Скъпи приятели, днес е Денят на
независимостта! Не съм сигурна доколко българите са започнали да възприемат
тази дата като празник. За мен обаче днес е Ден на независимостта и в личен
план, защото точно от днешния ден официално вече не съм на работа в медията, на която посветих
39 (тридесет и девет)
години
от живота си - БНР. От студентската си възраст досега никъде другаде не съм
работила. Радиото е моя голяма любов, а
всяка любов поражда зависимост. Дали да съжалявам, че досега не съм имала сили
да напусна Радиото, въпреки че пред мен са се появяли много други възможности?
Или да ми е неудобно, че заради любовта към Радиото, понякога съм жертвала личните
си планове, лишавала съм своите най-близки хора от присъствието си, години
наред не съм писала стиховете, които съм носила в себе си? Да, поглеждайки
назад, сега изпитвам известна вина, че Радиото е било приоритет в ценностната ми система, но само който не е работил в Радиото, не
знае за каква магия става дума. Естествено, не мога да я обясня – можеш ли да
анализираш магията? или любовта? Тя те обсебва, отдаваш й се докрай. Днес
официално аз се разделям с това обсебване. Вече няма да се вълнувам колко хора са се
обадили по време на предаванията ми, какво точно са казали и как са реагирали на
това колегите ми. Няма да ме интересува, че шефовете не са забелязали усилията
ми непрекъснато да измислям нещо ново, за да заинтригувам слушателите, да им
бъда интересна и полезна. Истината е, че настроението ни за работа често зависи, както от оценката на онези, за които правим предаванията си, нашата слушателска аудитория, така и от мнението на колеги и началници, а те нерядко твърдят, че не са чули
предаването, в което сме вложили най-много творчество! Вече съм независима от
всичко това, защото официално напуснах БНР и сама ще съм си началник!
Разбира се, оставам вярна на своята
голяма любов, радиожурналистиката, но вече ще правя предаванията си в интернет.
Оценката си ще получавам директно от слушателите и тя няма да е пречупена през
гледната точка на колеги и администратори, които, за съжаление, невинаги са
безпристрастни.
Напускайки БНР, се чувствам като децата
на известни личности, които искат да излязат извън сянката на своите родители и
да бъдат оценявани за собствените им качества. Да, за мен е било гордост години
наред да се представям като журналистка от БНР, но съм се сепвала, когато някой
извън БНР е забелязвал качествата ми, а в БНР са ми казвали: „Забелязали са те,
защото си от национална медия. Ако не работеше тук, никой нямаше да ти обърне
внимание!” Опитвала съм се да кажа, че в нашата медия работят хиляди хора, а не сме толкова много тези, които получаваме висока оценка извън
БНР, но винаги съм се натъквала на снизходителни началнически усмивки. От днес
такива снизходителни усмивки вече няма да ми въздействат, защото сама съм си началник!
Ще вкусвам радостта от успехите и горчилката от неуспехите си без
посредничеството на хора, с които случайността е определила да работим заедно,
а не сме се избирали взаимно. Вече съм независим човек!
Мечтата ми е колегите, които остават в
БНР, също да усетят радостта от такава вътрешна независимост. Но за целта
трябва да има административен екип, който да създава у хората усещането за вътрешен
комфорт, за добронамерена оценка на професионализма, независимо кой на кого
симпатизира...
Да не пропускаме на днешния Ден на
независимостта да се порадваме на цялата символика, която този празник носи в
себе си!
