неделя, 28 февруари 2021 г.

Кой трябва да води телевизионни състезания

 


През изминалата седмица скандал в публичното пространство предизвика антисемитски текст, приписван на покойния вече гросмайстор Боби Фишер, който водещият на телевизионното състезание „Последният печели“, Орлин Горанов, изчете в ефир като коментар след отговор на зададен въпрос. Възмутителният текст предизвика незабавната реакция на хора, които го намират за недопустим и напълно неуместен в едно забавно и познавателно телевизионно състезание. Имаше обаче и отпор. Не всички се разтревожиха от станалото, а напротив – държат то по-бързо да бъде забравено и заметено под килима. Всъщност този гаф показа на светло много проблеми. Единият от тях е дали трябва да си живеем на лаврите на нация, спасила своите евреи през Втората световна война, без да държим сметка дали във всекидневието не нараняваме по някакъв начин – с вицове и непремерени изказвания чувствата и достойнството на нашите сънародници евреи. На това ще се спра по-подробно друг път, защото случилото се никак не е безобидно! Записът на състезанието е станал пред очите на много хора и готовият материал също е минал покрай много очи и уши, а на никого не е направил впечатление скандалният антисемитски текст.

         Другият сериозен проблем, който лъсна при въпросния гаф, е за ролята на водещия в едно подобно телевизионно състезание. Излиза, че той не носи никаква отговорност за думите, които произнася. Не се смята за длъжен да има някакво отношение към тях. Това стана ясно от реакцията на водещия Орлин Горанов. Мнозина го защитиха, защото той е популярен певец и симпатичен човек. Само че редно ли е воденето на подобно познавателно предаване, в което екипът поднася никому ненужни и дори скандални коментари за историческото минало, да се възложи на човек, който не носи отговорност за онова, което произнася? Естествено, че не е редно. В тази роля би трябвало да влезе човек, който влага в нея и някаква мисъл. Чаровникът Орлин Горанов очевидно не изпитва ни най-малко неудобство да заяви, че не е негова работа да мисли какво казва. Тоест, чрез него всеки може да прокара своя спорна идея или мнение, а публиката ще я приеме, защото априори харесва водещия. Имало е случаи телевизионно състезание да се води чудесно от актьор – незабравим е Петър Вучков в „Минута е много“, но при всички случаи е важно водещият да е човек, който осъзнава какво точно прави.

През дългогодишната си практика като радиожурналист в програма „Христо Ботев“ на БНР съм била свидетел как се правеше едно подобно състезание за слушателската аудитория – играта „Светофар“. Тази игра също имаше познавателен характер, но се подготвяше много внимателно.  Въпросите всъщност бяха предлагани от голям кръг хора, но верните отговори бяха проверявани предварително изключително стриктно. След отговора на слушателя често се давеше допълнителна информация по темата, но именно информация, а не субективен коментар. Това радиосъстезание се водеше от опитни и талантливи журналисти като Анна Яковлева, Цвета Шопова, Росица Панайотова, Александър Михайлов – лека му пръст! - и те носеха отговорност за думите си в ефир. Не биха се скрили зад ничий гръб, заявявайки, че друг е измислил въпроса или е добавил още текст към него. Затова намирам, че е много важно водещият да бъде не просто популярно симпатично лице, а мислещ човек, който е готов да понесе отговорност за онова, което е излязло от устата му. Или да не го произнесе, ако има способността да прецени дали е подходящо да му се дава гласност.

Преди години (от 2004 до 2006 г.) по бТВ вървеше състезанието „Вот на доверие“, водено от Иван Гарелов. Отначало се шокирах как този сериозен политически коментатор се е съгласил да води забавно телевизионно състезание, но много скоро се убедих, че той го прави изключително артистично и интелигентно, с приятно чувство за хумор. И досега вкъщи си спомняме с удоволствие това предаване – следяхме го редовно, очаквахме го с интерес. Ето какво е, когато водещият е мислещ човек, а не фигурант!  

Впрочем, в играта „Вот на доверие“ участва и певецът Орлин Горанов и 10 пъти спечели състезанието. Накрая вече му беше неудобно и дори умишлено се стараеше да изгуби, но пак ставаше победител. Тогава останах с чудесни впечатления от него: хем талантлив певец, хем човек с добро сърце! 

