Може
би защото съм Водолей, но чувствам Международния ден на водата като мой
празник! Харесвам водата във всичките й агрегатни състояния и ми е много
приятно, че на днешния ден в София е навалял сняг.
Най-силно
усетих какво е водата за мен, когато преди 5 месеца с любимия ми Владимир
Дворецки бяхме край водопадите Игуасу – първо в Аржентина, а после и на територията
на Бразилия. Там водата не само блика отвсякъде, но те обгръща с топъл воден
прах, влиза в теб през кожата и те обсебва изцяло. На моменти изглежда
застрашително, имаш чувството, че ще те завлече към дъното – и това наистина е
възможно - но е важно да намериш здрава
опорна точка и в този момент водните потоци те изпълват с въодушевление и
радост.
Точно
тогава осъзнах, че водата е като любовта, защото и тя ни въздейства така.
Любовта
означава младост, независимо от възрастта ни! След Игуасу се почувствах
подмладена поне с 10 години.
С Владимир Дворецки край "Дяволското гърло", нодопадите Игуасу, Аржентина
