Последните
дни на декември ме настройват ретроспективно и реших да споделя за моите
странни срещи с медицински лица. Определям ги като странни, макар че мога да им
сложа и друг епитет, но, по принцип, имам уважение към лекарската професия.
През
това лято за първи път от 12 години насам реших да отида на някои профилактични
прегледи. Все слушаме колко са важни. Естествено, и аз го знам. За съжаление,
моят опит показа, че профилактичните прегледи може да са вредни за здравето,
ако човек има по-слаби нерви.
Като
всяка отговорна за здравето си жена, преди 12 г. отидох при една възрастна
лекарка (вероятно пенсионерка),
която един път седмично даваше консултации в медицинския пункт на БНР. Тя ме
прегледа, изуми се, когато й казах възрастта си – много съм младеела за
годините си. Вече си тръгвах и лекарката, като обзета от внезапно озарение, ме
погледна със святкащи очи, изобрази с палеца и показалеца си голямо кръгче и ми
заяви: „Ето такова образувание имате вляво! Колкото орех!“ И ме остави да си
вървя по живо по здраво, а аз си тръгнах ни жива, ни умряла.
Веднага
си записах час за втори преглед, този път в кварталната ни поликлиника, където
ходя обикновено. Обясних на лекарката там какво ми е открила колежката й и я
помолих за повече пояснения. Тя ме прегледа внимателно, включително с ехограф,
и не откри абсолютно нищо. Тъкмо да си отдъхна облекчено и лекарката каза: „Я
аз да ви пратя на изследване с маркери, може пък наистина да ви има нещо!“
Зави
ми се свят, защото всеки средно начетен човек знае какви са тези изследвания с
маркери.
- И
най-добре оттук-нататък да идвате при мен не в поликлиниката, а в частния ми
кабинет, там имам много по-модерни условия – добави лекарката.
- Надявам
се да не се налага! – разбунтувах се не на шега.
- Ще
видим! – каза тя.
Изследванията,
на които ме прати, никак не бяха евтини, но поне показаха, че нямам основание
за тревога. Джипито ми погледна резултатите и ме успокои, че всичко е наред.
Обадих се по телефона на лекарката, която ме прати да се изследвам, и й
повторих думите на джипито ми. „Резултатите ви може да изглеждат добри, но това
не означава, че със здравето ви всичко е наред!“ – контрира ме тя.
Затворих
й телефона и не стъпих на профилактични прегледи цели 12 години. От време на време си повтарях, че е
безотговорно човек да не следи здравето си, но само като си припомнех ужаса,
който бях изживяла, отлагах за следващата година. Докато това лято най-после се
реших и си взех направление за така важните профилактични „женски прегледи“. Джипито
от поликлиниката ми препоръча да отида в „Токуда“, но тя ми е далече и
предпочетох най-близката до нас болница.
Направиха
ми рентгенова снимка, която веднага беше занесена в кабинета на специалиста, а
аз седнах на пейката отпред и зачаках той да ме повика. Други посетителки
нямаше. Тъй като времето минаваше, а специалистът все не излизаше, усетих как
започва да ми става нервно. Идваше ми да почукам на вратата и да му кажа:
„Извинете, какво толкова й гледате на тази снимка?“ Но се въздържах - все пак,
той е специалист, той си знае.
Най-после
ме покани да вляза в кабинета му, гледаше в пода, мълчеше. Прималя ми.
- Извинете,
има ли ми нещо? – събрах сили да попитам.
- Как
да ви кажа – започна отдалече докторът. – Тази рентгенова снимка не показва
проблеми, но тя е само една трета от цялостния преглед, който трябва да ви се
направи. Ще поискате от джипито си направление за ехограф и, след като ви видят
на ехограф, ще дойдете пак при мен, за да ви палпирам. Така и трите етапа на
прегледа ще са изпълнени и едва тогава ще мога да ви отговоря със сигурност
дали ви има нещо или не. Как сега да ви кажа, че сте здрава, като това ще е
само една трета от истината?
Можеше
поне на този етап от прегледа да ме успокои, че всичко е нормално, но той не го
правеше.
-
Следващия
път, когато ще ви прегледам, няма да идвате тук, в тази болница, а в една
друга, частна, където работя допълнително. Там условията са много по-добри.
Толкова ли не се бяха
променили нещата, та и той ми говореше точно като лекарката, която преди 12 г.
ме прати на изследване с маркери?
-
Къде
е тази ваша частна болница?
Каза
ми някакъв адрес в отдалечен квартал на София.
-
Няма
да мога да дойда там. Тук ми е по-близо.
- Все
пак си помислете! В частната болница имаме отлично оборудване, хубав екип сме. Обаче
датите ми там са заети чак до началото на ноември.
-
Тогава
няма да съм в България.
- Вие,
като цяло как се чувствате, да ви е зле понякога? – погледна ме обнадеждено.
- Добре
се чувствам – произнесох твърдо и той разочаровано наведе глава.
