Ще закрие ли Антон Митов и БНР?

Вече повече от 5 години, откакто не работя в БНР, живея с постоянното усещане за лекота и радост. Имала съм много щастливи моменти и през 39-годишния си трудов стаж (без прекъсвания) в тази медия, но колкото и да обичах работата си като радиожурналист, преглътнах и немалко горчивини, най-вече заради някое поредно началство. Причината е, че повечето шефове не обичат хора, които с нещо ги засенчват, сиреч – могат да им бъдат потенциална конкуренция. И когато някое от тези началства, които са ми тровили удоволствието от любимата ми журналистическа професия, реши да се кандидатира за пореден път за генерален директор на БНР, без никакво колебание споделям публично какво лично аз съм преживяла под негово ръководство и колко неподходящо е отново да се дава власт на това началство. Такъв беше случаят с Валери Тодоров, с Александър Велев. Ето че и Антон Митов е мераклия да оглави БНР за постоянно.

Не ме интересува колко хора ще лайкнат текста, който пиша в момента. Знам със сигурност, че доста ще го прочетат. За мен, да обясня, че един човек не е подходящ за началник, защото съм имала малшанса да опозная всичките му недостатъци като такъв, работейки под негово ръководство, е израз на гражданска позиция, а аз никога не съм се колебала да заявя моята, независимо на кого това ще се хареса или не.

Няма да повтарям онова, което вече съм споменавала за Антон Митов в други публикации в блога ми – по-долу прилагам линкове към някои от тях. Ще кажа само следното: ако искате за генерален директор на БНР индивид, който просто ще заеме шефския пост и ще остави всичко на самотек – т.е. други подмолни сили в медията да си разиграват коня, както им е удобно, криейки се зад гърба му, но и пазейки този гръб – то Митов е вашият човек! Това е същият социалистически тип началник, който се кефи да заеме висока ръководна позиция със съответната висока заплата и оттам-нататък – пей сърце! Има кой друг да върши работата, БНР е добре смазана от години машина, функционира почти безпроблемно, дори и да я оставиш на автопилот.

Никак няма да се учудя, ако А.Митов има симпатизанти в медията. Първо, той обикновено се държи непринудено и имаш чувството, че ти е голям приятел. Едва по-късно може да достигне до теб как свирепо те е охулвал зад гърба ти и да се чудиш: „Ама как е възможно, ние с него сме приятели!“ Ако пък никога не разбереш за злословията му зад гърба ти, вероятно ще си останеш с впечатлението, че е голям симпатяга и ще се радваш той да оглави БНР.

Друга „симпатична“ черта на А.Митов е, че той изпитва органична неприязън към всякакви форми на дисциплинираност. Когато през 80-те години на миналия век оглави Младежка редакция на БНР, където отдавна работех и аз, първото нещо, което направи, беше да премахне месечното планиране. „Отсега нататък планове няма да има!“ Революционно! Стана ясно какво го е тормозело като редови журналист: да си представи как ще се развива дадена тема от седмица в седмица, от месец в месец. Естествено, директивата да не се правят месечни планове улеснява работата на журналистите, но какъв е резултатът. С една дума – хаос! Губиш точна представа кога за какво си говорил на слушателите. Обаче, напомням – така е по-лесно за журналистите. Защо да не приветстват като началник някой, който отхвърля планирането!  

За съжаление на Антон Митов, това негово безхаберие на всяка заемана от него началническа позиция, в някои ситуации се е възприемало с възмущение. Напоследък попаднах сред познати, които го знаят като председател на КТ „Подкрепа“ в първите години след политическите промени през 1989 г. Избрали го хората за шеф на синдиката, той поел охотно поста... и не се вестнал на нито едно събрание. Не съм била очевидец, цитирам коментари на мои познати,  но след като съм работила с Митов, никак не бих се учудила да се е случвало. Хората се питали как е възможна такава безотговорност! Е, възможна е, когато стана дума за Антон Митов. 

И още една немаловажна подробност: зам.-председател на КТ „Подкрепа“ по времето на Антон Митов е била София Владимирова, днешната председателка на СЕМ, която ще избира генерален директор на БНР! Аз си мислех, че се познават само от периода, когато той я доведе като сътрудничка в Младежка редакция на БНР, а се оказа, че те имали и обща синдикална дейност – т.е. бездействие, защото и двамата не се явявали на общите събрания на КТ „Подкрепа“. 

Всичко изброено дотук ме кара да повярвам на слуха, че в провеждания в момента конкурс за генерален директор на БНР постът е предопределен за Антон Митов!   

