседание на 23 май 2013 г., ми се стори, че пред мен се разиграва спектакъл? Защото уж всичко трябваше да се случва в момента, а имах усещането, че ролите са били предварително разпределени и дори се изпълняваха малко опипом, внимателно, та да не се обърка нещо от предначертания сценарий. Когато накрая Радослав Янкулов беше избран с 4 гласа срещу един – за Иво Тодоров, това, което особено ме смути, беше, че дни преди провеждането на самия конкурс един колега от БНР ми беше казал: „Радко Янкулов ще е!” Честно казано, тогава не му повярвах. Но ето, че се оказваше истина. Как ставаше така, че уж всичко беше плод на обсъждания в момента, а се стигна до резултата, който съм чула преди самия конкурс? Разбира се, тогава аз поздравих СЕМ за избора – бях чела отзиви за представянето на Янкулов в различни медии и някои от идеите му намирах за сходни с моите – училището за радио, стремежът хората да бъдат мотивирани да ходят с удоволствие на работа.  По-късно, когато за пръв и единствен път се срещнах с Янкулов в шефския му кабинет, за да го поздравя лично и да му предложа концепцията си, той вече се беше главозамаял от успеха си.
         Така че СЕМ, ръководен от доц. Георги Лозанов, наистина направи много несполучлив избор и не бива да се учудва от последвалите събития, а самият факт, че доц. Лозанов продължава да твърди, че не е имало по-добри кандидати, показва за пореден път, че той не може да преценява правилно хората.
         Но това е само върхът на айсберга.
Независимо от днешната мощна подкрепа, която е получил от разни посоки, продължавам да твърдя, че доц. Лозанов трябва да си подаде оставката като председател на СЕМ и изобщо като член на СЕМ. Той няма да го направи, както вече стана ясно, което обаче няма да ми попречи да обясня аргументирано защо неговото присъствие в регулаторния орган е контрапродуктивно.
От доста време съм си набелязала няколко теми за БНР, които не ми остава време да превърна в публикации: „БНР в менгемето на статуквото”, „За елитите и простосмъртните в БНР”, „Как се става НЕизвестен в БНР”, „Какво показаха протестите в БНР”, „Защо Валери Тодоров не е спасителят” и т.н. Ще намеря време и ще ги напиша, но първата, която ще последва, е по темата „Защо Георги Лозанов трябваше да подаде оставка като председател на СЕМ”.
А сега няма да ви занимавам повече, защото днес имаме семеен празник.

To be continued

понеделник, 29 юни 2015 г.

Какво стана с кризата в БНР?

Съвсем умишлено избягвах да пиша за кризата в БНР. Радвам се, че вече не съм там и предпочитам да се занимавам със сайта на фондацията ни или да измисля някое забавно стихотворение. Само че не мога да избягам от мисълта за Радиото, защото години наред и аз съм се пекла на тамошния бавен огън.
         Днес, 29 юни, трябваше да е повратен момент за кризата в БНР – или ръководството на Радиото да намери изход от ситуацията, или председателят на СЕМ Георги Лозанов да си подаде оставката, както самият той предложи още преди един месец. Чаках с интерес развръзката. Тази сутрин видях по БНТ 1 доц. Георги Лозанов да коментира речта на омразата по повод София Прайд 2015, все едно че въпросът с оставката му от СЕМ изобщо не стои на дневен ред, и се запитах: Или е забравил за даденото обещание, или кризата в БНР е намерила благополучно разрешение. Кое ли от двете е вярно?
         Преди малко прочетох във Фейсбук, че програмният директор на БНР Иво Тодоров днес е бил уволнен, защото в един момент Управителният съвет на медията е решил, че заемащият тази длъжност трябва да има образование „магистър” по публична администрация. Такова изискване никога не е имало по-рано и явно сега е измислено, за да се оправдае едно уволнение. Значи генералният директор Радослав Янкулов и УС са готови на всякакви решителни действия, включително и неадекватни, само и само да не бъдат искани повече техните собствени оставки.
         Аз пък от вчера съм решила да напиша защо, според мен, председателят на СЕМ доц.Георги Лозанов трябва да си подаде оставката. Най-вече, защото отговорността за избора на Янкулов е негова и на СЕМ, но и по много други съществени причини.
To be continued...

понеделник, 22 юни 2015 г.

Дъга от аромати

Нахлуващият мирис на липите
помита всяка сянка от тъга.
Сърцето ми превръща се в обител
на ароматна пролетна дъга.

Тя свети и ухае – много чиста
в наситения с груби щрихи ден.
И няма нищо лошо да помисля,
дори и ако злото е пред мен.

Гергина Дворецка
22.06. 2015 г.


неделя, 14 юни 2015 г.

