сряда, 27 април 2016 г.

Ще пребъде ли „Лозановщината“ в СЕМ?

И какво стана? С мои приятели и колеги бяхме единодушни кои са двете най-силни кандидатури за нови членове на СЕМ, а Народното събрание друго реши! Ти да видиш! За София Владимирова потвърждавам мнението си от вчерашния постинг в блога ми и след време ще се аргументирам защо мисля така. За г-жа Розита Еленова се разбра, че е бивш  PR на хранителния холдинг "Белла България", Министерството на транспорта и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура". Била е водеща на предаването "Звездите спят, ние не" по Канал 2001, както и на културно предаване по "7 дни". Сиреч, докоснала се е и до телевизионната журналистика! Тази нейна професионална биография предизвика у мен най-искрена усмивка, когато чух, че госпожата се е кандидатирала за член на СЕМ, а ето, че точно тя беше избрана! Далеч по-смущаващото беше, че представяйки вижданията си за развитие на СЕМ, тя наблегна на принципа „парите да следват зрителя/слушателя“ и прилагането на стандартите от частния сектор. А предстои да се избират генерални директори на обществените медии БНР и БНТ, в които пазарният подход не може да е водещ.
Та така…
И понеже вчера обещах да пиша за опасенията си да не би Лозановщината да пребъде в СЕМ, въпреки че доц.Лозанов вече, слава Богу, не е там, продължавам по темата:
Какво точно е „Лозановщината“? На първо място, говорене на красиви думи, които обикновено звучат умно, но най-често са без покритие. На такова нещо му се казва пустословие или „Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря!“ А какво точно правеше доц. Лозанов като председател на СЕМ? Най-вече се съобразяваше с конюнктурата. Стремеше да се улови и най-лекия полъх на вятъра в дадена посока и да следва този полъх. Нюх се иска за това, безспорно! Но и този, който умее добре да нюха, може да се окаже подведен. Така стана при избора на Радослав Янкулов за ген.директор на БНР през 2013 г. По-късно доц. Лозанов не можеше да се начуди как така се получи конфликтът между Янкуловото ръководство и подчинените му. В интервю за transmedia.bg от 25.06.2015 г., доцентът, тогава все още председател  на СЕМ, доверява какви очаквания е имал относно Янкулов: … хората да го приемат с радост. Може и да не е най-големият управленец, но поне няма да управлява в конфликт. Така че това конфликтно развитие сега е далеч от първоначалната ми представа…“ В същото интервю доц. Лозанов е още по-конкретен: „..на изслушването му дойдоха застъпници на Радко, като например Лили Маринкова, другите кандидати също имаха свои застъпници. И аз нямах чувството, че изборът ни може да доведе до криза. Така че това, което се случва в момента, е непредвидимо развитие от гледна точка на онзи конкурс отпреди две години.“
Всъщност, било е много лесно да се предвиди, че при толкова слаба концепция, като тази на Р.Янкулов, както и при толкова неубедителното му представяне при събеседването със СЕМ (видно от протокола от 23.05.2013 г.), не е имало начин той да стане добър ръководител на Радиото. В случая от основно значение в полза на Радко явно се е оказало присъствието на застъпници „като например Лили Маринкова“, защото то е подсказвало, че в БНР не би имало протести, ако Радко бъде избран. (То пък какво се получи!) Естествено, такъв аргумент не може да бъде представен като основен, затова като извинение на лошия си избор доц. Лозанов във вече цитираното интервю за transmedia.bg за пореден път си криви душата: „Радко Янкулов беше най-перспективната възможност. Това не е оценка въобще и по принцип, а в границите на един конкурс. Ако някой твърди друго, трябва да посочи кой от участниците в конкурса е трябвало да бъде избран.“ Вече и друг път съм писала в блога си, че след конкурса ми беше интересно да прочета концепциите на останалите участници. Без никакво съмнение, тази на Янкулов е най-бедната откъм идеи. Така че твърдението на доцента, че Радко бил „най-перспективната възможност“ е клевета по отношение на всички други кандидати през 2013 г.
Но прегрешението да се съобразява с външни фактори и дори с натиск, доц. Лозанов си позволи и при преизбирането на Валери Тодоров за ген.директор през 2010 г. Тогава, говорейки с гордост, че не се е поддал на никакви политически влияния при повторния избор на В.Тодоров, доцентът споделя: „Искам да кажа, че в тази процедура имаше един единствен натиск. Това беше натиска, който оказваше колегията от националното радио в полза на Валерий Тодоров. Как оценяваме този натиск, това е отделен въпрос. За мен той е полезен, защото винаги съм настоявал за това Съветът да взима своите решения в такъв диалог с колегията, засегнати от тях. Може да има хора в радиото да мислят друго, но те не го казаха, въпреки че направихме всичко необходимо, за да има и място, и време, където да говорят. Липсваха ми гласовете, например, на емблематични журналисти от радиото като Петър Волгин или Силвия Великова. Те какво мислеха за бъдещия директор? Иска ми се да  предполагам, че също са подкрепяли Валерий Тодоров, щом не са казали друго. А също и останалите журналисти. На срещите бяха повече хора от административната йерархия… Така или иначе, ако е имало такива, които са си мълчали от страх, трябва да знаят, че всеки страх си има цена. И в 2010 година цената на страха се нарича Валерий Тодоров.“
