Николай Гумильов и Анна Ахматова
Наскоро в интернет попаднах на акростиха на Николай Гумильов (1886-1921), написан за съпругата му Анна Ахматова (1889-1966). Веднага ми дойде вдъхновението да го преведа. Предизвикателството е, че трябва да се спазва акростихът. По-долу съм добавила оригинала на руски, както и прекрасния превод на Бойко Ламбовски на същото стихотворение.
Ангел легна в края на небето
Наклонил глава над стръмни бездни
Новият свят беше син, беззвезден.
Алената кръв роди смирение,
Хладните от страх ръце трептяха.
Може би тълпите пак съзряха
Ангелското свято отражение.
Тесен е светът! Ала в мечтите
Обич и тъга са в единение.
В полумрака ангелът разчита
Азбука за свойте откровения.
Превод: Гергина Дворецка
Следва оригиналът на Николай Гумильов
Ангел лёг у края небосклона.
Наклонившись, удивлялся безднам.
Новый мир был синим и беззвездным.
Ад молчал, не слышалось ни стона.
Алой крови робкое биение,
Хрупких рук испуг и содроганье.
Миру снов досталось в обладанье
Ангела святое отраженье.
Тесно в мире! Пусть живет, мечтая
О любви, о грусти и о тени,
В сумраке предвечном открывая
Азбуку своих же откровений.
А това е преводът на Бойко Ламбовски, който много харесвам:
Ангел се надвеси от небето.
Наклони към бездната главата.
Но светът бе мрачен, докъдето
адът беше обладал земята.
Алената кръв шуртеше долу.
Хрускаха невинни хорски кости.
Може би затуй като парола
ангелският взор дойде на гости.
Тясно е в света! Да поживее
облачният гост, да помечтае —
в сумрака на вечните идеи
азбуката своя да узнае!
След като преведох акростиха на Николай Гумильов за съпругата му Анна Ахматова, се зачетох в публикации за тяхната любов и открих това нейно стихотворение, което, според някои, е посветено на него. Не съм съвсем сигурна, но ето преводът, който направих:
След 23 години
Аз гася ритуалните свещи,
свърши мойта вълшебна вечер –
врагове, самозванци, предтечи,
отминават – оставаш ти.
Потанцувал на смъртния праг,
Зад дъжда, зад вихрушка и сняг,
Ти стоиш на безсмъртния бряг
И гласът ти през мрака лети.
Мойто име зовеш непрестанно
И повтаряш, повтаряш... „Анна!“
С мен отново говориш –„Ти“
Превод: Гергина Дворецка
И оригиналът на Анна Ахматова
Через 23 года
Я гашу те заветные свечи,
Мой окончен волшебный вечер, -
Палачи, самозванцы, предтечи
И, увы, прокурорские речи,
Все уходит - мне снишься ты.
Доплясавший свое пред ковчегом,
За дождем, за ветром, за снегом
Тень твоя над бессмертным брегом,
Голос твой из недр темноты.
И по имени - как неустанно
Вслух зовешь меня снова... "Анна!"
Говоришь мне, как прежде, - "Ты".
13 мая 1963. Комарово
Според съпруга ми Владимир Дворецки, стихотворението на Ахматова не е писано за Гумильов, който е разстрелян през 1921 г., а за Осип Манделщам (р. 1891 г.), кйто е починал в лагер в края на 1938 г. Манделщам се е възхищавал от Ахматова, посветил й е поне две стихотворения. Преведох едно от тях:
На Анна Ахматова
На черен ангел сред снега
ти днес за миг ми заприлича.
Как бих могъл да отрека,
че ти си толкова различна.
с таланти надарена свише,
подхожда ти в църковна ниша
да предизвикваш свят възторг..
Ако духът на любовта
със земната любов се слее,
то нека пламъкът в кръвта
по бузите не се разлее
и мраморна студенина
да очертае като статуя
изяществото на плътта ти,
но с бузи без руменина.
Превод: Гергина Дворецка
И оригиналът на Осип Манделщам:
Анне Ахматовой
Как черный ангел на снегу,
Ты показалась мне сегодня,
И утаить я не могу,
Есть на тебе печать Господня.
Такая странная печать -
Как бы дарованная свыше
- Что, кажется, в церковной нише
Тебе назначено стоять.
Пускай нездешняя любовь
С любовью здешней будут слиты,
Пускай бушующая кровь
Не перейдет в твои ланиты
И пышный мрамор оттенит
Всю призрачность твоих лохмотий,
Всю наготу нежнейшей плоти,
Но не краснеющих ланит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар