Време за себе си

 

Пандемията от Covid-19 разтърсва все по-силно дървото на живота ни и от него се откъсват листа – повечето вече пожълтели и по-слабо крепящи се на клоните, но понякога и още съвсем зелени. Болестта не подбира много-много.

Аз съм от листата, които по-лесно биха паднали при следващо раздрусване на дървото. Това не ме кара да изпитвам паника, нито да изпадам в униние. Само вече категорично съм решила да отделям повече време за себе си. Веднага се сещам, че за някои жени „повече време за себе си“ означава да отидат на релаксиращ масаж, да си направят фризура или маникюра. Нямам представа дали тези услуги се предлагат в момента по време на пандемията, но не за тях мечтая аз.

Имам нужда да се освободя от ангажиментите, които поемам по собствено желание – да приемам всяка покана за културно събитие с участието на приятели, да правя снимки, после да подбирам най-хубавите от тях и да ги споделям във Фейсбук, а ако фотоалбумът предизвика интерес, да напиша материал за събитието и да го публикувам на сайта ни. Повтарям, правя всичко по собствено желание и то ми доставя удоволствие, но събития има всяка вечер – вече при спазване на санитарните правила – а докато ги отразявам като журналист, не остава време да мисля за книгите, които съм започнала да пиша и за които все не ми остава време.

Естествено, ще се намери кой да каже: „Много важно! Да не би да си известна авторка, та някой да го е грижа какво пишеш и успяваш ли да го довършиш.“ Само че за мен никак не е важно дали съм известна авторка. Просто ми доставя удоволствие да пиша. Без никакво желание да се правя на интересна или важна, ще споделя, че отдавна започнах два романа и една поредица от книги за котки. Като всеки автор, дълбоко в себе си вярвам, че те ще предизвикат интерес, но и да не предизвикат, бих искала да ги допиша. Героите ми ме чакат и съм нетърпелива да се върна при тях, да се вживея отново в историите им. Ето това означава за мен да отделя повече време за себе си. А също така, най-после да сложа в ред архивите от предаванията ми в БНР, защото вече 6 години откакто не съм там, а от работа по сайта ни не успявам да подбера онова, което бих искала да запазя.

   Сега, когато получавам покани за събития, пояснявам, че съм в рисковата възрастова група и трябва да внимавам с Covid-19. Хората сигурно ми съчувстват: „Горката, как се е панирала от страх пред болестта!“ Всъщност аз се чувствам прекрасно! Вече съм решила да отделям повече време за себе си и го правя. Посвещавам това време не само на книгите, които пиша самата аз, но и на купчините произведения от други автори, които съм си приготвила да прочета, но все не мога. А какво удоволствие е да споделиш публично възхищението си от хубава книга!

Времето, което искам за себе си, реално е изпълнено с множество желани от мен духовни присъствия. Това ме прави щастлива.  

5-годишнината на сайта ни evropaworld.eu, 2020

 

2020 г. ще остане в историята на човечеството като година, белязана от Covid 19, но за семейството ни е най-вече годината, в която нашият сайт www.evropaworld.eu закръгли една петилетка. Решихме да отбележим тази годишнина подобаващо, както го направихме при лансирането на сайта ни на 12 март 2015 г.

Определихме датата за тържеството - 16 март 2020 г. в залата на Чешкия център и поканихме 140 човека – наши автори и хора, за които сме писали, приятели. Само че обявеното извънредно положение заради пандемията осуети плановете ни. Отложихме събитието за неопределено време и то реално ще обхване цялата година.

Бяхме поръчали специални плакети, с които да наградим най-активните ни автори и партньори. Плакетите бяха готови, но не успяхме да ги раздадем.

И ето че през юли, журналистката и писателка Галя Кларк, която живее със съпруга си и дъщеря им в Обединеното кралство, при краткото си връщане в България поиска да се срещнем за малко, защото би се радвала да получи отличието си като един от най-активните автори на сайта ни. Все още не бяхме фиксирали нова дата за отложеното тържество и не се знаеше дали тогава Галя отново ще бъде в София, затова предпочетох да й връча плакета лично, в момента, когато е тук. Постарах се това да стане с известна тържественост на някое знаково място. На нея й беше удобно да се видим на „Орлов мост“.

