понеделник, 19 февруари 2018 г.

Портрет

Едно великолепно стихотворение на Арсений Тарковски ме изкуши да го преведа преди 5 години. Възхищението ми, когато го препрочитам в оригинал, винаги е толкова силно, като че ли го чета за първи път. Най-после реших да споделя и в блога си превода, който му направих. Естествено, заедно с автентичната творба.   

ПОРТРЕТ

Сам съм вече дни наред.
В стаята виси портрет.
По лицето на старица -
от
мушици
върволица.
Питам: „Тъжно ти е май
под стъклото в твоя рай?”
По лика муха се стича
и старицата изрича:
„А добре ли ти е там,
в твоя дом, като си сам?”
Ето и неповторимият оригинал на стихотворението от Арсений Тарковски:
ПОРТРЕТ

Никого со мною нет.
На стене висит портрет.
По слепым глазам старухи
Ходят мухи,
мухи,
мухи.
Хорошо ли, - говорю, -
Под стеклом твоём в раю?
По щеке сползает муха,
Отвечает мне старуха:
- А тебе в твоём дому
Хорошо ли одному?
И тук идва ред на илюстрацията, която се вдъхнових да направя към стихотворението. Не умея да рисувам, но пък съм чела толкова много стихотворни опити на хора без поетичен талант, които в някакъв момент решават да се изразят чрез стихове, че си казах - интернет ще понесе еднократно и моята нескопосана рисунка! Забавното е, че поради неумението ми да рисувам, мухите по портрета приличат малко на цветя. А това допълва финала на стихотворението: Бабичката, която явно се дразни да я съжаляват, навярно иска да каже, че може сега по лика й да лазят мухи, но някога в живота й е имало и цветя!    



Няма коментари:

Публикуване на коментар