Особеностите в конкурса за ген.директор на БНР 2016

Първата особеност, която забелязах, беше, че когато един от кандидатите за поста генерален директор на БНР обяви във Фейсбук намерението си да участва в конкурса, моментално под постинга му се насъбраха лайкове и за кратко време достигнаха над 1300. Това не е учудващо, защото става дума за популярния журналист Петър Волгин. Същевременно електронното издание „Поглед“, харесвано от левия електорат, влезе в ролята на пиар и публикува постинга на Волгин под заглавие: „Ще подкрепите ли? Петър Волгин се кандидатира за генерален директор на БНР“

За да не остане никакво съмнение, че лявото e-издание съдейства на Волгин в неговото намерение да оглави БНР, в края на публикацията има следната бележка „От редакцията на Поглед.инфо: Мненията и предложенията си  пишете и тук в "Коментари". Те ще бъдат предадени на г-н Волгин. Вашата подкрепа с "ДА" и "Подкрепям" ще бъде неоценима за екипа, който се нагърбва с тази нелека задача!? Споделяйте с приятели!? Източник: Поглед.инфо“. Така за първи път медия с недвусмислена политическа ориентариция открито се зае да организира кампания в полза на определен участник в предстоящия конкурс.

Нещата отидоха още по-далече, когато беше лансирана и петиция в подкрепа на Волгин, с което феновете на кандидата въведоха и елемента ултимативност в предизборната битка.  

Нямаше да се изненадам, ако след време се бяха появили и билбордове (не е късно да се появят!), приканващи обществеността да подкрепи Волгин за генерален директор на БНР. Със сигурност билбордовете не биха представлявали финансов проблем за екипа на съответния кандидат, като се вземе предвид на колко луксозна хартия се печати списанието „А-specto”, в чийто екип е Волгин.

В един момент обаче еуфорията около Волгиновата кандидатура рязко спадна, когато друг популярен колега от гилдията, Петър Пунчев, известен не само с високопрофесионалните си журналистически изяви, а и с богатия си мениджърски опит при създаване и ръководене на медии, също официално потвърди, че ще се кандидатира за поста. Впоследствие феновете и на този кандидат проявиха инициативност и създадоха обществен комитет в негова подкрепа. В списъка на комитета фигурират имената на стойностни и уважавани личности, но определено има и такива, които залагат на силната му кандидатура, за да им послужи като евентуална ракета носител за връщане в БНР.

Да не забравяме Обаче, че месеци по-рано се появи друга нова форма за предизборна борба – електронното издание „Обаче“, създадено от кръга на Валери Тодоров с идеята да отвоюва отново за бившия генерален директор на медията поста, за който той явно мисли, че има най-много качества. В публикациите си „Обаче“ громеше настървено настоящото ръководство на БНР и го заклеймаваше за грехове, допускани без никакъв свян и от самия валеридоторов екип по време на двумандатното му властване. 

Та ето това са спонтанно появилите се нововъведения в предизборната кампания за генерален директор на БНР през 2016 г.: събиране на лайкове във Фейсбук, откровено политически оцветен пиар и петиция за един от кандидатите, обществен комитет за друг кандидат, както и специално електронно издание, създадено, за да обслужва властовите амбиции на трети, все още необявил се, но сигурен участник в тазгодишния конкурс… Въпросът е доколко новите форми на подкрепа ще повлияят при избора, който ще направи СЕМ.

И тук вече идва изключително важният въпрос за някои малки, но много знакови промени в условията на тазгодишния конкурс. Две от промените са положителни: за първи път изрично е вписано, че в концепцията, с която се кандидатират за поста, участниците в конкурса трябва да представят анализ на актуалната ситуация в БНР и да предложат конкретни мерки за надграждане (ако я намират за положителна) или за реформи. Другата важна нова подробност е, че личната мотивация и аргументация на кандидата за участие в конкурса за генерален директор вече трябва да бъде неразделна част от самата му концепция, а не отделно написано изявление. От мой личен опит знам, че досега тази писмено представена лична мотивация беше чиста формалност и СЕМ досега не й е отдавал никакво значение при избора. А мотивацията да се явиш на такъв конкурс е изключително важна.

Има обаче една озадачаваща новост в критериите за оценка на кандидатите. През 2010 и 2013 г. сред най-важните от тях беше: „2. Виждане за мястото и ролята на българската национална култура и идентичност с оглед членството на България в ЕС“. През 2016 г. този критерий е редактиран така: „Виждане за мястото и ролята на българската национална култура и идентичност в програмите на БНР“. Човек основателно може да се замисли членството на България в ЕС под въпрос ли е, та вече не е сред критериите за оценка в конкурса за ръководител на обществената медия. В протокола от заседанието на СЕМ от 22 март т.г. е вписано, че предложението да отпадне частта, свързана с ЕС, е направено от Анюта Асенова. Липсва (поне в протокола я няма) каквато и да било аргументация за тази промяна, нито пък е регистрирано някакво обсъждане от страна на другите двама членове на СЕМ, участвали в това заседание, Мария Стоянова и Иво Атанасов. Вярно е, че в момента Европейският съюз изживява трудни моменти, но не прибързва ли твърде много СЕМ да се абстрахира от членството ни в този съюз. Точно през следващите години на БНР ще му е нужно ръководство, което трябва да е напълно наясно със ставащото в ЕС, за да се ориентира в сложните процеси, които в момента протичат в Евросъюза, и да организира адекватното им отразяване в радиоефира. Засега няма да ви занимавам с предположенията си дали пък това префасониране на въпросния критерий за оценка не е заради един от кандидатите за генерален директор, който е с нескрита проруска ориентация и не показва особени симпатии към ЕС.

Друга новост в критериите за оценка е, че от тях отпада „Обществена подкрепа. Мнения, становища и оценки от гражданския сектор“. В условията за конкурса това е останало като възможност, но явно не е от особено значение за оценяването на кандидата. За сметка на това обаче отново Анюта Асенова на заседанието на СЕМ на 22 март предлага към точката за избора на генерален директор да бъде изрично записано: “Преди гласуването СЕМ изслушва становища на журналистите от БНР във връзка с протеклото събеседване и за класирането на кандидатите.” Слава богу, това предложение е отпаднало. Иначе наистина кандидатът, събрал най-напористите радиожурналисти в своя подкрепа, би имал най-големи шансове. И тъй като веднага се сещам кой би събрал точно такава група свои поддръжници, наистина сериозно се замислям дали членката на СЕМ с изтекъл мандат Анюта Асенова не работи в полза на определен кандидат. За нея няма проблем, дори да е пристрастна – до края на април ще бъде избрано новото попълнение на регулаторния орган и г-жа Асенова ще го напусне, така че няма да участва в избора, но пък поне се е постарала да внесе промени в условията на конкурса, удобни за един от кандидатите.  

Колкото до изискването за управленски опит, то не е нещо ново в критериите за оценка на желаещите да оглавят БНР, но вече е уточнено, че управленският стаж трябва да е 3 години. Доста обтекаем критерий, впрочем, защото не е изяснено до каква степен в административната йерархия трябва да е достигал кандидатът, за да бъде определен като опитен управленец. А и самият факт, че си заемал висока административна длъжност, невинаги означава, че си бил добър ръководител. Много примери в историята на БНР доказват точно обратното.