сряда, 31 януари 2018 г.

Началото на българското председателство на ЕС

Преваля първият месец от българското Европредседателство. Като журналист, който се занимава с темата за европейската интеграция от 1990 г. насам, за мен това събитие е много важно. Отразявала съм десетки председателства на други страни в европейските си предавания по БНР, сега в сайта на фондацията ни ще отразявам българското.  По-рано ги наричахме просто „председателства на ЕС“, но в българския вариант то се изписва най-често с пълното си наименование като се уточнява „на Съвета на Европейския съюз“. На хората, които нямат представа от институциите на ЕС, сигурно им е напълно непонятно за какъв Съвет става дума, но дано покрай нашето председателство да се поинтересуват и да прочетат как функционира Съюзът, на който България е член от 2007 г.
Някои мои приятели във Фейсбук гледат иронично на ролята, която страната ни ще изпълнява в ЕС през първите 6 месеца на 2018 г. Дори изписват думата като „преЦедателство“. Те си имат своите основания. Аз също до края на миналата година не бях сигурна, че сме напълно подготвени за тази наша европейска роля. Сигурно, защото живея близо до НДК и гледах как ремонтите продължаваха почти до последно. Имаше и някои ексцентрични идеи - в началото на януари да се засадят теменужки с цвета на европейското знаме в лехите пред НДК – навалелият по-късно сняг ги скри. Но няма да се спирам на такива детайли, защото самата аз бих искала България да се представи много добре начело на ЕС.
Официалното откриване на председателството ни на 11 януари в Народния театър „Иван Вазов“ предизвика много коментари най-вече заради речта на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, която той произнесе на български език. Аз също се възхитих от този негов жест, защото явно се беше постарал да разучи добре текста. Самото съдържание на речта обаче остави у мен противоречиви впечатления. Първото ми сепване беше при споменаването в едно и също изречение на Захари Бахаров и Иван Вазов и то с предположението, че нашумелият актьор е по-известен на младите от класическия писател. Накрая в недългото слово беше намесен Христо Стоичков и за капак – тракийските войни. Ясно е, че словото на Туск е било подготвено от негови съветници, дори се говореше конкретно за един ирландец, който имал този ангажимент. Та по мое скромно мнение, съветникът ирландец леко се беше изгъбаркал с нас, замесвайки тюрлюгювеч от имена и събития, с които българинът се гордее. Споделям това, след като страстите около въпросното слово се уталожиха, защото имах Фейсбук приятели, които го бяха възприели твърде присърце – прочетох дори заплаха от видна полонистка, че ще разприятелява всеки, който се изказва зле за речта на Туск. Все си мисля, че ирландецът, подготвил съответната реч, като е гледал еуфорията, настанала в България по повод творението му, се е подсмихвал под мустак като героинята на Вазов Хаджи Ровоама. Де да беше знаел за колоритната Вазова Хаджи Ровоама, можеше и нея да я пъхне в приветственото слово на Туск за повече нашенски колорит!  
Думата ми е за това, че би било добре да не се радваме като деца само от факта, че един европейски лидер произнася слово на родния ни език, а да се заслушваме по-внимателно какво точно ни казва.  
         След тържественото откриване като цяло председателството потръгна добре. Министрите ни с ентусиазъм и самочувствие влизат в ръководните си роли на европейските събития. Предстоят още 5 месеца и ще настане времето на равносметките.
Известна наша преподавателка по европеистика твърди, че неуспешни председателства на ЕС няма. Само че някои страни се справят по-добре, а други – не толкова. Ще видим ние от кои ще бъдем, а още по-важно – какъв опит ще извлечем от нашия дебют начело на ЕС.   




вторник, 30 януари 2018 г.

