Когато
си тръгнах от БНР преди година и половина, споделих с колеги, че ще
се явя на следващия конкурс за генерален директор. До последния
момент си мислех да го направя, макар че, докато се точеха дните на протестите
срещу Радослав Янкулов, осъзнавах в колко трудна ситуация ще се окаже новият ръководител
на медията.
В
крайна сметка, не подадох документите си по няколко съществени причини. Първата
е, че, преглеждайки концепциите, с които се включих в този конкурс през 2010 и
2013 г., осъзнах, че всичко, което съм заложила в тях, така и не стана реалност
в БНР. А новите ми идеи биха могли да се осъществят само на основата на вече
достигнат етап в развитието на общественото радио. Пълната прозрачност в
действията на ръководството, постоянният му диалог с работещите в БНР, които
предлагах и в двете си концепции, така и не станаха факт. Да не говорим за целенасоченото
използване на социалните медии за популяризирането на радиопрограмите, на което
отделих основно място преди 3 г. и което тогавашният председател на СЕМ доц.
Лозанов определи като „идеи за далечното бъдеще“. Той така и не беше разбрал,
че далечното за него бъдеще отдавна е всекидневие във водещите европейски медии.
С други думи, в новата си концепция аз трябваше да преповторя част от
предишните две. Това обаче със сигурност щеше да бъде възприето като недостатък
от оценяващите. През 2013 г., например, една от членките на СЕМ ме поздрави, че
съм представила концепция, различна от тази, с която кандидатствах през 2010
г., а сега нямаше как да избегна повторенията.
По-съществената
причина да не се явя на конкурса е, че сред имената на евентуалните кандидати, за
които се заговори в публичното пространство, аз открих точния човек, който би
се справил със сложната ситуация в БНР в момента. С професионалния си опит и
качествата си той има всички шансове да изведе медията от кризата. Прецених, че
е излишно да правя калабалък сред кандидатите, при положение, че най-искрено предпочитам
конкурса да го спечели той, а не аз. В момента няма да споменавам името на моя
фаворит – скоро ще го направя. Сред 13-те кандидати, които се включват в конкурса,
има няколко, на които симпатизирам. Сред тях определено не са двамата бивши
генерални директори Валери Тодоров и Александър Велев, защото като дългогодишен
радиоработник съм била свидетел, а и потърпевш от техните началнически похвати.
Тук
стигам до третата причина, поради която реших да не се включа в този конкурс.
Като кандидат аз не бих имала моралното право да обсъждам останалите участници
в конкурса, защото е некрасиво да посочваш плюсовете и минусите на конкурентите
си в едно състезание. Сега обаче мога да изказвам мнение, защото съм само страничен
наблюдател, и то с 39-годишен стаж в БНР. Така че, покрай останалите си
ангажименти, през следващите седмици ще следя и ще коментирам темата за
конкурса за генерален директор на общественото радио.
И
накрая ще посоча още една причина да се откажа от намерението си да се
кандидатирам за високия пост: това, което правя в момента във фондацията ни и
нейния сайт, напълно ме удовлетворява. Всъщност, за мен тази причина е първа по
важност.
To be continued
Няма коментари:
Публикуване на коментар