неделя, 5 юли 2020 г.

Нишаните на любовта


Лятото е време за любов повече от другите сезони! От топлината кръвта кипи по-силно и парата на чувствата по-бързо излиза навън. А какво е важно, когато погледът се замъгли от нечий образ? Важно е да се разбере дали пламналото чувство е споделено. Тогава идват на дневен ред нишаните на любовта!
Думата нишан съм си харесала от комедията на Сава Доброплодни „Михал Мишкоед“. В нея главният герой непрекъснато търси доказателства, че любимата му Радка също го обича. Който търси – намира! Или му сe струва, че е намерил. За Михал, например, е нишан (знак), че го либи Радка, следната случка: както си вървяла момата, „че й падна кърпичката, че са наведе, че си я взе! Че ако не ма либеше, щеше ли да си я вземе?“ Още по-убедително е допълнението: „Туй аз го не видех, ама Вичо го виде и ми каза.“
Та откакто още като дете се заливах от смях на пиесата „Михал Мишкоед“, думата „нишан“ се свърза за мен с въображаеми доказателства за споделена любов.
В ранната ми литературна младост с мои съученички, с които се изявявахме във вестник „Средношколско знаме“ и списание „Родна реч“, търсехме „нишани“ в стиховете на наши връстници поети, които харесвахме. Помня как в онези години една моя приятелка ми се обади по телефона и ми прочете кратко стихотворение, публикувано в списанието, след което заяви: „Според мен, е писано за теб!“ Замислих се и реших, че май е така. Само че после отношението на младия автор към мен по никакъв начин не потвърди, че аз съм музата му. И досега обаче помня наизуст стихотворението на друг поет от литературния ни кръг в „Средношколско знаме“, за което тогава реших, че аз съм му вдъхновителката. Разколебах се едва когато друг мой връстник ми заяви конфиденциално за една моя публикация: „Тези стихове си ги писала за мен!“ А аз не бях и помисляла за него.  
„Нишаните“ навлязоха трайно в семейния ни фолклор, когато като студентка съм споделяла вкъщи кого харесвам. Добавях и разни случки, които трябваше да подскажат, че харесването е взаимно. Родителите ми приемаха тези мои разкази с разбиране. Веднъж обаче баща ми се престара. Когато описвах как един колега е донесъл в университета плик с череши, татко възкликна: „Пак нишани!“ А този път аз просто разказвах как човекът беше решил да ни почерпи. 
Сещам се за любовните нишани и сега, когато социалните мрежи предоставят богати възможности да разбереш какво е отношението на другите към теб: ако някой редовно лайква статусите ти, ако публикува в профила си твои снимки, това може да се възприеме като доказателство за специално отношение. Във Фейсбук масово се споделят любовни стихотворения с различна художествена стойност и на всеки заинтересован/а може да се стори, че се разпознава в тях. Естествено, стават грешки – да не забравяме, че когато чувствата така са кипнали, та чак пара се вдига, погледът се замъглява и започват да му се мержелеят и неща, дето ги няма. И пак може всичко да се окаже като нишаните на Михал Мишкоед, че го либи Радка.
Лайковете под статусите ни във Фейсбук са приятно нещо, но ако човек иска да се убеди във взаимността на чувствата си, най-добре е да съди по онова, което вижда при личен контакт. Съчувствам искрено на влюбените през това лято, когато доста хора ограничават срещите си, защото над всички ни е надвиснал градоносният облак на пандемията от Covid 19 и не се знае кога и каква буря ще се разрази, но ако някой иска да общува отблизо с някого, ще намери начин.
Най-добре е да не се разчита много на виртуалните нишани. И за мен е най-важно Владимир Дворецки да лайква всичко, което публикувам в социалните мрежи, но ако той всекидневно след 37-годишния ни брак не ми показваше чувствата си с малки жестове, като подаряване на цвете без повод, например, лайковете му нямаше да ме топлят особено.


На снимката с Владимир Дворецки сме на корабче, пътуващо към Ангра дос Рейс, Бразилия, ноември 2017 г.