Напоследък до мен долитат като красиви пеперуди чуждестранни стихове, които ме запленяват, искам да ги уловя и да ги покажа на повече хора, но така, че да не опада нежният цветен прашец по крилцата им. Преводът на стихове е наистина тънка работа!
Днес преведох стихотворението на Марина Цветаева „Крилатата“:
За
теб превърна се в легло
ръката ми – едно крило.
Че
съм наистина крилата
разбра, събрате по тъга.
Но
как ще укротиш сега
ти нежността
ми необятна!
Доволен,
че те приютих,
крилото
ми целуваш ти.
А
вятър свещите гаси,
разклаща
пъстрите палатки,
крилото
ми ще отлети
с тоз
вятър, идващ от ръката ти.
Е,
отдъхни! Не се хаби!
Жени крилати не люби!
Превод: Гергина Дворецка
Имам и друга версия на първите две стиха, тя е по-точен превод на оригинала:
Покрих ръката ти с крило
и много крехко то било.
А ето и оригинала Марина Цветаева
Крылатка
И другу на руку легло
Крылатки тонкое крыло.
Что я поистине крылата,
Ты понял, спутник по беде!
Но, ах, не справиться тебе
С моею нежностью проклятой!
И, благодарный за тепло,
Целуешь тонкое крыло.
А ветер гасит огоньки
И треплет пёстрые палатки,
А ветер от твоей руки
Отводит крылышко крылатки…
И дышит: душу не губи!
Крылатых женщин не люби!
21 сентября 1916
Няма коментари:
Публикуване на коментар