Януарски рождени дни

Месец януари е всеизвестен с празниците си, но за нашето семейство той е свързан и с рождени дни. Моят е на 21 януари. Интересното е, че колкото повече време минава, толкова по-добре се чувствам на рождения си ден. Все по-ясно осъзнавам, че да достигнеш до почтена възраст е привилегия, която, за съжаление, не е дадена на всеки. Имам чувството, че натрупаните ми години образуват висок хълм, на чийто връх съм се изкачила и мога да погледна отгоре към някогашните си преживявания – някои от тях изглеждат вече като едва забележими точици, а си спомням колко силно са ме вълнували някога. Ето това означава да се издигнеш над нещата!
Както при изкачването на истински връх, катерейки се към висотата на годините, човек инстинктивно взима със себе си само най-необходимото и захвърля всичко, което би му тежало по пътя нагоре – формални познанства, ангажименти, които гълтат време, а не носят вътрешно удовлетворение. Така постепенно отсяваме излишното и запазваме онова, без което не можем. Колко е хубаво човек да остарява, защото разбира кое е всъщност най-важното в живота му!  
С изкачването по билото на годините всеки губи хора и неща, на които е държал. И толкова по-голяма е радостта от присъствието на любими същества в зрялата ни възраст!
Мъжът ми, с когото точно след 5 месеца ще отпразнуваме 35 г. брак, за рождения ми ден написа тристишието:
"Мой хляб и мое вино,
със теб се причестявам всеки ден!
Честит рожден ден, Гергина!"
Може и да съм пристрастна, но това късче поезия засенчва всички стихове, които самата аз съм написала за любимия ми съпруг. А уж в семейството ни поетесата съм аз!
Синът ни, който от най-ранна детска възраст ни подарява за рождените дни специални рисунки с най-важното за всеки от нас през изминалата година, този път ми нарисува стилизирано изображение на статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро. Той знае колко важно беше за мен пътуването ми до този град през 2017 г.!
Благодарна съм и на всички над 200 приятели и познати, които ме поздравиха във Фейсбук и по телефона.   
И още хубави неща:
Приятно ми беше, че на рождения ми ден имаше сняг. Родила съм се в много снежен студен ден и може би снегът е бил едно от първите неща, които са ми се мернали пред очите през прозореца на Първа градска болница. Така си обяснявам моята любов към снега, въпреки че много обичам лятото.
Като подарък от случайността възприех и финалния спектакъл на победителите в Европейското първенство по фигурно пързаляне, който предаваха по телевизията на 21 януари. Той ме върна към ученическите ми години във Френската гимназия, когато състезанията по фигурно пързаляне бяха сред най-очакваните събития за мен и съученичките ми и през междучасията коментирахме оживено кой от фигуристите как се е представил.
Разказвам тези дреболии, защото с годините човек наистина започва да се радва на такива уж дребни съвпадения. На младини може и да не ги е
забелязвал или не ги е възприемал като повод за радост.
Със сигурност това, което пиша, не изглежда особено оригинално, но е хубаво, когато можем сами да се убедим в някои банални истини.
         На 28 януари е роден баща ми. Той отиде в други измерения преди около 8 години, но ние и досега празнуваме рождения му ден. Правим си тържество вкъщи в негова чест, готвя ястията, които харесваше, или някои нови, които си мисля, че би харесал, припомняме си любимите му изрази. Все повече оценявам колко достойно остаряваше той, без да изпада в старчески егоизъм и запазвайки докрай любопитството си към света, от който си тръгна на 94 години и 5 месеца.  
         През този месец се отбелязва и още един рожден ден - на БНР, защото на 25 януари 1935 г. цар Борис III е издал указа, с който радиоразпръскването става държавна собственост. Приятно ми е, че съм родена в един и същ месец с радиото, което си остава една моя голяма любов. От високия връх на натрупаните ми години го виждам като голяма хижа по билото на склона. Приятно ми е да си спомням, че и аз съм била там. Понякога ми се е случвало да бъда така погълната от ставащото вътре, че не ми е идвало наум да поглеждам през прозорците. Сега помахвам за поздрав на хората от хижата. Който видял – видял. А на мен още толкова неща ми предстоят!   
         И ако пиша за изброените по-горе рождени дни, то е не само защото те са важни за самата мен, а и по друга причина:

 Има хора, които се страхуват от трупащите се години, а не бива! Възрастта е връх, до който си имал шанса да се изкачиш. Въпрос на гледна точка. Знаете анекдота за песимиста и оптимиста, нали. Е, лично за мен чашата винаги е наполовина пълна.    