         Приведох този дълъг цитат от протокола на СЕМ от 28.05.2010 г., защото предпочитам, описвайки „Лозановщината“ да не използвам епитети, а да представям собствените думи на бившия председател на СЕМ. И при избора през 2010 г. той е настройвал сетивата си, за да долови „народните“ настроения. А какво ли ще кажат за новия генерален директор Петър Волгин и Силвия Великова? – питаше се тогава Лозанов.  Колко екзистенциален въпрос, наистина! Ами направо да беше поставил като най-важно условие пред всички кандидати за генерални директори на БНР първо да се допитат до Волгин и Великова и едва ако са получили карт бланш от тях двамата, да подават документите си. Сега ще отворя една много голяма скоба. (Аз, например, нито през 2010, нито през 2013 г. се допитах до тези двама „емблематични журналисти“ от БНР… и не спечелих конкурса. Нещо повече, през 2013 г., след като се разбра, че се кандидатирам за втори път, при мен дойде колега и ми донесе хабер: „Силвия Великова е казала, че, ако изберат човек от пр. „Хр.Ботев“, ще стачкуват!“ Тъй като аз работех в пр. „Хр.Ботев“ и заплахата явно се отнасяше и до мен, му отговорих: „Да стачкуват! Хайде да видим как ще обосноват този път протеста си, защото изборът ми очевидно не би бил политически, за какъвто през 2001 г. стачкуващите обявиха избора на Иван Бориславов!“ Тогава не се разколебах от потенциалната заплаха на „емблематичните“ протестиращи в БНР отново да се вдигнат на бунт и се явих на конкурса. Само че доц. Лозанов явно вече беше уведомен, че не съм „нашият кандидат“ и когато при събеседването ми членовете на СЕМ в един момент спонтанно превъзмогнаха предубеждението си към мен и се заслушаха в идеите ми за Радиото, доц. Лозанов набързо и категорично ги приземи и им подсказа да не се поддават на емоции, защото не аз съм подходящият избор. Точно тогава ме попита: „Мислите ли, че колегията ще ви приеме?“  Отговорих утвърдително, тъй като имах предвид колегите от БНР, които наистина ме подкрепяха, но със сигурност между тях не са били Силвия Великова и Петър Волгин. Затова, въпреки утвърдителния ми отговор, доц. Лозанов побърза да приключи събеседването с мен. Дори не даде възможност да ми бъдат задавани въпроси от присъстващите, с което за пореден път наруши принципа на равнопоставеност на всички кандидати.)    
Но да се върна на преизбирането на В.Тодоров през 2010 г. С верния си нюх тогава доцентът беше забелязал, че мощната подкрепа от колегията в БНР за Валери Тодоров е предимно от хора в административната йерархия, т.е. най-облагодетелстваните от гендира, тези, на които той даде високи заплати и власт. Доцентът е усетил правилно също така, че останалите работещи в БНР са си мълчали от страх – действително, страшничко си беше да те нарочи Валери Тодоров! Бял ден не виждаше нароченият – знам го от личен опит! И все пак доц. Лозанов се беше поддал на натиска на обединената около В.Тодоров администрация. Като аргумент за преизбирането му обаче за пред хората тогава беше изтъкната „блестящата“ му концепция. Ако си направите труда да прочетете целия цитиран по-горе протокол от  28.05.2010 г., ще видите как членовете на регулаторния орган буквално се надпреварват кой по-красноречиво да я похвали, втренчват се в детайлите й, търсят в тях дълбок смисъл… Истината е, че „визионерската“ концепция на В.Тодоров от 2010 г. беше пълна най-вече с чуждици, целящи да покажат терминологичната му компетентност. В нея става дума за „ребрандинга на националните програми и след рестайлинга на логото на БНР“, или пък занова софтуертна контент-навигация на програмите и предаванията“ и т.н.! А иначе в съдържанието си Валеритодоровата концепция от 2010 г. беше пълна със самохвални констатации за постигнатото от него през първия му мандат и с хаотично нахвърляни радиомечти на килограм, много от които не се и осъществиха. Но за това ще пиша в предстоящата си публикация „Защо Валери Тодоров не е спасителят на БНР“.
         Преизбирането на В.Тодоров за втори мандат беше също толкова голяма грешка, както и изборът на Р.Янкулов през 2013г., но те се случиха най-вече заради нюхането на доц. Лозанов какво ще каже "емблематичната" колегия в БНР. А обикновено се чува какво казват най-напористите в отстояването на личния си интерес, те са най-гласовити. Така че, не това трябва да бъде подходът при избор на нов генерален директор на медията, а стойностната концепция, богатата професионална биография и правилната оценка на самата личност на кандидата.
Искаше ми се да се надявам, че новоизбраните двама членове на СЕМ ще се ръководят най-вече от това, а няма да се поддават на какъвто и да било външен натиск. Защото държим да живеем в демокрация, а не в охлокрация, т.е. власт на тълпата - под тълпа разбирам хора, водени от някаква своя емоция, която често ги заслепява. Искаше ми се да се надявам, но… както припомня в. „Капитал“ от днес, избраната София Владимирова гласува през 2013 г. Радослав Янкулов да стане ген.директор на БНР. Аз пък ще припомня, че тя гласува и за преизбирането на Валери Тодоров през 2010 г. – един също толкова несполучлив избор…
Та да видим какво ще стане на конкурса за шеф на БНР през тази година… ще наблюдаваме, ще коментираме, ще пишем!

