Преваля
първият месец от българското Европредседателство. Като журналист, който се
занимава с темата за европейската интеграция от 1990 г. насам, за мен това
събитие е много важно. Отразявала съм десетки председателства на други страни в
европейските си предавания по БНР, сега в сайта на фондацията ни ще отразявам
българското. По-рано ги наричахме просто
„председателства на ЕС“, но в българския вариант то се изписва най-често с
пълното си наименование като се уточнява „на Съвета на Европейския съюз“. На
хората, които нямат представа от институциите на ЕС, сигурно им е напълно
непонятно за какъв Съвет става дума, но дано покрай нашето председателство да
се поинтересуват и да прочетат как функционира Съюзът, на който България е член
от 2007 г.
Някои
мои приятели във Фейсбук гледат иронично на ролята, която страната ни ще
изпълнява в ЕС през първите 6 месеца на 2018 г. Дори изписват думата като „преЦедателство“.
Те си имат своите основания. Аз също до края на миналата година не бях сигурна,
че сме напълно подготвени за тази наша европейска роля. Сигурно, защото живея
близо до НДК и гледах как ремонтите продължаваха почти до последно. Имаше и
някои ексцентрични идеи - в началото на януари да се засадят теменужки с цвета
на европейското знаме в лехите пред НДК – навалелият по-късно сняг ги скри. Но
няма да се спирам на такива детайли, защото самата аз бих искала България да се
представи много добре начело на ЕС.
Официалното откриване на председателството ни на 11 януари в Народния театър „Иван
Вазов“ предизвика много коментари най-вече заради речта на председателя на
Европейския съвет Доналд Туск, която той произнесе на български език. Аз също
се възхитих от този негов жест, защото явно се беше постарал да разучи добре
текста. Самото съдържание на речта обаче остави у мен противоречиви впечатления.
Първото ми сепване беше при споменаването в едно и също изречение на Захари
Бахаров и Иван Вазов и то с предположението, че нашумелият актьор е по-известен
на младите от класическия писател. Накрая в недългото слово беше намесен Христо
Стоичков и за капак – тракийските войни. Ясно е, че словото на Туск е било
подготвено от негови съветници, дори се говореше конкретно за един ирландец,
който имал този ангажимент. Та по мое скромно мнение, съветникът ирландец леко
се беше изгъбаркал с нас, замесвайки тюрлюгювеч от имена и събития, с които
българинът се гордее. Споделям това, след като страстите около въпросното слово
се уталожиха, защото имах Фейсбук приятели, които го бяха възприели твърде присърце
– прочетох дори заплаха от видна полонистка, че ще разприятелява всеки, който
се изказва зле за речта на Туск. Все си мисля, че ирландецът, подготвил
съответната реч, като е гледал еуфорията, настанала в България по повод
творението му, се е подсмихвал под мустак като героинята на Вазов Хаджи Ровоама.
Де да беше знаел за колоритната Вазова Хаджи Ровоама, можеше и нея да я пъхне в
приветственото слово на Туск за повече нашенски колорит!
Думата
ми е за това, че би било добре да не се радваме като деца само от факта, че
един европейски лидер произнася слово на родния ни език, а да се заслушваме по-внимателно какво точно ни казва.
След тържественото откриване като цяло
председателството потръгна добре. Министрите ни с ентусиазъм и самочувствие
влизат в ръководните си роли на европейските събития. Предстоят още 5 месеца и
ще настане времето на равносметките.
Известна
наша преподавателка по европеистика твърди, че неуспешни председателства на ЕС
няма. Само че някои страни се справят по-добре, а други – не толкова. Ще видим
ние от кои ще бъдем, а още по-важно – какъв опит ще извлечем от нашия дебют
начело на ЕС.