четвъртък, 6 април 2017 г.

Като в собствена градина

Като в собствена градина се чувствам в блога си, който днес навършва 4 години. Не пиша редовно в него. Дори когато преди две години направихме сайта на фондацията ни „Европа и светът“, цялото ми внимание се насочи там. През 2016-а реших да компенсирам с малко повече текстове в блога.
Такава е горе-долу равносметката ми от досегашното му съществуване. Иначе в  него споделям по-лични размисли по разни теми. Затова го възприемам като моя лична градина, в която влиза само онзи, който с нещо е привлечен в нея. Фейсбук е като голяма шумна улица, където нерядко попадаш на неща, които нито си търсил, нито те интересуват. Понякога ми става неудобно заради хора, които на висок глас занимават другите със себе си, изискват вниманието им, сърдят се открито, ако не го получават, вживяват се в ролята на неразбрани благородни души. Естествено, свободни са да го правят. Фейсбук дава възможност да демонстрираш каквото намериш за добре. Лично аз споделям там неща, които по моя преценка са важни и интересни. Броят на лайковете не ме вълнува, защото хората невинаги лайкват онова, което харесват. Понякога не лайкват, точно защото нещо им е харесало и не искат авторът му да си помисли, че е постигнал кой знае какво. За мен основно е споделянето, а всеки да го възприема както пожелае. Самата аз слагам знака „лайк“ само под постинги, които са ме грабнали и ги намирам за много стойностни, независимо дали някой друг преди мен е изразил своето одобрeние. Масовото аплодиране не ме кара да ръкопляскам и аз.
Също както на голяма шумна улица, споделеното във Фейсбук отминава бързо, изчезва някъде и няколко седмици по-късно изобщо не можеш да го откриеш. Добре че я има опцията след година да ти се припомня всичко, което си публикувал на съответния ден през различни години. Затова държа на блога, в който винаги по собствено желание можеш да се връщаш към свои предишни текстове, да им хвърляш поглед отново, да правиш сравнение с днешните си мисли по същите теми. Както човек наглежда растенията в своя двор.

По случай четвъртата годишнина на блога си подбрах за илюстрация една снимка, която Фейсбук днес услужливо ми припомни – тя е от градината на двореца в Кордова. Не че съм се размечтала тази градина да е моя, но там се почувствах толкова добре далече от шума, под пролетното слънце и сред аромата на цъфтящи портокали, че ми напомня за усещането, който ми дава моят блог.


Няма коментари:

Публикуване на коментар