събота, 10 ноември 2018 г.

Котешка есен


Денят си остри ноктите,
с ръмжене се надига,
а аз си гледам котките
и тайно им намигам.

Листата – златни капчици –
безшумно ни посипват.
Целувам меки лапички,
добри като молитва.

А слънчевите нишчици
полека изтъняват
и болките хронически
в душата наболяват,

сред чувства изкорубени
зли пламъчета тлеят,
но мърканици влюбени
спасително ме греят.

Гергина Дворецка

10.11.2018 г.