Разбира
се – поздравления за Дара, че се класира за финала. Това обаче не променя
мнението ми за песента и сценичното й изпълнение, както и за визията, с която
певицата се яви на конкурса. Досега съм я слушала инцидентно. Покрай
класирането й за Евровизия, прочетох хубави мнения за нея като човек и
изпълнител. Това, че не харесвам измисления и отработен специално за конкурса продукт
Бангаранга, не е хейт към изпълнителката. Дай Боже да постигне световна слава! Просто
възприех като издевателство над личния ми вкус и насилие над личността ми всеобщите
призиви всички българи да се обединим зад Бангаранга и обявяването за хейтър на
всеки, който изказва различно мнение.
Вчера
под поредния призив да се гласува за Дара, придружен от кратък видеоклип с част
от изпълнението, не се стърпях и написах:
„Изгледах
клипа без звук. Хореографията е меко казано, твърде невротична. Направо се
стреснах. Но няма да ви преча на ентусиазма.“
Под
този мой коментар първоначално се появиха 6 гневни емотикона и 5 ухилени, но
постепенно се събраха 9 одобрителни и едно сърчице. 11 негативни реакции срещу 10
одобрителни не е толкова зле.
Реших
да покажа, че гневните реакции и подигравките не са ме уплашили и още след
първите намръщени личица добавих втори коментар:
„Виждам два гневни емотикона и ме
предизвиквате да бъда по-конкретна. Това, което се вижда, без да се чува
звукът, който повече привлича вниманието, е едно неистово тресене на глави,
резки размахвания и врътки на ръце и крака. От деликатност не искам да кажа
каква беше първата асоциация, която ми дойде наум. Виждам колко масово сега се
заиграват с темата за патриотизма, но има и други мнения за продукта Бангаранга
и то от хора, които много обичаме България, но не се идентифицираме с тази
песен.
Под
тези мои думи имаше 4 одобрения, едно сърчице и само един гневен емотикон.
Една
жена обаче ми заяви, че никой не ме кара да се идентифицирам с тази песен, а
ако не мога да кажа една добра дума, да замълча.
Попитах
я: „Значи ми забранявате да изказвам личното си мнение? Не ви ли е неудобно?“
Не
получих отговор.
Мисля,
че всички вие, които обявихте за хейтъри хората с различно мнение, прекалихте!
Разбирам, че българите копнеем да се почувстваме обединени около нещо, но е
много тъжно, ако ни обединява такова нещо като спорният художествен продукт
Бангаранга.
Иначе
тя се вписа много добре в целия конкурс, където изобилстваха и други подобни
изпълнения. Посланието да му отпуснем края го имаше и в песента на Армения, и в
тази на Австрия. Румънската изпълнителка се постара да направи впечатление с
нещо по-злокобно като мизансцен, но песента й даваше възможност тя да покаже
вокалния си диапазон. Тогава си дадох сметка колко монотонна всъщност е мелодията
на Бангаранга. Така и не забелязах какъв е гласът на Дара Това, което тя
показа, са танцувални качества. Сега виждам, че точно те масово се възхваляват.
Може би в крайна сметка Евровизия от конкурс за песен ще се превърне в конкурс
за най-ефектен танц. Налага се клишето: изпълнителят е в компанията на
четирима-петима танцьори, които се вихрят около него, а той, докато пее, се
включва в танца, доколкото може. Дара беше особено активна в танцуването и с
това направи силно впечатление. Някакъв фен пък изрази във Фейсбук възторга си
от бюста й и препоръча да бъде застрахован. Така че нашето момиче заплени мъжката
аудитория и със сексапил.
На
фона на танцувалните вакханалии, много приятно впечатление ми направи
изпълнителката от Люксембург, която се яви на сцената сама и разчиташе само на
красиви светлинни ефекти. Хареса ми гласът й, както и посланието на песента й –
за силата на майката природа. Но тя не се класира за финала. Такива изпълнители
очевидно вече не са „вървежни“. Много ми хареса представителката на Франция – с
песента, с гласа си, с естествената си визия и поведение. Е, тя също се яви в
компанията на танцьори, но не се впусна да им партнира равностойно, те си
останаха само фон.
С
любопитство очаквам финала на Евровизия.