To be continued…
        
        


вторник, 26 април 2016 г.

Отговорността на СЕМ

Утре Народното събрание би трябвало да избере двама нови членове на СЕМ от своята квота на мястото на Анна Хаджиева и доц. Георги Лозанов. Гледах по БНТ2 изслушването на шестимата кандидати за СЕМ на 21 април. Много силно се представиха Иво Драганов и Васил Чобанов – не споменавам кои парламентари групи са ги номинирали, защото за мен това не е важно. И двамата са професионалисти с богат опит и отлична квалификация, а и откроиха важни приоритети за усъвършенстване на работата в регулаторния орган. Кин Стоянов отправи много точни критики към досегашни практики в СЕМ, но по-неясни ми се сториха вижданията му за бъдещето. Освен това е толкова отявлен поддръжник на Валери Тодоров, че вероятно ще настоява на всяка цена той да бъде преизбран за трети мандат, а от това нищо добро няма да произлезе за БНР.  Хубави предложения даде София Владимирова, особено за адекватното вписване на електронните ни медии в най-напредничавите съвременни тенденции и използването на новите технологии. Имам приятни впечатления от София Владимирова, защото тя беше в състава на СЕМ при изслушванията ми в конкурса за генерален директор през 2010 и 2013 г. Познавам я и от изказванията й на заседания на регулаторния орган, защото редовно чета протоколите от тях. Безпокои ме само, че е твърде деликатен човек и не би имала силата да защити мнението си, ако то не съвпада с това на по-безапелационни нейни колеги. За останалите двама кандидати бих казала само, че те със сигурност са стойностни хора, но мисля, че други са по-добри от тях в конкретния случай.
Не си поставям за цел да анализирам подробно изслушването на шестимата кандидати, нито пък да натрапвам личното си мнение за тях. Искрено се надявам обновеният СЕМ да избере нов генерален директор на БНР въз основа на много добра концепция, впечатляваща професионална биография, убедително представяне при събеседването. Другата ми надежда е, че СЕМ по-малко ще се влияе от странични фактори като спонтанно сформирани групи за подкрепа и натиск в полза на един или друг – те може да свидетелстват за популярност, но обикновено са съставени от хора, незапознати със спецификата на радиото като медия. Обновеният СЕМ би трябвало да има професионалната подготовка, за да направи точния избор, и самочувствието да го отстоява, дори и ако се породят недоволства, защото в БНР не може да се угоди на всички, затова пък има хора, които от години са свикнали само на тях да се угажда и те държат да не губят това свое елитарно право.
Дано никога повече член на СЕМ не зададе на някой от кандидатите въпроса, който ми зададе доц. Лозанов през 2013 г.: „Мислите ли, че колегията ще ви приеме?“ Тогава отговорих утвърдително, но такъв въпрос е недопустим. Има хора в БНР, които, ако преценят, че някой нов генерален директор няма да се съобразява с тях, ще са готови и на бунт да се вдигнат, но това не значи, че този човек няма да си е на мястото като ръководител, стига да е показал достойнствата, които изброих по-горе. Същевременно се надявам СЕМ да се отнесе с еднакво уважение към всички кандидати, да не си позволява предварителни изявления, че има фаворити, както правеше бившият председател доц. Лозанов и с това нарушаваше изискването за обективност и равнопоставеност в конкурса. 
Ние, хората с по-дълъг житейски опит, си спомняме, че в началото на 90-те г. на миналия век имаше една еуфория подчинените да си избират началниците. Гласуваха за най-симпатичния, според тях, колега, а после той често се оказваше без качества на ръководител или пък като началник ставаше по-малко симпатичен. Това не беше верният подход при назначаване на висок пост и не бива да се връщаме към него. Обновеният СЕМ трябва да има не само компетентността за подбере най-добрия кандидат, но и доблестта да го представи пред работещите в БНР и публично да обяви аргументите си за този избор. Не така стана след като Радослав Янкулов спечели конкурса през 2013 г. Очаквахме доц. Лозанов или друг представител на СЕМ да дойде и да каже защо точно Радко, а не някой друг. Това не се случи. Радко ни бе представен официално от своя предшественик Валери Тодоров, който се държеше така, като че ли само временно напуска височайшето място и то си е негово по принцип. Георги Лозанов тогава очебийно дезертира от първата среща на Р.Янкулов с колегията. Може би доцентът е бил гузен да ни погледне в очите.