сряда, 3 януари 2018 г.

Избраните за отличници

Става дума не за хората, които сами се утвърждават и печелят уважение с качествата си, а за онези, които нямат достатъчно качества, но пък в даден момент някой е преценил, че може да им възложи ролята на „отличници“. Това си е чист късмет, защото често такъв „избраник“ е един от множеството съвсем обикновени хора – с някакви свои достойнства и недостатъци, но с нищо ненадскачащ другите. От момента, в който бъде обявен за „отличник“ обаче, представата за него напълно се променя.
По социалистическо време съм чувала името на знатна тъкачка, която тъчала едновременно на зашеметяваща бройка станове. Злите езици говореха, че на всички тези станове не тъчала самата тя, а многобройни помощнички. Знатната тъкачка просто минавала покрай тях и ги контролирала, но нейното име се знаеше, а на помощничките – не. Била е избрана да бъде еталон!
Може помощничките да са измислица на завистници, но онова, което винаги е будело съмнения у мен, е: ако наистина сам тъчеш на много станове едновременно, колко ли качествено ще да е било изтъканото.  
В живота си съм имала случаи лично да наблюдавам възхода на избрани за „отличници“. Този избор рязко преобръщаше съдбата им. Може до този момент хората да са коментирали недостатъците им, но от мига, в който избраникът заеме някакъв началнически пост, например, изведнъж очите на множеството сякаш се отварят само за хубавото у него, дори то да е трудно забележимо. И започва едно възхищение, една надпревара кой по-умело ще го похвали! Ако не дай си боже, избраният за „отличник“ направи гаф или фрапантно се издъни със своя реплика или постъпка, това тактично не се забелязва, а ако все пак случката твърде осезателно се размирише, се впрягат всички средства, за да бъде замазана.
Помня как един началник беше дошъл на премиера на книга от наш колега – много стилно, артистично по замисъл и отлично подготвено събитие. Началникът имаше определена роля в него, но дойде във видимо „добро настроение“ и... стана тя, каквато стана. През цялото време си мислех, че ако аз бях направила нещо далеч по-безобидно, на следващия ден щях да получа заповед за уволнение. А за изпълнението на въпросния началник нито дума не се чу в публичното пространство, въпреки многобройната публика на събитието. Какво да се прави – човекът беше от избраниците, за които не може да се говори лошо на висок глас. Иначе, насаме могат да бъдат обсъждани и подигравани, но само под сурдинка.
Защо ли в първите дни на новата година се замислих точно над тази тема? Защото и досега ми се случва да ставам свидетел как някой бива набеден за отличник и каквато и публична издънка да направи – да показва неуважение към хора, с които работи, или да изпада в идиличен нарцисизъм, това се подминава и после започва едно възхищение, една надпревара кой по-умело ще го похвали! Позната история.

Сигурно е изключително комфортно да знаеш, че каквото и да направиш, то ще бъде изтълкувано в твоя полза. С мен обикновено е ставало обратното. Хубавото е, че ние, които не сме били избирани за „отличници“, внимаваме повече за думите и постъпките си, защото на нас гафовете никой не би ни ги простил. И в крайна сметка се оказва, че се отнасяме по-добре към другите, тоест стараем се да бъдем по-добри хора. Това е нашата морална победа над набедените за „отличници“. Вярно е, че само ние си знаем за тази наша победа, но тя носи вътрешно удовлетворение.