Само че в мен възниква логичният въпрос: дали А. Митов няма да закрие и БНР? Въпросът никак не е пресилен! Защото от дългогодишната Митова началническа практика се вижда, че където мине, всичко се проваля: през 1997 г. той активно съдейства да бъде закрита оглавяваната от него Младежка редакция в пр. „Христо Ботев“, после отиде в частното радио Нет на Виза Недялкова и то също след време беше закрито. При Радослав Янкулов беше привикан отново в БНР да оглави Радио „България“ и малко по-късно при Алекасндър Велев тази програма почти беше закрита. Май я спаси това, че Митов вече не й беше началник, а го направиха шеф на „Златния фонд“ – архивът на БНР. От този архив го извадиха преди месеци, за да го наздначат за временно изпълняващ длъжността генерален директор на БНР, след като предсрочно беше прекратен договорът на Светослав Костов.

Обаче, нека не забравяме, че където мине Антон Митов, следва разруха. На шега, на майтап, както е казал народът, ама този симпатяга може да види напълно сметката и на общественото радио.

Не знам защо все ми се върти в ума първият от фейлетоните „Разни хора, разни идеали“ на Алеко Константинов, в който се разказва за един помощник на администратора. Този литературен герой с неговите амбиции за издигане в службата и с личностните му характеристики с нещо ми напомня персонажа, за който пиша в момента. Който е любопитен, да прочете фейлетона на Алеко! На мен винаги ми е бил забавен финалът му: „Ашколсун на кокона Поликсени!“

Във всеки случай, ако след избора на генерален директор на БНР се оправдае слухът, че това ще е Антон Митов, от сърце ще кажа:

„Ашколсун на София Владимирова!“

Още по темата в блога:
БНР - връщане назад?
Какво става в БНР?

Отличието ми от Съвета на мароканките по света

За мен 2020 г. започна много добре – с отличието, което ми бе дадено от Съвета на мароканките по света на 3 януари по време на първия Дипломатически културен салон в резиденцията на Н.Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи, посланик на Кралство Мароко у нас. Получих го за организирането на двете Вечери на мароканската поезия и преводите на стохове от марокански поети франкофони, както и за публикациите ми за Мароко на сайта ни. 

Интересна е предисторията на тази награда.

Председателка на Съвета на мароканките по света е Надя Якин - медиен експерт, режисьор и сценарист, консултант по въпросите на имиграцията и жените. Срещнах я за първи път през 2018 г., когато тя дойде в София, за да участва в първата Вечер на мароканската поезия в България, организирана по идея на нашата фондация „Европа и светът“ съвместно с посолството на Кралство Мароко в София. Тогавашната съветничка в посолството, г-жа Малика Ел Хадад, която познаваше Надя Якин като талантлива поетеса и като граждански активна личност, ни препоръча нейни стихове да прозвучат на тази поетична вечер, а председателстваната от нея Мароканско-германската асоциация за култура и интеграция да стане съорганизатор на събитието. Стиховете на Надя и на още четирима марокански поети и поетеси преведе от арабски език поетът и преводач Хайри Хамдан, а поетичните творби на петима марокански автори, пишещи на френски, преведох аз.

Съвместните проекти с международно участие изискват по-специални усилия. Организирайки събитието в София, поддържах постоянна връзка с Н.Пр. Закиа Ел Мидауи и с г-жа Малика Ел Хадад. Това ставаше на френски език. Само че другият съорганизатор на Вечерта на мароканската поезия, Надя Якин, не беше франкофонка. Чуждият език, който владее, е немски, защото живее в Германия. Затова се наложи контактите с нея да осъществява Хайри Хамдан на родния й арабски език. Бих обобщила, че подготовката на това събитие беше истинско организационно и лингвистично предизвикателство.    

Работните езици по време на Първата вечер на мароканската поезия в София на 1 юни 2018 г. бяха арабски, български и френски. Поетесите Надя Якин и специално пристигналата от Рабат Фатема Шахид прочетоха своите стихотворения в оригинал, а впоследствие те прозвучаха и в превод на български.

Големият интерес, който предизвика първата Вечер на мароканската поезия в България стана причина фондация "Европа и светът" и посолството на Кралство Мароко да организират втора мароканска поетична вечер в София.

Неслучайно Надя Якин е избрала за място на първия Дипломатически културен салон именно София, където Мароко има толкова активен и подкрепящ културното общуване между народите посланик в лицето на Н.Пр. Закия Ел Мидауи.

