Днес Фейсбук ми припомни този мой текст, който съм написала точно преди две години. Сега го публикувам и в блога си:
8 март е преди всичко ден за отстояване
на правата на жените! Не знам дали някой у нас обърна внимание преди няколко
дни на новината от Франция, че правото на аборт вече ще бъде вписано в
Конституцията на страната. Аз обаче нямаше как да не си спомня книгата на
нобеловата лауреатка за литература за 2022 г. Ани Ерно, в която тя описва
собствените си преживявания във време, когато абортите във Франция са били
преследвани от закона. Книгата е „L'Événement“ (думата означава „Събитието“, а
на български заглавието е „Изпитанието“, превод: Валентина Бояджиева, изд.
„Лист“, 2023 г.). Имах възможност да я прочета в оригинал на френски и тя
истински ме разтърси, както, предполагам, би разтърсила всяка жена.
През 1962 г. Ани Ерно, по онова време
неомъжена студентка, забременява и не иска да задържи бебето. Тъй като абортите
в родината й тогава се смятат за криминално престъпление, задачата как да се
освободи от нежелания плод, е изключително трудна. Хладнокръвно, с много
детайли, писателката разказва през какви перипетии е трябвало да премине в
името на свободата сама да реши какво да става в тялото й. Невъзможността да
сподели с родителите си, заради техните консервативни представи за морал,
колебанията на гинеколога, който й съчувства, но не иска да рискува да бъде лишен
от лекарски права, затова й предписва лекарство за укрепване на плода,
неуспешните опити сама да се освободи от зародиша с игла, попадането в мрачния
апартамент на акушерката, която прави тайни аборти... На френски има специален
израз за жените – често не медицински лица, които помагат на бъдещи майки да се
освободят от нежелана бременност: les faiseuses d‘anges - в буквален превод:
създаващите ангели. Очевидно ангелите са душите на неродените младенци, които
отлитат с помощта на такива жени. Това поетично название сигурно им е измислено
от изпадналите в безизходица, които благодарение на техните услуги са се
почувствали спасени. Ани Ерно обаче не използва този ласкателен израз за
акушерката, която при най-примитивни условия вкарва в нея сонда, за да предизвика
аборт, нарича я: l'avorteuse – абортаджийката. Поставената сонда не свършва
работа и се налага манипулацията да бъде повторена. Вторият път обаче
абортаджийката не иска допълнително заплащане. Кошмарът достига кулминацията
си, когато Ани Ерно получава кръвоизлив в студентското общежитие. Откарват я по
спешност в болница, където се сблъсква с презрението на лекарите. Ани обаче
отбелязва, че с още по-голямо презрение се отнасят към бременно неомъжено
момиче, което постъпва в същата болница, придружено от майка си. Значи изборът
да запазиш извънбрачното си дете се е смятал за по-голямо падение от
незаконното прекъсване на бременността!
Историята с нежелания зародиш приключва
през януари 1963 г. Писателката я описва близо 40 г. по-късно, през 2000 г. Чела
съм биографията й и знам, че още на следващата година тя вече е омъжена и ражда
първия си, вече желан син. Съдбата се е смилила над нея и след ужасните
издевателства над тялото й, тя е запазила способността си да дава живот. Много
други нелегално абортирали жени обаче губят тази способност, някои дори губят
живота си. „Събитието“ на Ани Ерно звучи актуално и досега. През 2021 г.
френската режисьорка Одре Диван направи филм под същото заглавие, който беше
посрещнат топло от публиката. В годината на излизането си той взе наградата
„Златен лъв“ на фестивала във Венеция и голямата награда на българския фестивал
Синелибри.
А на днешния 8 март французойките могат да се поздравят, че Конституцията
на страната вече им гарантира една важна за всяка жена лична свобода.
8 март 2024 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар