Не ми е безразлично какво става в БНР – все пак целият ми
професионален път допреди няколко месеца е минал там. Следя внимателно какво се
случва в обществената медия, има и много колеги, които споделят с мен мнението
си за ставащото.
Когато преди време разбрах, че хонорарите са намалени почти
наполовина, си направих проста сметка: бюджетът на 70-минутното ми предаване за
евроинтеграция „Европа без граници” години наред беше 35 лв. (тридесет и пет). Понякога се е случвало да получавам и 40 (четиридесет) лв., т.е. с 5 лв. бонус! На толкова е
оценено едно предаване от образователната линия в пр. „Хр.Ботев”. Значи
журналистите, правещи тези предавания, ще получават вече по 20-тина лв.
Но като си припомня, че при други ръководства на БНР през дълги
периоди бюджетът ми е бил 8 (осем) лв., си казвам, че е имало и по-мизерни
времена отсега.
Големият проблем с доходите на работещите в БНР е, че заплатите им
са като цяло много ниски и могат да се увеличат единствено чрез хонорари.
Периодично и чрез ДМС. По-нормално е човек да разчита основно на заплатата си,
а не на хонорари, защото те са непостоянна величина - при екстрена ситуация
може първо тях да орежат. Дори и без изискването за финансови съкращения,
ако човек отсъства известно време от работа и не прави материали, това веднага
се отразява отрицателно на месечния му доход.
Неслучайно и в двете концепции, с които се кандидатирах за
генерален директор на БНР през 2010 и 2013 г., бях включила повишаване на
заплатите, защото те винаги са били ниски в Радиото. Нека напомня защо
стигнах до решението да се кандидатирам, след като години наред бях работила в
медията: защото бях очаквала с всяко ново ръководство нещата да се променят към
по-добро, а това не ставаше. Накрая реших повече да не чакам, а да действам, съзнавайки
цялата огромна отговорност на поста генерален директор на БНР.
Сега, препрочитайки и двете си концепции, изпитвам лично
удовлетворение, защото в тях съм заложила на прозрачността, като съм описала
подробно как тя ще се превърне в практика, заложила съм на постоянния диалог
между ръководството на медията и работещите в нея, на реалната, а не формална
роля на Обществения съвет и редколегиите.
Оставам си само с личното удовлетворение, защото друг спечели
конкурса за генерален директор. Станалото – станало! От няколко месеца съм
щастлива с това, което правя, след като напуснах Радиото. Мога само да
кажа с абсолютна убеденост, че никога не бих допуснала да се случи това, което
сега става в БНР, защото в нито един момент нямаше да прекъсна връзката си с колегите.
За съжаление в т. нар. Властелин на ефира периодично се разиграва сюжетът от
романа „Властелинът на пръстените” - всеки новоназначен генерален директор се
променя почти до неузнаваемост, надявайки на пръста си пръстена на властта.
Та ако говорим за проблемите, срещу които колеги съвсем
основателно протестират, като липса на яснота как точно се използва държавната
субсидия, на какъв принцип стават назначенията на различни длъжности и др.,
нека напомним, че в БНР при всички досегашни ръководства е царяла непрозрачност
по тези въпроси. Така че Радослав Янкулов просто имаше малшанса да опере
пешкира, зацапан още от предходниците му. Някои от тях много се
обнадеждиха от създалата се кризисна ситуация в Радиото – Валери Тодоров май
искрено повярва, че ще може бързо-бързо да се върне на бял кон на генералното
директорско място. Заваляха изпълнени с патос публикации в новопоявилия се сайт
„Обаче”, създаден като пропагандна платформа с цел бъдещото преизбиране на
В.Тодоров за шеф на БНР.
Искам да разочаровам напиращия да си възвърне властта В.Тодоров,
че колегите, които споделят с мен мнението си за ставащото в медията, изобщо не
го припознават като желан бъдещ началник. Има хора, облагодателствани от него,
които биха му се зарадвали, но с мнозинството от работещите в Радиото не е
така. Те помнят и главозамайването му, и селективното му началническо поведение
– към едни неоснователно свръхдобър и щедър (разбира се, с чужда пита), към други – несправедливо злобен. Но
негативното явление Валери Тодоров като шеф на БНР заслужава по-обстоен анализ,
за да се избегне рискът то да се повтори.
Така че периодично ще бъда на радиовълна.
А сега отново се заемам със сайта на фондацията ни „Европа и
светът” www.evropaworld.eu, който от 3 дни вече е и с английска
версия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар