Историята с охлюва Стоимен

Кратката история с този охлюв започна снощи, когато реших, въпреки умората си, да измия боровинките, които бяхме купили от пазара, и да ги сложа в буркани, вместо да ги пъхна в хладилника, както си бяха в плика. Имала съм предчувствие! Сред боровинките намерих нещо, което първо ми заприлича на кръгло камъче, а после видях, че е охлювче. Сложих го внимателно на умивалника в кухнята и то много бързо се раздвижи, излезе от черупчицата си. Изглеждаше ми черно и неугледно, но ме умили и реших да го снимам. А снимките отблизо ми показаха колко красив е всъщност охлювът Стоимен! Вижте колко шарена и лъскава е неговата къщичка, макар това да не си личеше от пръв поглед! 

Защо го нарекохме Стоимен? Защото снощи за известно време го оставих да се разхожда спокойно по ръба на умивалника - той първо запълзя към сифона, но после бавно се завъртя на 180 градуса и се върна към мен. Затова мъжът ми го нарече Стоимен - от "стои с мен"! 

Преди да си легна, го сложих в бурканче, а на сутринта го изнесохме в двора, сред листака, където му е мястото. Признавам, че за момент ми мина мисълта да си го отглеждаме вкъщи в бурканчето, но синът ми възнегодува, че там ще бъде като пленник... 

Такава е историята с охлюва Стоимен - кратка, но с хубава поука: че може нещо да ти се стори дребно и неугледно, но ако се вгледаш в него, ще откриеш изненадваща красота. Още една причина името Стоимен да му подхожда, защото съществата като това охлювче имат различни названия, но ги обединява едно - че е лесно да ги пренебрегнеш. 

Радвам се също, че снощи не ме домързя да се занимавам с тези боровинки, сред които се беше сгушил Стоимен, и не пъхнах плика с тях в хладилника, където охлювчето сигурно щеше да замръзне. Човек трябва да вярва на вътрешното си чувство!