вторник, 26 април 2016 г.

Отговорността на СЕМ

Утре Народното събрание би трябвало да избере двама нови членове на СЕМ от своята квота на мястото на Анна Хаджиева и доц. Георги Лозанов. Гледах по БНТ2 изслушването на шестимата кандидати за СЕМ на 21 април. Много силно се представиха Иво Драганов и Васил Чобанов – не споменавам кои парламентари групи са ги номинирали, защото за мен това не е важно. И двамата са професионалисти с богат опит и отлична квалификация, а и откроиха важни приоритети за усъвършенстване на работата в регулаторния орган. Кин Стоянов отправи много точни критики към досегашни практики в СЕМ, но по-неясни ми се сториха вижданията му за бъдещето. Освен това е толкова отявлен поддръжник на Валери Тодоров, че вероятно ще настоява на всяка цена той да бъде преизбран за трети мандат, а от това нищо добро няма да произлезе за БНР.  Хубави предложения даде София Владимирова, особено за адекватното вписване на електронните ни медии в най-напредничавите съвременни тенденции и използването на новите технологии. Имам приятни впечатления от София Владимирова, защото тя беше в състава на СЕМ при изслушванията ми в конкурса за генерален директор през 2010 и 2013 г. Познавам я и от изказванията й на заседания на регулаторния орган, защото редовно чета протоколите от тях. Безпокои ме само, че е твърде деликатен човек и не би имала силата да защити мнението си, ако то не съвпада с това на по-безапелационни нейни колеги. За останалите двама кандидати бих казала само, че те със сигурност са стойностни хора, но мисля, че други са по-добри от тях в конкретния случай.
Не си поставям за цел да анализирам подробно изслушването на шестимата кандидати, нито пък да натрапвам личното си мнение за тях. Искрено се надявам обновеният СЕМ да избере нов генерален директор на БНР въз основа на много добра концепция, впечатляваща професионална биография, убедително представяне при събеседването. Другата ми надежда е, че СЕМ по-малко ще се влияе от странични фактори като спонтанно сформирани групи за подкрепа и натиск в полза на един или друг – те може да свидетелстват за популярност, но обикновено са съставени от хора, незапознати със спецификата на радиото като медия. Обновеният СЕМ би трябвало да има професионалната подготовка, за да направи точния избор, и самочувствието да го отстоява, дори и ако се породят недоволства, защото в БНР не може да се угоди на всички, затова пък има хора, които от години са свикнали само на тях да се угажда и те държат да не губят това свое елитарно право.
Дано никога повече член на СЕМ не зададе на някой от кандидатите въпроса, който ми зададе доц. Лозанов през 2013 г.: „Мислите ли, че колегията ще ви приеме?“ Тогава отговорих утвърдително, но такъв въпрос е недопустим. Има хора в БНР, които, ако преценят, че някой нов генерален директор няма да се съобразява с тях, ще са готови и на бунт да се вдигнат, но това не значи, че този човек няма да си е на мястото като ръководител, стига да е показал достойнствата, които изброих по-горе. Същевременно се надявам СЕМ да се отнесе с еднакво уважение към всички кандидати, да не си позволява предварителни изявления, че има фаворити, както правеше бившият председател доц. Лозанов и с това нарушаваше изискването за обективност и равнопоставеност в конкурса. 
Ние, хората с по-дълъг житейски опит, си спомняме, че в началото на 90-те г. на миналия век имаше една еуфория подчинените да си избират началниците. Гласуваха за най-симпатичния, според тях, колега, а после той често се оказваше без качества на ръководител или пък като началник ставаше по-малко симпатичен. Това не беше верният подход при назначаване на висок пост и не бива да се връщаме към него. Обновеният СЕМ трябва да има не само компетентността за подбере най-добрия кандидат, но и доблестта да го представи пред работещите в БНР и публично да обяви аргументите си за този избор. Не така стана след като Радослав Янкулов спечели конкурса през 2013 г. Очаквахме доц. Лозанов или друг представител на СЕМ да дойде и да каже защо точно Радко, а не някой друг. Това не се случи. Радко ни бе представен официално от своя предшественик Валери Тодоров, който се държеше така, като че ли само временно напуска височайшето място и то си е негово по принцип. Георги Лозанов тогава очебийно дезертира от първата среща на Р.Янкулов с колегията. Може би доцентът е бил гузен да ни погледне в очите.

С други думи, надявам се обновеният СЕМ да преодолее „Лозановщината“, защото перманентно преизбираният председател се беше превърнал в камертон, който задаваше основния тон, а останалите му колеги обикновено пригласяха в унисон!  
Но за „Лозановщината“ ще пиша отделно.


Няма коментари:

Публикуване на коментар