После се повтори
историята отпреди 12 г. Джипито ми погледна рентгеновата снимка и описанието
към нея и ме успокои, че всичко е наред и никаква нужда нямам от други прегледи.
Само че странните
ми срещи с медицински лица не свършиха, защото реших да отида и на очен лекар.
Той не беше само профилактичен. През зимата изкарах грип със силна хрема, от
която непрекъснато ми течаха сълзи и в един момент в едното ми око се появи
нещо като мушица. Леко прехвърчаше, изчезваше и ненадейно пак се появяваше.
Хремата ми отшумя, но мушицата от време на време пак прелиташе в окото ми и
реших да потърся консултация. Бях се зарекла обаче да не позволя да ме плашат и
още с първите си думи към очната лекарка я предупредих, че на моята възраст все
още чета без очила. Само дето някаква мушица прехвърча понякога в едното ми
око.
Лекарката беше
изключително мила и приятна жена, веднага ми каза, че не е нужно да си
споменавам възрастта, защото никой няма да ми я даде. Прегледа зениците ми,
успокои ме, че всичко е наред, а тази натрапчива мушица е следствие от хремата,
но има как да се спася от нея. Преминахме към проверка на зрението ми. Обясних,
че още от студентските години имам един диоптър късогледство на едното око и
половин – на другото, но това не ми пречи да чета без очила - пак й го
повторих, за да не си помисли, че ще успее да ме стресира с нещо. Секунда
по-късно бях дълбоко разколебана в себе си, защото лекарката сложи пред едното
ми око някакво стъкло, от което цялото табло с цифрите се размаза пред мен.
-
Нищо
не виждам – признах напълно безпомощно.
Тя смени стъклото
и горе-долу разпознах някакви цифри. После сложи трето и вече виждах малко
по-отчетливо, но не знаех дали увеличава диоптрите или ги намалява и тревогата
ми започна да расте. А се бях зарекла, че няма да позволя вече на никой лекар
да ме плаши! В един момент, докато тя избираше четвърто стъкло, което да
изпробва, окото ми за кратко остана напълно „невъоръжено“ и видях цялото табло
кристално ясно.
-
Сега
виждам абсолютно всичко! – зарадвах се като дете.
- Чакайте,
чакайте! – отрезви ме лекарката. – Ще намеря нещо подходящо за вас.
И отново започна
да пробва разни видове диоптри на двете ми очи, но вече не използваше таблото,
а ми подаваше напечатани текстове с различна големина на шрифта, които трябваше
да чета. Сменяше стъклата все по-бързо и ме питаше: „Това четете ли го?“ „Да!“ „А
това четете ли го?“ „Да!“
- Добре,
това са вашите диоптри – констатира накрая.
Искаше ми се да й
кажа, че виждах достатъчно добре и с предишните, които явно бяха по-слаби, но
тя вече ми пишеше рецептата за очила.
- Ето
какво – започна да ми обяснява вразумяващо – Няма смисъл да ми се хвалите, че
четете без очила. Така ще ви боли главата.
- Не
ме боли.
Тя
не ме чу.
- Не
си разваляйте доброто зрение, като си напрягате очите! Направете си очила! Но
не в кой да е магазин, а ще ви кажа точно къде.
Обясни ми как се
стига до магазина, в който правели най-хубавите очила в цяла София.
- И
колко диоптъра имам?
- Един
и половина на двете очи. След месец ви
чакам на контролен преглед.
От мои познати с
проблеми в зрението знам, че никога не бива да ползваш по-голям диоптър от
необходимото, защото очният нерв става мързелив и диоптрите постепенно започват
да се качват – може и да не се изразявам добре на медицински език, но смисълът
е ясен.
Не си направих
очила. И няма повече да отида при тази лекарка, въпреки че е изключително
приятна и мила жена и въпреки че ми предписа една хранителна добавка Visolor, от която мушицата в едното ми око
изчезна. Не мога да ходя при лекар, който безапелационно настоява да сложа
очила за четене, когато все още се справям безпроблемно и без тях. Имам известно
време, преди да стана клиентка на магазина, където ме прати лекарката.
Описах случки,
които определям като странни, за да не използвам друг епитет.
И през тази година
наши медицински работници се бунтуваха срещу ниските си заплати. Прави са, в
чужбина биха получавали много повече, но не виждам морал в това някои от тях натрапчиво
да търсят потенциален пациент у всеки, който отива на профилактичен преглед за
собствено успокоение, а се оказва, че дори и да няма здравословен проблем, може
да се разстрои, че и да се поболее от недомлъвки и догадки.
Естествено, не
всички лекари са такива, но разказаните случки са истински, преживени от самата
мен.
Аз си имам начин
да разпознавам добрия лекар. Той винаги искрено се радва, когато разбере, че си
здрав. Свалям шапка на такива лекари. Много са, но няма да изброявам имена, за
да не ги поставям редом с описаната от мен компания от техни колеги.