С други думи, надявам се обновеният СЕМ да преодолее „Лозановщината“, защото перманентно преизбираният председател се беше превърнал в камертон, който задаваше основния тон, а останалите му колеги обикновено пригласяха в унисон!  
Но за „Лозановщината“ ще пиша отделно.


събота, 16 април 2016 г.

Страничен поглед към предстоящия конкурс за шеф на БНР

Когато си тръгнах от БНР преди година и половина, споделих с колеги, че ще се явя на следващия конкурс за генерален директор. До последния момент си мислех да го направя, макар че, докато се точеха дните на протестите срещу Радослав Янкулов, осъзнавах в колко трудна ситуация ще се окаже новият ръководител на медията.
В крайна сметка, не подадох документите си по няколко съществени причини. Първата е, че, преглеждайки концепциите, с които се включих в този конкурс през 2010 и 2013 г., осъзнах, че всичко, което съм заложила в тях, така и не стана реалност в БНР. А новите ми идеи биха могли да се осъществят само на основата на вече достигнат етап в развитието на общественото радио. Пълната прозрачност в действията на ръководството, постоянният му диалог с работещите в БНР, които предлагах и в двете си концепции, така и не станаха факт. Да не говорим за целенасоченото използване на социалните медии за популяризирането на радиопрограмите, на което отделих основно място преди 3 г. и което тогавашният председател на СЕМ доц. Лозанов определи като „идеи за далечното бъдеще“. Той така и не беше разбрал, че далечното за него бъдеще отдавна е всекидневие във водещите европейски медии. С други думи, в новата си концепция аз трябваше да преповторя част от предишните две. Това обаче със сигурност щеше да бъде възприето като недостатък от оценяващите. През 2013 г., например, една от членките на СЕМ ме поздрави, че съм представила концепция, различна от тази, с която кандидатствах през 2010 г., а сега нямаше как да избегна повторенията.         
По-съществената причина да не се явя на конкурса е, че сред имената на евентуалните кандидати, за които се заговори в публичното пространство, аз открих точния човек, който би се справил със сложната ситуация в БНР в момента. С професионалния си опит и качествата си той има всички шансове да изведе медията от кризата. Прецених, че е излишно да правя калабалък сред кандидатите, при положение, че най-искрено предпочитам конкурса да го спечели той, а не аз. В момента няма да споменавам името на моя фаворит – скоро ще го направя. Сред 13-те кандидати, които се включват в конкурса, има няколко, на които симпатизирам. Сред тях определено не са двамата бивши генерални директори Валери Тодоров и Александър Велев, защото като дългогодишен радиоработник съм била свидетел, а и потърпевш от техните началнически похвати.
Тук стигам до третата причина, поради която реших да не се включа в този конкурс. Като кандидат аз не бих имала моралното право да обсъждам останалите участници в конкурса, защото е некрасиво да посочваш плюсовете и минусите на конкурентите си в едно състезание. Сега обаче мога да изказвам мнение, защото съм само страничен наблюдател, и то с 39-годишен стаж в БНР. Така че, покрай останалите си ангажименти, през следващите седмици ще следя и ще коментирам темата за конкурса за генерален директор на общественото радио.
И накрая ще посоча още една причина да се откажа от намерението си да се кандидатирам за високия пост: това, което правя в момента във фондацията ни и нейния сайт, напълно ме удовлетворява. Всъщност, за мен тази причина е първа по важност.   


