Сестри Цветаеви в град Феодосия, 1914 г. Марина е с котарак на рамото. Някои допускат, че точно той се появява в стихотворението на поетесата "Под плюшеното одеяло...":
"Кой бе ловец и кой преследван?
Как всичко се обърка пак!
Загадъчно преде и гледа
сив котарак."
След като преведох това нейно стихотворение (Превод на "Под плюшеното одеяло..." от Марина Цветаева), попаднах на статия, в която беше изказано предположението, че котанът от снимката се е промъкнал и в стихотворението. Снимката по-горе е от въпросната публикация. (Кот Марины Цветаевой). В нея открих и стихотворение на поетесата, посветено на нейния котарак, и с голяма радост го преведох:
" " "
Навънка кучета подскачат
и бродят злите сили.
Спи, малкото ми
котараче,
Котанчо мили!
Свий на оранжево
кълбо
предящото си тяло,
Спи, мое котенце
добро,
рижаво-бяло!
От козинката ти лъхти
на вълна и на зима.
Каква утеха си ми ти,
къделя фина!
Муцунката ти във
възторг
с целувки ще покрия!
Дано да те опази Бог
и вси светии!
Превод: Гергина Дворецка
При превода доста се колебах върху третия куплет. Имам и втори вариант за него:
Ухае твоят мек кожух
на вълна и на зима,
в къделята на твоя пух
утеха имам.
Ето и оригинала на Марина Цветаева:
" " "
Собаки спущены с цепи
И бродят злые силы.
Спи, милый маленький мой, спи,
Котенок милый!
Свернись в оранжевый клубок
Мурлыкающим телом,
Спи, мой кошачий голубок,
Мой рыжий с белым!
Ты пахнешь шерстью и
зимой,
Ты — вся моя утеха,
Переливающийся мой
Комочек меха.
О, бачки золотые! —
Да сохранит тебя Господь
И все святые!
19 марта 1914 г."