Така започна поредицата от събития, свързани с отбелязването на 5-годишнината на evropaworld.eu.

Преценихме, че най-безопасното време за насрочване на нова дата за честването ще е през септември, преди да се развихри втората вълна на пандемията, която се предвиждаше за есента. За наш късмет имаше свободна дата в програмата на Чешкия център, където първоначално бяхме запланували събитието и така то се състоя на 23 септември. Първоначално бяхме планирали да стане на терасата, тоест, на открито, но времето беше дъждовно и се пренесохме в залата. Получи се празник с много настроение.

Описала съм събитието подробно в публикации на сайта ни и няма да се повтарям. Щастлива съм, че успяхме да дадем плакетите на друг наш активен автор, преводачът от словашки и писател Асен Милчев, и на партньорите ни от Академичен хор „Св. Параскева“ при Националната художествена академия с диригент д-р Галина Луканова. Кулминацията на вечерта беше връчването на плакета на Н.Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи, посланик на Кралство Мароко у нас, с чиято подкрепа организирахме две Вечери на макоранската поезия в София и която подкрепя всеотдайно български таланти и културни инициативи.

На 23 септември обаче не беше финалът на нашето честване. На него не успяха да присъства доц. д-р Рени Йотова, наш активен партньор в дейността ни в подкрепа на Франкофонията. Досега тя беше директор на Бюрото на Международната организация на Франкофонията (OIF) за Централна и Източна Европа в Букурещ, а отскоро беше назначена за Представител на OIF за обучението на френски език по света в Дакар, Сенегал. Имах удоволствието да й връча плакета на 29 септември по време на специалния прощален прием, който Н.Пр. Закиа Ел Мидауи даде в нейна чест в софийската си резиденция в присъствието на членове на Групата на франкофонските посланици в България и на видни български и чуждестранни франкофони.

С това обаче отбелязването на 5-годишнината на сайта ни не приключва, защото остана още един плакет за връчване – на най-активната ни авторка, преводачката от гръцки Здравка Михайлова, която в момента работи в посолството ни в Атина и също не можа да дойде на тържеството в Чешкия център. Ако успее да се върне за кратко до края на годината, вече имаме идея къде да й връчим плакета. Ще стане хубаво българо-гръцко събитие, стига да няма нови ограничения на събиранията заради пандемията!

Така 5-годишнината ни се превърна в един продължителен, почти безкраен празник. Единственото, за което съжалявам, е че заради здравните мерки, при повторното насрочване на тържеството бяхме принудени да ограничим много броя на поканените. В списъка останаха наградените и хора, свързани по някакъв начин с тях. Дано останалите ни приятели да проявят разбиране.

Няма как да не направя сравнение със събитието, с което лансирахме сайта в интернет на 12 март 2015 г. под надслов „Сайтът на фондация „Европа и светът“ и неговите герои“. Тогава току-що започвахме и в evropaworld.eu имаше все още само петнадесетина публикации. Толкова бяха и „героите“, присъствали на събитието. 5 години по-късно нашите герои, т.е. хората, за които сме публикували материали, са десетки. Но пък пандемичната обстановка ни принуди да съкратим до минимум бройката на поканените. Заради обстоятелствата пак бяхме в по-камерен състав.

В камерен състав е и екипът ни. Основната тежест на работата по сайта се пада на мен, но Боби и Владимир Дворецки са ми опора и ме зареждат с енергия.

Сайтът на фондация „Европа и светът“ и в бъдеще ще ви дава информация за култура, изкуство, образование, наука, бизнес. Нямаме амбицията да покоряваме медийното пространство. Искаме да бъдем полезни!

Снимките към публикацията са направени от Красимир Пеков и Владимир Дворецки