 To be continued


понеделник, 11 април 2016 г.

Особеностите в конкурса за ген.директор на БНР 2016

Първата особеност, която забелязах, беше, че когато един от кандидатите за поста генерален директор на БНР обяви във Фейсбук намерението си да участва в конкурса, моментално под постинга му се насъбраха лайкове и за кратко време достигнаха над 1300. Това не е учудващо, защото става дума за популярния журналист Петър Волгин. Същевременно електронното издание „Поглед“, харесвано от левия електорат, влезе в ролята на пиар и публикува постинга на Волгин под заглавие: „Ще подкрепите ли? Петър Волгин се кандидатира за генерален директор на БНР“
За да не остане никакво съмнение, че лявото e-издание съдейства на Волгин в неговото намерение да оглави БНР, в края на публикацията има следната бележка „От редакцията на Поглед.инфо: Мненията и предложенията си  пишете и тук в "Коментари". Те ще бъдат предадени на г-н Волгин. Вашата подкрепа с "ДА" и "Подкрепям" ще бъде неоценима за екипа, който се нагърбва с тази нелека задача!? Споделяйте с приятели!? Източник: Поглед.инфо“. Така за първи път медия с недвусмислена политическа ориентариция открито се зае да организира кампания в полза на определен участник в предстоящия конкурс.
Нещата отидоха още по-далече, когато беше лансирана и петиция в подкрепа на Волгин, с което феновете на кандидата въведоха и елемента ултимативност в предизборната битка.  
Нямаше да се изненадам, ако след време се бяха появили и билбордове (не е късно да се появят!), приканващи обществеността да подкрепи Волгин за генерален директор на БНР. Със сигурност билбордовете не биха представлявали финансов проблем за екипа на съответния кандидат, като се вземе предвид на колко луксозна хартия се печати списанието „А-specto”, в чийто екип е Волгин.
В един момент обаче еуфорията около Волгиновата кандидатура рязко спадна, когато друг популярен колега от гилдията, Петър Пунчев, известен не само с високопрофесионалните си журналистически изяви, а и с богатия си мениджърски опит при създаване и ръководене на медии, също официално потвърди, че ще се кандидатира за поста. Впоследствие феновете и на този кандидат проявиха инициативност и създадоха обществен комитет в негова подкрепа. В списъка на комитета фигурират имената на стойностни и уважавани личности, но определено има и такива, които залагат на силната му кандидатура, за да им послужи като евентуална ракета носител за връщане в БНР.
Да не забравяме Обаче, че месеци по-рано се появи друга нова форма за предизборна борба – електронното издание „Обаче“, създадено от кръга на Валери Тодоров с идеята да отвоюва отново за бившия генерален директор на медията поста, за който той явно мисли, че има най-много качества. В публикациите си „Обаче“ громеше настървено настоящото ръководство на БНР и го заклеймаваше за грехове, допускани без никакъв свян и от самия валеридоторов екип по време на двумандатното му властване. 
Та ето това са спонтанно появилите се нововъведения в предизборната кампания за генерален директор на БНР през 2016 г.: събиране на лайкове във Фейсбук, откровено политически оцветен пиар и петиция за един от кандидатите, обществен комитет за друг кандидат, както и специално електронно издание, създадено, за да обслужва властовите амбиции на трети, все още необявил се, но сигурен участник в тазгодишния конкурс… Въпросът е доколко новите форми на подкрепа ще повлияят при избора, който ще направи СЕМ.
