Месец
януари е всеизвестен с празниците си, но за нашето семейство той е свързан и с
рождени дни. Моят е на 21 януари. Интересното е, че колкото повече време минава,
толкова по-добре се чувствам на рождения си ден. Все по-ясно осъзнавам, че да
достигнеш до почтена възраст е привилегия, която, за съжаление, не е дадена на
всеки. Имам чувството, че натрупаните ми години образуват висок хълм, на чийто
връх съм се изкачила и мога да погледна отгоре към някогашните си преживявания –
някои от тях изглеждат вече като едва забележими точици, а си спомням колко
силно са ме вълнували някога. Ето това означава да се издигнеш над нещата!
Както
при изкачването на истински връх, катерейки се към висотата на годините, човек
инстинктивно взима със себе си само най-необходимото и захвърля всичко, което
би му тежало по пътя нагоре – формални познанства, ангажименти, които гълтат
време, а не носят вътрешно удовлетворение. Така постепенно отсяваме излишното и
запазваме онова, без което не можем. Колко е хубаво човек да остарява, защото разбира
кое е всъщност най-важното в живота му!
С
изкачването по билото на годините всеки губи хора и неща, на които е държал. И
толкова по-голяма е радостта от присъствието на любими същества в зрялата ни възраст!
Мъжът
ми, с когото точно след 5 месеца ще отпразнуваме 35 г. брак, за рождения ми ден
написа тристишието:
"Мой
хляб и мое вино,
със
теб се причестявам всеки ден!
Честит
рожден ден, Гергина!"
Може
и да съм пристрастна, но това късче поезия засенчва всички стихове, които
самата аз съм написала за любимия ми съпруг. А уж в семейството ни поетесата
съм аз!
Синът
ни, който от най-ранна детска възраст ни подарява за рождените дни специални
рисунки с най-важното за всеки от нас през изминалата година, този път ми
нарисува стилизирано изображение на статуята на Христос Спасителя в Рио де
Жанейро. Той знае колко важно беше за мен пътуването ми до този град през 2017
г.!
Благодарна
съм и на всички над 200 приятели и познати, които ме поздравиха във Фейсбук и
по телефона.
И
още хубави неща:
Приятно
ми беше, че на рождения ми ден имаше сняг. Родила съм се в много снежен студен
ден и може би снегът е бил едно от първите неща, които са ми се мернали пред
очите през прозореца на Първа градска болница. Така си обяснявам моята любов
към снега, въпреки че много обичам лятото.
Като
подарък от случайността възприех и финалния спектакъл на победителите в
Европейското първенство по фигурно пързаляне, който предаваха по телевизията на
21 януари. Той ме върна към ученическите ми години във Френската гимназия,
когато състезанията по фигурно пързаляне бяха сред най-очакваните събития за мен
и съученичките ми и през междучасията коментирахме оживено кой от фигуристите
как се е представил.
Разказвам
тези дреболии, защото с годините човек наистина започва да се радва на такива
уж дребни съвпадения. На младини може и да не ги е
забелязвал
или не ги е възприемал като повод за радост.
Със
сигурност това, което пиша, не изглежда особено оригинално, но е хубаво, когато можем сами да се убедим в някои банални истини.
На 28 януари е роден баща ми. Той отиде
в други измерения преди около 8 години, но ние и досега празнуваме рождения му
ден. Правим си тържество вкъщи в негова чест, готвя ястията, които харесваше,
или някои нови, които си мисля, че би харесал, припомняме си любимите му изрази.
Все повече оценявам колко достойно остаряваше той, без да изпада в старчески
егоизъм и запазвайки докрай любопитството си към света, от който си тръгна на
94 години и 5 месеца.
През този месец се отбелязва и още един
рожден ден - на БНР, защото на 25 януари 1935 г. цар Борис III е издал указа, с който радиоразпръскването става
държавна собственост. Приятно ми е, че съм родена в един и същ месец с радиото,
което си остава една моя голяма любов. От високия връх на натрупаните ми години
го виждам като голяма хижа по билото на склона. Приятно ми е да си спомням, че
и аз съм била там. Понякога ми се е случвало да бъда така погълната от
ставащото вътре, че не ми е идвало наум да поглеждам през прозорците. Сега
помахвам за поздрав на хората от хижата. Който видял – видял. А на мен още
толкова неща ми предстоят!
И ако пиша за изброените по-горе рождени
дни, то е не само защото те са важни за самата мен, а и по друга причина:
Има хора, които се страхуват от трупащите се
години, а не бива! Възрастта е връх, до който си имал шанса да се изкачиш. Въпрос на
гледна точка. Знаете анекдота за песимиста и оптимиста, нали. Е, лично за мен
чашата винаги е наполовина пълна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар