Няма
шега, от утре, 1 април, желаещите да се кандидатират за генерален директор на
БНР могат да подават документите си. Вече бяха оповестени имената на някои от
тях, а един още от вчера започна предизборната си кампания в социалните мрежи. 15-тина
часа след като обяви намерението си в своя Фейсбук профил, Петър Волгин събра над
1000 лайка! Същевременно кандидатурата му беше лансирана и от интернет
изданието „Поглед“ с въпроса: „Ще подкрепите ли? Петър Волгин се кандидатира за
генерален директор на БНР“. Под публикацията има вече стотина коментара,
повечето от които са „Подкрепям“. Има и няколко негативни, и дори
наплевателски, но, като цяло, повече са положителните и това е напълно обяснимо
– слушателите на сваленото предаване „Деконструкция“ обикновено са и читатели
на „Поглед“. Признавам, че съм озадачена
от откровеността на Петър Волгин да потърси откритата подкрепа на едно електронно
издание, любимо на левия електорат. Нали преди 15 г., точно той и други колеги
протестираха против избора на Иван Бориславов за генерален директор на БНР,
защото определяха този избор като политически. Днес обаче Петър Волгин не се
притеснява да се яви като кандидат с червена политическа подкрепа.
Иначе
съм напълно съгласна с написаното от Волгин в анонса на кандидатурата му: „Нанесените щети върху Националното радио
са огромни. Те са от морален, професионален и финансов характер. Ще са нужни
огромни усилия, за да бъде изправено Радиото отново на крака.“ Само че
моите наблюдения на дългогодишен радиоработник са, че тези щети бяха нанесени
не само през последните 3 години, както пише той, а много, много по-отдавна,
още по времето на други генерални директори на БНР.
Впрочем, макар и да не го афишира, за обявения
конкурс отдавна се стяга един от тези бивши генерални директори, Валери
Тодоров. За щетите от морален, професионален и т.н. характер, нанесени от
В.Тодоров, трябва да бъде припомнено, но засега е рано, тъй като той не е
оповестил официално кандидатурата си. Истината обаче е, че човекът просто вече
не издържа да не бъде началник и много сериозно се е заел да си върне поста
начело на БНР. Това си пролича и по време на дискусията, проведена в СБЖ
миналата седмица, на която В.Тодоров се изказа в смисъл, че БНР е трудна за
управление структура и човек, който не я познава добре, не може да се справи.
Подтекстът беше: „Аз си познавам структурата, управлявал съм я вече и пак бих
могъл…“
Ще стане интересно, когато В.Тодоров също заяви
във Фейсбук, че се кандидатира, и започне да събира лайкове.Тогава ще гледаме
чии ще бъдат повече: неговите или на Волгин.
На конкурса преди 3 години председателят на СЕМ
доц. Георги Лозанов въведе практиката да се отчита като плюс за кандидата това
доколко е пълна залата при събеседването му със СЕМ, а не да се гледат писмените
препоръки от граждански организации, представени от участниците в конкурса (както е по регламент). Нищо чудно и при предстоящият конкурс тази
практика да продължи. Така, както в постинга си от 28 февруари в моя блог познах,
че въпреки подадената оставка, доц. Лозанов може и да не си тръгне веднага от
СЕМ, така май ще се окажа права, че и да си отиде Лозанов, възможно е лозановщината
да остане.
Дано
конкурсът за генерален директор на БНР не се превърне в състезание кой ще
събере най-многобройната и най-гласовитата агитка. А изглежда нещата още от
самото начало тръгват в тази посока.
