Спомени от Лондон преди Брекзит

С мъжа ми бяхме в Лондон през март миналата година. Казвахме си на шега, че искаме да го видим преди да мине референдумът за членството на Великобритания в Европейския съюз, но бяхме почти сигурни, че този референдум нищо няма да промени. През четирите прекарани дни в Лондон обаче започнахме леко да се разколебаваме относно невъзможността за промяна. По телевизиите непрекъснато вървяха дебати за референдума и усещането за накланящи се везни, ту в едната - ту в другата посока, вече не ни вдъхваше стопроцентова увереност за бъдещата цялост на ЕС.

Разбира се, ние бяхме отишли в Лондон не за да гледаме телевизия, а за да се разхождаме, и го правехме до изнемога. По време на една от разходките по Оксфорд стрийт попаднахме на уличен референдум. Не точно за членството в Евросъюза, аз за поредния етап от кметските избори, в които се беше включил отново и тогавашният кмет на Лондон Борис Джонсън – открит поддръжник на излизането от ЕС. На тротоара имаше голяма прозрачна кутия, разделена на две части и на всяка от тях беше залепена по една снимка – на едната разпознах Борис Джонсън с характерната му небрежна прическа, а на другата – непознат за мен негов съперник в надпреварата за кметския пост. 

Двама млади мъже спираха минувачите и ги караха да пуснат синя топчица в онази част на кутията, на която е снимката на фаворита им. Ние също бяхме поканени да направим избора си. Нямах никакво отношение към нито един от двамата. Мъжът ми обясни, че не сме лондончани и нямаме право да даваме мнение по въпроса. Аргументът ни беше приет, макар и с леко разочарование, защото явно въпросът беше да става шоу. Загледах се в резултатите от импровизирания уличен референдум и за моя изненада открих, че топчиците за Борис Джонсън са значително повече. Отначало намерих обяснение в подбора на самите снимки – евроскептичният лондонски кмет изглеждаше симпатичен, а опонентът му -  доста строг и скучен. После си помислих: ами ако все пак не е въпрос само кой как изглежда на снимката? Когато през юни 2016 г. референдумът във Великобритания недвусмислено показа превес, макар и лек – на желаещите за излизане от ЕС, вече ми стана ясно, че импровизираното гласуване със сини топчици на тротоара на Оксфорт стрийт е било предвестник на този резултат.

През месеците след решението за Брекзит чухме за неочаквано надигнала се вълна от нетолерантност и ксенофобия във Великобритания. Изглеждаше ми странно на фона на спомените ми от краткотрайния ни престой в Лондон през пролетта на 2016 г. Малко преди да попаднем на „гласуването“ със сини топчици вниманието ни беше привлякла колоритна тройка от странно облечени хора: двама от тях - с трика в цветовете на дъгата и чорапи в крещящи цветове, а третият – в син надуваем костюм, в който приличаше на балон. 

Носеха касетофон, надут на макс, подскачаха по улицата и понякога се кълчеха. Никой обаче не реагира зле на предизвикателното им поведение. Хората по-скоро не им обръщаха внимание. Проследихме ги накъде са се запътили в този вид и те ни отведоха пред ВВС. Там застанаха насред голямата площадка пред входа и продължиха да надуват касетофона, да подскачат и танцуват. Никой не излезе да ги изгони.

         И друг спомен от онова наше кратко пребиваване в британската столица преди година: край Темза, близо до гигантското виенско колело, известно като Окото на Лондон, се натъкнахме на няколко павилиона, в които се продаваха екзотични ястия от цял свят и имаше немалко желаещи да ги опитат... 

         Затова се изненадах на новините за изблици на нетолерантност, избухнали след Брекзит. Поне моите повърхностни впечатления са, че лондончани приемат какви ли не културни традиции и сексуални ориентации… Само че има едно важно уточнение – изблиците на нетолерантност след Брекзит били към хора от Източна Европа. Дори имало един убит поляк… Британците май така и не можаха да свикнат с източневропейците, все им се привиждаше, че ще искаме да им завладеем острова и да им се възползваме от придобивките. Колко страх браха, че след приемането на България и Румъния в ЕС нашенци ще им нахлуят масово на територията! А сега се чудят кой ще им бере ягодите след Брекзит…

         Но в момента предпочитам да не се задълбочавам в тези мисли, а се връщам към спомените си отпреди една година, когато решението за Брекзит още не беше декларирано.

Лондон ни изненада с хубаво време! Половината от четирите дни, в които бяхме там, се оказаха слънчеви. Пролетта се усещаше. В парковете бяха нацъфтели нарциси и бели минзухари. От цветовете на настъпващата пролет преобладаваха зеленият - тревата, жълтият - нарцисите и тук-там разцъфналите храсти, белият и розовият - по някои дръвчета.

В огромния Хайд парк не се отбихме до мястото на ораторите, където всеки може да се изкаже, затова пък се наслушахме на различни птичи говори. Една патица, докато плуваше в езерото и ни наблюдаваше как вървим по брега, издаваше накъсани звуци като морзова азбука. Какво ли ни каза?
Естествено, най-гласовити бяха гаргите - обикновено ги виждахме все на видно място, кацнали на върха на някое още голо дърво, грачеха въодушевено. 

Някои птици пък ни говореха беззвучно - като дебелите патици, които патраво се приближаваха съвсем наблизо и подсказваха, че очакват да ги почерпим с нещо. Мълчалива беше и една странна птица, която гордо обикаляше около скулптурата "Арката" на Хенри Мур, като че ли беше нейна собственост. 

Губеха се в шума наоколо и гласчетата на зелените папагали, които прелитаха от време на време и, когато кацаха по дърветата, се сливаха с тях, защото клоните и стволовете са покрити със зелен мъх... 
За първи път в Лондон чух глас на лебед и отначало не можах да повярвам - звучи като хъркане! Дали оттам не е дошъл изразът "лебедова песен", заради аналогията с предсмъртни хрипове?... И дали излизането на Великобритания от ЕС не е началото на неговата лебедова песен?

Ех, Брекзит, Брекзит защо пак ми напомняш за себе си и се опитваш да помрачиш хубавите ми спомени от Лондон преди година…