Изводът ми след всичко написано дотук е, че Орлин Горанов може да е добър певец и добър човек, да става за участник в телевизионно състезание... но не и да бъде негов водещ. Личното ми мнение е такова. Сигурно някой ще го оспори, но поне съм стигнала до него със собствения си ум, а не ми го е вложил друг в устата.

четвъртък, 25 февруари 2021 г.

Ще спечели ли непрофесионализмът?

 

И аз, както мнозина от вас, се разочаровах от певеца Орлин Горанов като водещ на телевизионното състезание „Последният печели“ по БНТ 1. Може редакторът, подготвил въпросите за състезанието, да му е подал антисемитския текст, който възмути толкова хора, но той няма ли собствен мозък, не вниква ли в това, което чете на глас? Още повече, че епизодите от „Последният печели“ се записват предварително. Не само на Орлин Горанов, а и на никой друг от екипа, присъствал на записа, не му ли прещрака в главата колко е скандално да се тиражира изказването на Боби Фишер против еврейството? Било от негово интервю преди 20 г., но за коя медия е дадено това интервю, кой е задавал въпросите? В извинението, което произнесе вчера по БНТ 1 Орлин Горанов (очевидно отново не негов текст, а чужди думи, които е приел да произнесе, без да вниква в тях), се споменаваше, че целта на това телевизионно състезание било да дава знания. Какви знания по-точно се дават с цитираното изказване на вече покойния шахматист Боби Фишер, известен като голям ексцентрик? Знание за това, че има хора, които оплюват собствения си етнос? Такива ги има навсякъде, включително и в България. Или да се приеме, че знание е онова, което бил казал гросмайсторът за Холокоста, а всъщност то е безобразно изопачаване на истината!

 Не следя внимателно това състезание, но доколкото имам лични впечатления, те са, че екипът, който подготвя въпросите, влага в думите на водещия коментари, представящи нечия субективна гледна точка, но не става ясно чия е тя. На топа на устата остава Орлин Горанов. Веднъж след въпрос, чийто отговор беше свързан с телевизионния сериал от 1977 г. „Завръщане от Рим“ (режисьор Иля Велчев, сценарист Антон Дончев,), водещият прочете дълга тирада, че критиките за този филм са били повод бащата на режисьора, Борис Велчев, член на Политбюро на ЦК на БКП, да бъде освободен от всичките му партийни постове. Не знам на по-младите зрители дали им е ясно за какво става дума. Факт е, че случаят беше използван навремето във вътрешнопартийни битки в БКП, но истината е също така, че „Завръщане от Рим“ беше слаб филм – наивен, с неубедителна игра на изпълняващата главната роля. Помня, че се правеха каламбури със заглавието - „Повръщане от Рим“, а в литературните среди, от които бях част, се говореше, че питали Антон Дончев по повод сценария му: „Антоне, кой ти написа „Време разделно?“. Естествено, в творчеството на всеки автор има и шкарто. Само че коментарът в състезанието „Последният печели“ внушаваше, че филмът е бил авангарден за времето си, превърнал режисьора му в дисидент, докато по всеобщо мнение на публиката от онова време той беше творчески неуспех. Някой от екипа на състезанието обаче, по свои причини, е решил да му надене ореола на отхвърлена поради авангардността си творба.

Телевизионни състезания като това трябва да се задоволяват с даването на правилния отговор на конкретния въпрос. Допълнителните коментари, в случая произнасяни механично от водещия, неволно превръщат състезанието в публицистично предаване, в което обаче не се допуска различно мнение и се представя само едно, от последна инстанция. То може да предизвика желание за спор, но за такъв няма отделено време, защото се минава към следващия въпрос от състезанието. Това само по себе си означава, че коментарите след даден отговор са излишни. Както е било и с цитираното скандално изказване на Боби Фишер.

Четох, че състезанието „Последният печели“ имало висок рейтинг, вероятно и заради сумите, получавани от всеки участник – по 300 лв. за участие и по 600 лв. за победителя. Защо човек да не се пробва! Не знам доколко мога да вярвам на публикацията в „Уикенд“ (брой 8, 2021 г.), но там в статията „Жестоки гафове тресат „Последният печели“ се посочва случай за даден верен отговор, който е бил обявен за грешен и състезателят несправедливо е отпаднал от играта. Говори се и за пристрастност на водещия към някои състезатели, на които подсказва по свой си начин кой отговор е верен.