По време на събитието на 3 януари Надя Якин й връчи специалното отличие под формата на златна звезда „Жена дипломат и интелектуалка“ от името на Съвета на мароканките по света. Н.Пр. Закия Ел Мидауи получи и плакет от председателя на Съюза на българските писатели за Боян Ангелов за приноса й за българо-мароканското литературно сътрудничество.

Повече информация за първия Дипломатически културен салон и за наградите, които бяха раздадени на 3 януари 2020 г., може да прочетете на сайта ни www.evropaworld.eu:

Накрая ще споделя само, че всъщност аз можеше и да не получа това отличие. Обикновено информацията за повечето награди изтича предварително. Няколко месеца преди събитието в София вече се знаеше, че посланичката на Кралство Мароко у нас, както и поетът и преводач Хайри Хамдан, ще получат награда от международна организация, ръководена от Надя Якин. Беше близко да ума, че това ще стане най-вече заради организирането на Вечерта на мароканската поезия на 1 юни 2018 г., в която съорганизатор и участник беше Надя Якин. Само че през цялото време, докато подготовяхме събитието, връзката ми с Надя се осъществяваше чрез Хайри и в крайна сметка тя сигурно изобщо не беше разбрала, че идеята за тази първа Вечер на мароканската поезия в България я предложих аз, в качеството ми на председател на фондация „Европа и светът“ и поетеса. Награда за мен не беше предвидена. Случват се такива работи.

Затова бях приятно изненадана, когато на самото събитие на 3 януари в София получих плакет на Съвета на мароканските жени. Връчи ми го г-жа Фузиа Ал Джайдани, художничка, съветник в организацията, Посланик на мира и добрата воля. Била съм наградена по препоръка на Н.Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи! 

Има хора, които държат приносът на всеки да бъде оценен.

  

   Благодаря на колегата Красимир Пеков от списание "Черно и бяло" за хубавите снимки от награждаването ми. 

Новата ми година

Обичам да правя равносметки, защото те ми помагат да разбера докъде съм стигнала и какво ми предстои да свърша. Отдавна обаче се отказах в началото на новата година да си обещавам разни неща, които се наемам да изпълня. Случвало ми се е планираното да не се осъществи, тъй като съм установила, че всъщност в момента не ми се занимава с него – например интернет радиото на фондацията ни, което възприемах като нещо много важно за мен, когато си тръгнах от БНР през есента на 2014 г., но се оказа, че микрофонът и студиото не ми липсват и отложих идеята за неопределено време.

Със сигурност мога да кажа, че през 2020 г. ще отбележим 5-годишнината на сайта ни www.evropaworld.eu – това ще бъде и своеобразна равносметка, така че непременно ще се случи.

Другото, което съм сигурна, че ще направя през новата година, е че ще отделям повече време за личното си творчество. 5 години с репортерски хъс ходех от събитие на събитие, правех снимки, подготвях материали за сайта ни и пренебрегвах книгите, които съм започнала да пиша. Бях убедена, че през 2019 г. ще издам историята за нашата котанка Гуни и нейните 4 синчета мускетарчета, а не успях да я завърша. През настоящата година това ще стане. Неслучайно съм подбрала за илюстрация на този текст моя снимка, на която държа чаша с изображенията на нашите два лика с Гуни, а и самата тя позира като фотомодел, макар и в гръб.

През 2020 г. трябва най-после да излезе и сборникът ми с разкази и импресии „Островът Уикенд“ – отдавна е готов, но все нещо доизкусурявам по него.

Освен вече споменатата 5-годишнина на сайта ни, други конкретни събития на фондацията ни в момента няма фиксирам, ще съобщавам за тях своевременно, когато наближи съответната дата. Причината е, че ако работите с партньори, в даден момент може да се окаже, че представите ви за съвместна дейност не съвпадат. В такива случаи е добре да се разделите достатъчно навреме, за да си намерите друг партньор или да отложите набелязаното събитие. Разбира се, хубаво би било да си останете в добри колегиални отношения. Имах две-три такива разминавания през 2019 г., възможно е да ги имам и през 2020-а. Дори мисля да опиша как самата аз разбирам коректността в партньорството между организации или частни лица при осъществяването на даден проект.

Това, в общи линии, са деловите ми размисли, в първия работен ден на новата година.  

В личен план няма да си обещавам да правя повече гимнастика или да не пия вече „Стела Артоа“. Всичко ще е, както се случи.

Важното е да са живи и здрави скъпите на сърцето ми хора и да прекарвам колкото може повече време с тях!