Напоследък
четох толкова лоши неща за отминаващата 2016 г., че би изглеждало едва ли не кощунство
да се каже и нещо хубаво за нея. Тук обаче аз правя личната си равносметка и за
кратко ще оставя настрани всичко онова, което разтърсваше света през изминалите
12 месеца. На самата мен 2016 г. ми донесе хубави моменти.
Ще
започна с пътуванията. С мъжа ми държахме да отидем до Лондон преди референдума
за членството на Великобритания в ЕС и в началото на март направихме кратка
екскурзия дотам. Честно казано, не вярвахме, че ще се стигне до Брекзит, но на
място започнахме да усещаме, че нагласите отиват в тази посока…
През
годината попътувахме до Италия, Франция, Монако и Испания и за пореден път се убедихме,
че си заслужава всеки спестен лев да влагаш в пътешествия.
През
2016 г. бях наградена със „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти за
публикациите ми в нашия сайт.
Много ми е скъпо обаче и
отличието, което ми даде вчера
моят съпруг Владимир Дворецки, като признание за
приноса ми към сайта ни и нашата семейна фондация.
Каквото и да говорим, много е важно най-близките ти хора да те оценяват. Това невинаги е даденост.
Старая
се работата по сайта и с фондацията ни да не ми отнема твърде много време, за
да се посветя и на други занимания, на които държа.
През
тази година най-после прецених, че мога да дам за публикуване романа си
„Искрено ваша“ и той излезе през ноември (изд. „Персей“). Книгата беше на щанда
на издателството на Коледния панаир на книгата. Бях включена в програмата на
Панаира и имах „Среща с автограф“ с читатели.
На
Пролетния панаир на книгата пък направих своето ново литературно откритие –
писателят Атанас Раденски, който от години живее в САЩ, и неговият роман „На
парти при президента“ („Изида“), написан с чувство за хумор, което хем е елегантно,
хем си е нашенско – невероятно приятна комбинация!
Радвам
се, че през 2016 г. Фейсбук ме свърза с много стойностни хора, както и че чрез
него намерих отново стария приятел от студентските години, талантливия поет и
хуморист Румен Иванчев.
Щастлива
съм, че семейството ни е задружно и винаги се подкрепяме.
Това помага при всякакви обстоятелства.
Прекарахме
много приятни часове със скъпи за нас хора.
В
края на декември от този свят си тръгна чичо ми Коста, брат на баща ми. През
тази година навърши 91. До последния момент пишеше спомените си. Дай Боже
всекиму такъв богат живот, споделен с любящи съпруга, деца и внуци…
За
финал на тазгодишната си равносметка ще спомена и домашния ни любимец –
охлювчето Рангел. Намерих го през есента сред зеленчуците, които донесох от
пазара, и тръгнах да го нося сред цветята на двора, както направих с охлюва
Стоимен, попаднал при нас преди година при сходни обстоятелства. В един момент
си помислих, че далеч по-добре е да върна охлювчето вкъщи и да си го отглеждаме.
Оттогава Рангел (името идва от
Рогльо) живее при нас. Много непретенциозно животинче. Храни
се с тревички, обича вода и е приятно да го гледаш как се показва от черупката
и се движи из стъклената чашка, когато впръскаш в нея няколко водни капчици. Това
охлювче е хубав символ, че и малките неща в живота могат да ни носят радост!
Няма коментари:
Публикуване на коментар