След всичко изброено, се питам защо ли ръководството на БНТ не направи анализ на начина, по който се прави това състезание и ако екипът му не показва професионална зрялост и достатъчно обща култура, да напусне ефира на обществената телевизия. Подобни състезания винаги е имало. Ще се намерят знаещи и мислещи хора, които да ги правят. Иначе непрофесионализмът ще спечели. 

 

 

сряда, 24 февруари 2021 г.

Магията за вино на Ханко и Мадам

 

Наскоро разчиствах декоративната ни дървена кутия за хляб, в която държим и подправки, и този път реших най-после да изхвърля малкото пакетче със съставки за ароматно вино. С Владимир Дворецки си го купихме по време на Античния фестивал „Сердика е моят Рим“, който се проведе на 20 и 21 септември 2019 г. сред останките от римски градежи пред ЦУМ и пред Католическата църква. С мъжа ми много харесваме такива фестивали, макар че някои скептици ги определят като бутафория. За нас това е театър под открито небе, в който всеки може да влезе в роля.

В такива случаи често се получава и еклектично размесване на различни пластове във времето – почитателите и на други исторически епохи се включват в събитието, затова не се учудихме, когато видяхме древен римлянин да си говори с продавачка в костюм от средновековна Западна Европа. 

Приехме философски и това, че на сергията си тя и нейният колега предлагаха медовина по рецепта на дядо Славейков от 1870 г. Купихме си от медовината. Възхитихме се от вкуса й и си купихме още една бутилчица. Тогава забелязахме малките пакетчета от бяла хартия и се поинтересувахме какво е завито в тях. Младата средновековна дама ни обясни, че вътре има съставки, които придават на виното разкошен аромат. Слагат се вечерта в кана с вино и на сутринта то вече ухае невероятно. Жената говореше толкова убедено, че убеди и нас колко хубаво би било да си вземем такова пакетче. 

Реших да попитам как се казват тя и колегата й, за да ги спомена в публикацията, която мислех да подготвя за сайта ни. Младият мъж отвори уста, за да каже името си, но жената бързо отговори: „Ние сме Ханко и Мадам!“

Не знам защо, но това, че не пожела да ми каже истинските им имена, поохлади ентусиазма ми от медовината и от симпатичното им излъчване.


Междувременно на Античния фестивал се случиха важни събития. Император Константин Велики, който е изрекъл думите, че Сердика е неговият Рим, дойде лично да поздрави жителите на града (тази роля изпълни специален гост от Австрия) и раздаде няколко метални кръстчета. Щастливи бяхме, че и мъжът ми успя да получи едно от тях и си го пазим като реликва вкъщи. Бутафория, но свързана с артистични и наистина вълнуващи спомени, защото лично си участвал в спектакъла!

В крайна сметка, не подготвих публикация за фестивала за сайта ни, а само снимки във Фейсбук. Повече от две години не се наканих да напълня кана с вино, в което да сложа вълшебните съставки, които купихме от Ханко и Мадам. Истината е, че когато подбираме вина за вкъщи, те си имат достатъчно приятен аромат, та да се налага да го облагородяваме и с допълнително вълшебство. От време на време разгъвах пакетчето и забелязах, че в него има канелена пръчица и шушулки от кардамон, но не се задълбочавах много в тайната на магията за вино и пак оставях пакетчето настрани. Докато при последното почистване на кутията, където го държах, не реших най-после да го изхвърля. Разтворих го още веднъж, да го погледна за последно, и съставките вътре се разположиха някак красиво върху бялата амбалажна хартийка. Вдъхнових се да снимам композицията, която неочаквано се беше получила. Тогава забелязах, че сред подправките за вино има и малко цветче от теменужка, както и друго цвете, което не можах да определя. И почувствах магията! Цветчетата, и особено малката теменужка, не само бяха трогателни, в тях имаше послание за обич и нежност. В този момент си помислих, че Ханко и Мадам не са били само колеги, продаващи на обща сергия. За да приготвиш вълшебство за вино като добавиш в него и цветче от теменужка, в сърцето ти трябва да е имало и любов! Или само на мен така ми се струва, защото ме е хванала магията?

А Ханко и Мадам ме гледат весело от снимката, която им направих по време на Античния фестивал преди повече от две години, и по усмивките им не мога да позная какво точно са вложили в своята магия за вино.


Така и не изхвърлих малкото бяло пакетче с вече мухлясалите компоненти за вълшебен винен аромат. Изхвърля ли се бяла магия?