И тук вече идва изключително важният въпрос за някои малки, но много знакови промени в условията на тазгодишния конкурс. Две от промените са положителни: за първи път изрично е вписано, че в концепцията, с която се кандидатират за поста, участниците в конкурса трябва да представят анализ на актуалната ситуация в БНР и да предложат конкретни мерки за надграждане (ако я намират за положителна) или за реформи. Другата важна нова подробност е, че личната мотивация и аргументация на кандидата за участие в конкурса за генерален директор вече трябва да бъде неразделна част от самата му концепция, а не отделно написано изявление. От мой личен опит знам, че досега тази писмено представена лична мотивация беше чиста формалност и СЕМ досега не й е отдавал никакво значение при избора. А мотивацията да се явиш на такъв конкурс е изключително важна.
Има обаче една озадачаваща новост в критериите за оценка на кандидатите. През 2010 и 2013 г. сред най-важните от тях беше: „2. Виждане за мястото и ролята на българската национална култура и идентичност с оглед членството на България в ЕС“. През 2016 г. този критерий е редактиран така: „Виждане за мястото и ролята на българската национална култура и идентичност в програмите на БНР“. Човек основателно може да се замисли членството на България в ЕС под въпрос ли е, та вече не е сред критериите за оценка в конкурса за ръководител на обществената медия. В протокола от заседанието на СЕМ от 22 март т.г. е вписано, че предложението да отпадне частта, свързана с ЕС, е направено от Анюта Асенова. Липсва (поне в протокола я няма) каквато и да било аргументация за тази промяна, нито пък е регистрирано някакво обсъждане от страна на другите двама членове на СЕМ, участвали в това заседание, Мария Стоянова и Иво Атанасов. Вярно е, че в момента Европейският съюз изживява трудни моменти, но не прибързва ли твърде много СЕМ да се абстрахира от членството ни в този съюз. Точно през следващите години на БНР ще му е нужно ръководство, което трябва да е напълно наясно със ставащото в ЕС, за да се ориентира в сложните процеси, които в момента протичат в Евросъюза, и да организира адекватното им отразяване в радиоефира. Засега няма да ви занимавам с предположенията си дали пък това префасониране на въпросния критерий за оценка не е заради един от кандидатите за генерален директор, който е с нескрита проруска ориентация и не показва особени симпатии към ЕС.
Друга новост в критериите за оценка е, че от тях отпада „Обществена подкрепа. Мнения, становища и оценки от гражданския сектор“. В условията за конкурса това е останало като възможност, но явно не е от особено значение за оценяването на кандидата. За сметка на това обаче отново Анюта Асенова на заседанието на СЕМ на 22 март предлага към точката за избора на генерален директор да бъде изрично записано: “Преди гласуването СЕМ изслушва становища на журналистите от БНР във връзка с протеклото събеседване и за класирането на кандидатите.” Слава богу, това предложение е отпаднало. Иначе наистина кандидатът, събрал най-напористите радиожурналисти в своя подкрепа, би имал най-големи шансове. И тъй като веднага се сещам кой би събрал точно такава група свои поддръжници, наистина сериозно се замислям дали членката на СЕМ с изтекъл мандат Анюта Асенова не работи в полза на определен кандидат. За нея няма проблем, дори да е пристрастна – до края на април ще бъде избрано новото попълнение на регулаторния орган и г-жа Асенова ще го напусне, така че няма да участва в избора, но пък поне се е постарала да внесе промени в условията на конкурса, удобни за един от кандидатите.  

Колкото до изискването за управленски опит, то не е нещо ново в критериите за оценка на желаещите да оглавят БНР, но вече е уточнено, че управленският стаж трябва да е 3 години. Доста обтекаем критерий, впрочем, защото не е изяснено до каква степен в административната йерархия трябва да е достигал кандидатът, за да бъде определен като опитен управленец. А и самият факт, че си заемал висока административна длъжност, невинаги означава, че си бил добър ръководител. Много примери в историята на БНР доказват точно обратното.