Младоликост

Едни такива римушки ми хрумнаха днес – за забавление, като свирене на пиано с една ръка :)


Безспорно, много е добре
човек да бъде младолик!
Обаче щом се разбере 
на колко е, го сриват в миг.

Напук на всички чудеса
от личния му календар,
ще го дамгосат начаса:
„Че на години ти си стар!”

А истината е една:
на вид какъвто и да си,
не младостта ще те краси,
а вътрешната светлина.

Гергина Дворецка

14.06.2015


петък, 5 юни 2015 г.

Проблемите в БНР не са от 2 години

Не ми е безразлично какво става в БНР – все пак целият ми професионален път допреди няколко месеца е минал там. Следя внимателно какво се случва в обществената медия, има и много колеги, които споделят с мен мнението си за ставащото.
 Когато преди време разбрах, че хонорарите са намалени почти наполовина, си направих проста сметка: бюджетът на 70-минутното ми предаване за евроинтеграция  „Европа без граници” години наред беше 35 лв. (тридесет и пет). Понякога се е случвало да получавам и 40 (четиридесет) лв., т.е. с 5 лв. бонус! На толкова е оценено едно предаване от образователната линия в пр. „Хр.Ботев”. Значи журналистите, правещи тези предавания, ще получават вече по 20-тина лв.
Но като си припомня, че при други ръководства на БНР през дълги периоди бюджетът ми е бил 8 (осем) лв., си казвам, че е имало и по-мизерни времена отсега.
Големият проблем с доходите на работещите в БНР е, че заплатите им са като цяло много ниски и могат да се увеличат единствено чрез хонорари. Периодично и чрез ДМС. По-нормално е човек да разчита основно на заплатата си, а не на хонорари, защото те са непостоянна величина - при екстрена ситуация може първо тях да орежат. Дори и без изискването за финансови съкращения, ако човек отсъства известно време от работа и не прави материали, това веднага се отразява отрицателно на месечния му доход.
Неслучайно и в двете концепции, с които се кандидатирах за генерален директор на БНР през 2010 и 2013 г., бях включила повишаване на заплатите, защото те винаги са били ниски в Радиото.  Нека напомня защо стигнах до решението да се кандидатирам, след като години наред бях работила в медията: защото бях очаквала с всяко ново ръководство нещата да се променят към по-добро, а това не ставаше. Накрая реших повече да не чакам, а да действам, съзнавайки цялата огромна отговорност на поста генерален директор на БНР.
Сега, препрочитайки и двете си концепции, изпитвам лично удовлетворение, защото в тях съм заложила на прозрачността, като съм описала подробно как тя ще се превърне в практика, заложила съм на постоянния диалог между ръководството на медията и работещите в нея, на реалната, а не формална роля на Обществения съвет и редколегиите.
Оставам си само с личното удовлетворение, защото друг спечели конкурса за генерален директор. Станалото – станало! От няколко месеца съм щастлива с това, което правя, след като напуснах Радиото.  Мога само да кажа с абсолютна убеденост, че никога не бих допуснала да се случи това, което сега става в БНР, защото в нито един момент нямаше да прекъсна връзката си с колегите. За съжаление в т. нар. Властелин на ефира периодично се разиграва сюжетът от романа „Властелинът на пръстените” - всеки новоназначен генерален директор се променя почти до неузнаваемост, надявайки на пръста си пръстена на властта.
Та ако говорим за проблемите, срещу които колеги съвсем основателно протестират, като липса на яснота как точно се използва държавната субсидия, на какъв принцип стават назначенията на различни длъжности и др., нека напомним, че в БНР при всички досегашни ръководства е царяла непрозрачност по тези въпроси. Така че Радослав Янкулов просто имаше малшанса да опере пешкира, зацапан  още от предходниците му. Някои от тях много се обнадеждиха от създалата се кризисна ситуация в Радиото – Валери Тодоров май искрено повярва, че ще може бързо-бързо да се върне на бял кон на генералното директорско място. Заваляха изпълнени с патос публикации в новопоявилия се сайт „Обаче”, създаден като пропагандна платформа с цел бъдещото преизбиране на В.Тодоров за шеф на БНР.
Искам да разочаровам напиращия да си възвърне властта В.Тодоров, че колегите, които споделят с мен мнението си за ставащото в медията, изобщо не го припознават като желан бъдещ началник. Има хора, облагодателствани от него, които биха му се зарадвали, но с мнозинството от работещите в Радиото не е така. Те помнят и главозамайването му, и селективното му началническо поведение – към едни неоснователно свръхдобър и щедър (разбира се, с чужда пита), към други – несправедливо злобен. Но негативното явление Валери Тодоров като шеф на БНР заслужава по-обстоен анализ, за да се избегне рискът то да се повтори.
Така че периодично ще бъда на радиовълна.

А сега отново се заемам със сайта на фондацията ни „Европа и светът” www.evropaworld.eu, който от 3 дни вече е и с английска версия.