"Сляпата Вайша" и нощта на "Оскарите" 2017

Отдавна вече не си купувам всички книги на Георги Господинов и не приемам априори за хубаво всичко написано от преекспонирани в публичното пространство автори, но разказът „Сляпата Вайша" ми хареса. Държа да споделя това свое мнение, защото прочетох из Фейсбук някои негативни оценки за литературната основа на филма. Въпрос на вкус. Лично аз намирам, че този кратък разказ е много добре написан. Харесва ми отвореният му финал, допада ми играта на думи в посланието, че нищо в настоящето не е могло „да събере очите“ на Вайша, т.е. нищо в днешния ден не е успявало да й се стори дотолкова впечатляващо и стойностно, че да не гледа само в миналото и в бъдещето. Филмът на Теодор Ушев се отличаваше от останалите номинации със самобитността си – тя може и да не допада на всички, но прави впечатление. Музиката на Никола Груев-Котарашки буквално ме омагьоса.

Много исках „Сляпата Вайша“ да спечели. Затова заседнах снощи пред телевизора още от 23 ч., за да видя и предварителните разговори със звездите, и цялата церемония по награждаването. С голямо удоволствие изгледах една от атракциите на вечерта - как случайни посетители от туристически автобус, които очакваха да влязат в музея с костюми от популярни филми, бяха въведени в залата със знаменитостите и успяха да се ръкуват и да се снимат с някои от тях.

След като разбрах, че „Вайша“ си остана само с номинацията, се почувствах уморена и отидох да спя. Така се оказа, че съм пропуснала другата голяма атракция – напълно непредвидена и доста неприятна, за разлика от нагласената с туристите: объркването на наградата за най-добър филм. После гледах видеозаписа на този конфуз. Изненадана съм,  че организаторите толкова късно реагираха на недоразумението: целият екип на „Ла ла ленд“ излезе на сцената, прегръщаха се, поздравяваха се, докато в крайна сметка се оказа, че победител е филмът „Лунна светлина“. Спомням си, че преди години такова объркване стана при обявяването на някаква мис на голям международен конкурс за красота – излезе девойката пред всички, разплакана от радост, получи си короната, но малко след това водещият се извини за грешката си и короната беше преместена върху главата на друга хубавица. Подобни неща обаче в Холивуд не бяха ставали. В случая с „Оскарите“ снощи явно вината не беше на водещия Джими Кимъл, а на обявилите наградата актьори Фей Дънауей и Уорън Бийти. Впрочем, Фей Дънауей отначало изобщо не я разпознах на видеозаписа. Както беше трудно да се разпознаят в залата и други известни кинокрасавици, прибегнали до пластичната хирургия, за да си скрият бръчките. Не знам дали са доволни, че са си опънали кожата на лицето, след като с това са си изгубили физиономиите. Всъщност, тези биещи на очи пластични операции по популярни филмови лица бяха за мен другият голям конфуз във вечерта на „Оскарите“, но за него като че ли е някак нетактично да се говори.  

Нашата „Вайша“ пък си беше съвсем автентична – нито разкрасена, нито натъкмена. Доволна съм, че стигна до номинациите.

За целувката, за Верлен и за преводите на стихове

Тази сутрин в предаването „Денят започва с култура“ по БНТ 1 Кирил Кадийски прочете свой превод на стихотворение от Пол Верлен, в което се споменава празникът Свети Валентин. Започва така: „Целувката оса е.“ Стихотворението в превод звучи много добре, но ме смути това, че в оригинала става дума за пчела, а не за оса. Разбира се, благодарение на осата се е получила оригинална рима: оса е – витае, но това ме изкуши да преведа същото стихотворение, максимално близо до оригинала. Резултатът е, че моят превод наистина е по-близък до стиха на Верлен, но пък при Кадийски се е получило по-хубаво стихотворение. Обяснението е логично – Верлен пише от името на беден млад овчар, който, естествено, се изразява по-примитивно, а не като истински поет, затова и думите, които употребява са по-простички. За сравнение предлагам двата превода и оригинала на Верлен.

Тъй като в моя блог е нормално да споделя първо собствения си превод, започвам с него. Запазила съм оригиналното заглавие на Верлен, което е на английски.

A poor young Shepherd

 Пол Верлен

Целувката ме плаши,

напомня ми пчела. 

Боя се от жила

и бдя дори в съня си:       

целувката ме плаши!

Все пак обичам Кати

с красивите очи,

с чертите деликатни,

като бледи лъчи.

О, как обичам Кати!

Днес Свети Валентин е!

Аз трябва, а не смея

да кажа с тон интимен,

щом приближа до нея,

че Свети Валентин е!

Тя ми е обещана

и ще ми е съпруга!

Но как да я подхвана,

любовник как да стана

на бъдеща съпруга!

Целувката ме плаши,

напомня ми пчела. 

Боя се от жила

и бдя дори в съня си:       

целувката ме плаши!

A poor young Shepherd

J'ai peur d'un baiser

Comme d'une abeille.

Je souffre et je veille

Sans me reposer :

J'ai peur d'un baiser !

Pourtant j'aime Kate

Et ses jeux jolis.

Elle est délicate,

Aux longs trait pâlis.

Oh ! que j'aime Kate !

C'est Saint-Valentin !

Je dois et je n'ose

Lui dire au matin…

La terrible chose

Que Saint Valentin !

Elle m'est promise,

Fort heureusement !

Mais quelle entreprise

Que d'être un amant

Près d'une promise !

J'ai peur d'un baiser

Comme d'une abeille.

Je souffre et je veille

Sans me reposer :

J'ai peur d'un baiser !

Paul VERLAINE Romances sans paroles - Ariettes oubliées.

А ето и преводът на Кирил Кадийски:

Целувката оса е, 
треперя от зори, 
а и в съня дори 
край мене тя витае. 
Целувката оса е! 

Но пак обичам Кет — 
с очите и големи, 
по-тъмни от бадеми, 
с лик издължен и блед. 
Ах, как обичам Кет! 

Днес Валентинов ден е! 
Ах, как да ида сам 
при Кет? Човек от срам 
къде ли да се дене, 
а Валентинов ден е! 

Ще бъда аз сгоден 
за Кет — добре го зная! 
Но как да чакам края, 
да страдам всеки ден, 
все още несгоден… 

Целувката оса е, 
треперя от зори, 
а и в съня дори 
край мене тя витае. 
Целувката оса е! 

Пол Верлен 

Превод: Кирил Кадийски

Психологически съвети

Една приятелка във Фейсбук сподели с мен, че си спомня това мое стихотворение отпреди много години. Запитах се дали не звучи актуално и днес и реших да го споделя в блога си:

 Психологически съвети

Ако си сложна, непризната личност

и злоба те мори периодично,

ако мечтаеш да си смел и силен,

а пък се чувстваш доста нестабилен,

то властвай, щом намериш повод дребен:

обиждай по-тактичния от тебе,

дерзай над нежността меланхолична,

измъчвай този, който те обича,

унищожавай нощем пътни знаци,

изритвай безпризорни котараци!...

Изобщо, ако случая подбираш,

все някой свой комплекс ще компенсираш!

А ти, ти, който не заемаш пози

и чуждият успех не те тормози,

ти, който неизмъчвал без пощада,

най-искрено се влюбваш или страдаш,

ти, който най-обикновен човек си –

внимавай, има хора със комплекси!

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”